ВАС остави в сила 4% държавни такси върху цената на иска (II част)

Пълните мотиви на ВАС можете да видите в самото решение, линк към което съм поставил по-горе. Това е извадка на част от мотивите към решение № 13857 София, 11/06/2012, Върховен административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия:
„…За да отмени оспорената разпоредба – чл.1 от Тарифата, съдът е приел, че при изготвянето на проекта за приемане на Тарифата с Постановление на МС, не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, а тази норма е процесуална и императивна, поради което неспазването й представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на подзаконовия нормативен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, приложим с оглед чл. 196 АПК, което води до неговата незаконосъобразност в оспорената му част. Този правен извод е обоснован с довода за неизпълнение от страна на съставителя на проекта за подзаконовия нормативен акт (Министерството на правосъдието) на задължение да го публикува на интернет страницата си, ведно с мотивите, съответно доклада, както и да даде най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Този факт е приет за доказан, тъй като по делото не били представени доказателства за изпълнението на това законово изискване.
Настоящият петчленен състав при Върховния административен съд счита обжалваното решение за неправилно.
Съгласно чл.6, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), МС издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, което е осъществено в конкретния случай….

В обжалваното решение съдът е изградил правния си довод за неизпълнение на законоустановената административна процедура въз основа на становището, отразено в писмо изх. № 94-И-77/10 от 05.04.2012 г. на главния секретар на Министерството на правосъдието, адресирано до главния секретар на МС, че след извършена проверка за наличие на информация относно спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА се установява, че „такава информация липсва, предвид изтичането на продължителен срок от време от момента на изготвяне на тарифата и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството“. От съдържането на писмото не е видно категоричното установяване на факта, че проектът не е бил публикуван на интернет страницата на министерството. Липсата на информация е обяснена с изтичането на продължителен срок от време от момента на изготвяне на Тарифата и реализиране на периодичните промени на интернет страницата на министерството, което в еднаква степен обуславя и другата вероятност – изискването да е било спазено. Едновременно с това, съдът е омаловажил факта, че по делото са приети като доказателства представени становища по проекта от различни министерства, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Националния съвет за тристранно сътрудничество и дирекции на МС, като е счел, че с това не се доказва изпълнението на чл.26, ал.2 от ЗНА. Съдът необосновано, формално се е позовал на липса на доказателства, при това без съответната категоричност, а не е съобрази постигането на целта на въведеното изискване – довеждане до знанието на обществеността на проекта за предстоящото приемане на Тарифата, видно от аргументираните становища на участниците в процеса по обсъждане нормите от подзаконовия нормативен акт. Всъщност, съдържанието на атакуваната норма – събиране на такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. е идентично с действащата и до този момент в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствието и Министерството на правосъдието ( отм. ДВ бр.22 / 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.), пропорционална такса от 4% върху цената на иска. С това от страна на вносителя на проекта са избегнати възможни негативни последици и затруднения за гражданите и юридическите лица от преминаването към нови размери на събираните такси за дейността на съдилищата.
По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Вместо това, на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което процесната жалба бъде отхвърлена, тъй като не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на Тарифата с Постановление на МС № 38 от 27.02.2008 г….“