Авторски права. Съвместно произведение и колективно произведение.

Съавторството е сложен и комплексен въпрос, който има законова регламентация в специалния Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП, в сила от 01.08.1993г.).

Съгласно уредбата (гл. III, чл. 8, ЗАПСП, Съавторство): Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.

За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда. След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.

Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.

Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

Съгласно цитираната законова регламентация, може да се направи изводът, че при съавторство авторските права са общи, но че начинът на използване може да се договори между авторите. Няма пречка да се договори и начинът за вземане на самото решение или начинът на постигане на необходимото съгласие.

Между авторите трябва да бъде постигнато съгласие, което е добре да бъде скрепено с договор – в който договор да се определи и постигне споразумение относно начинът на използване на произведението между съавторите, както и начинът на постигане на съгласието; трябва да е налице и да е ясно, че отделните съавтори са съгласували намеренията си, както и да са наясно, че работят над произведението съвместно и  по този начин постигат създаването на едно единно произведение, на което са съавтори.

При съавторството и съвместното произведение сме в ситуация различна от класическата такава: автор – произведение, съответно възниква необходимостта от разграничаване на различните варианти и хипотези  на създаване на произведение от повече от едно лице. Става дума за т.н. съвместно произведение, за което стана дума по-горе, колективно произведение и съставно произведение.

Когато произведението е създадено с усилията на повече от едно лице става дума за съвместно произведение, а по отношение на авторите му говорим за съавторство. В авторскоправната доктрина се приема, че съавторството може да бъде делимо и неделимо. Делимо е, когато дадена част от произведението може да бъде обособена, а при неделимото не е възможно да бъде отделено делото на един, кой да е от съавторите. Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

От законовата разпоредба става ясно, че свободата на договаряне и възможността да се договаря и съгласува работата на съавторите (да са наясно, че работят над съвместно произведение), начинът на използване на съвместното произведение, е достатъчно голяма и е добре да се договаря прецизно и да се използват законовите възможности за постигане на споразумение, с оглед избягването на бъдещи спорове и варианти, при които решението относно използването на съвместното произведение да се взима от съда, именно поради липса на постигната договореност и споразумение между авторите при създаването на произведението.

Различна е хипотезата и законовата уредба при колективното създаване на произведение. Когато различните лица работят самостоятелно за създаване на колективно произведение – такова съставено от отделни авторски материали, всеки един от авторите остава автор на онази част, която индивидуално е създал. А носителят на авторските права върху така създаденото колективно произведение е лицето, което го издава. Всеки обаче остава автор на своя индивидуален принос и съгласно закона може да се разпорежда свободно с него, доколкото не накърнява интересите на носителя на авторските права над колективното произведение. Добре е уреждането на тези взаимоотношение също да е с договор между авторите и носителя на авторските права над колективното произведение, отново с оглед избягването на бъдещи спорове.

Съставно произведение е това, което е съставено от отделни авторски произведения, подбрани от съставител, който е и носителят на авторското право върху съставното произведение.

Близък до посочените въпроси е този, касаещ авторството и авторските права по отношение на произведения създадени в рамките на трудово правоотношение и по договор за изработка, но поради обширността на въпросите следва да бъдат отделно разгледани.

(Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни:  Чл. 11. ЗАПСП

(1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.)