ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ С ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Регламентацията на търговската дейност с културни ценности е в специалния Закон за културното наследство, както и в Търговския закон, Закона за кооперациите и  и Закона за търговския регистър. Съгласно ЗКН, чл. 115 Търговска дейност с културни ценности могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, като разбира се те следва да са вписани и в Търговския регистър, съгласно ЗТР.

Освен вписването в Търговския регистър, дейността изисква още едно вписване – в специалния регистър на лицата, извършващи търговска дейност с културни ценности, воден в Министерство на  културата, съгласно разпоредбата на чл. 116, ЗКН.

Чл. 116. ЗКН (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на лицата, извършващи търговска дейност по чл. 115.

За извършване на задължителната регистрация по ЗКН е необходимо подаването на заявление за регистрация, придружено от следните документи:

1. документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности – предмет на търговската дейност;

2. удостоверение за регистрация в съответния регистър;

3. декларация по образец, утвърден от министъра на културата, че лицето не упражнява професия, свързана с опазването на културните ценности.

След подаването на заявлението за регистрация, Министърът на културата издава удостоверение за регистрация. в едномесечен срок от подаване на заявлението. За вписването на търговците в специалния регистър по чл. 116 от ЗКН не се събира такса.

В едномесечния срок, Министърът на културата може да откаже да издаде удостоверение за регистрация, ако лицето не отговаря на изискванията за извършване на търговска дейност с културни ценности или подадените документи са непълни или неточни. Отказът на министъра на културата може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, лицето е длъжно да уведоми министъра на културата в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

Как следва да се разбира, изискването на чл. 116, ал. 1 ЗКН – документи, удостоверяващи наличието на подходящи условия за съхранение на културните ценности – предмет на търговската дейност? Според тълкуването на разпоредбата това следва да са документи, които да удостоверяват недвусмислено, че търговецът разполага с подходящо според конкретния случай помещение, в което ще могат да бъдат осигурявани специфичните условия за съхранение на културните ценности, според техния характер – напр. влажност и др. Условията за съхранение на културните ценности следва се определят с наредбата по чл. 127, която към настоящия момент не е издадена. Все пак, чл. 118, ЗКН предписва, че съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува, освен в случаите когато вещите имат сходен характер с културните ценности.

След успешното вписване в регистъра на лицата, извършващи търговска дейност с движими културни ценности са задължени да водят собствен регистър, който, съгласно чл. 117, ЗКН съдържа:

• удостоверение за идентификация или паспорт на културната ценност, както и регистрационния номер по чл. 102, ал. 3; (при вписването й в регистъра на движимите културни ценности)
•  трите имена на предишния и на новия собственик;
• цена и дата на сделката;
•  удостоверение за правото на първи купувач при сделки с културни ценности национално богатство.

Лицата извършващи търговска дейност с движими културни ценности са длъжни да осигуряват достъп и да оказват съдействие на компетентните органи при осъществяване на техните правомощия.