Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
ВКС прие Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год.
Автор: адв. Д. Коруджиева, САК
С Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год. по въпроса: Кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител, ВКС реши:
Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.
В статията от 16 април 2014 година, коментирахме наличието на противоречие в практиката относно сроковете за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК /тук /.
Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]), като сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни – изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска.
Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпруга на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.
Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвикваше нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвикваше приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.
В правната теория бяха застъпени различни виждания, подкрепени със съответна аргументация /тук/.
С постановяването на Тълкувателното решение от Върховния касационен съд /задължително за правоприлагащите органи/ въпросът, кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител, е решен и повече противоречия в практиката не следва да има: срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител
Текстът на решението на ВКС: тук
[1] Семеен кодекс: Оспорване на бащинство
Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.