Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Лекарската грешка е  тема, която все по-често провокира професионален (и не само) интерес в обществото ни – както у правните практици, а също и у медицинските специалисти и други. Развитието ни като общество, промяната в очакванията и нуждите все по-често довеждат до поставяне на свързаните с лекарската грешка въпроси в практиката.

Бяха проведени поредица от семинари посветени на темата, най-значими от които са проведеният през 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и Международният съюз на адвокатите (UIA), на който бяха разгледани различни аспекти на медицинската отговорност, в гражданското право, в наказателното право, в административното право и в дисциплинарните производства, при застраховката „Професионална отговорност“ на лекари, медицински работници и здравни заведения, както и законодателното развитие по темата. През 2016 г. бе продължението – семинарът „Медицинската отговорност (лекарската (медицинската) грешка и застраховката „професионална отговорност“) 2014 – 2016г. две години по-късно“, организиран съвместно от Международния съюз на адвокатите (UIA), Висшия адвокатски съвет(ВАдвС) и Софийски адвокатски съвет (САС), с ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски” и ЦОА „Кр. Цончев”.

Налице са и различни монографии и сборници със съдебна практика, обобщения и правни анализи, сред които може да бъде откроена „Лекарската грешка. Гражданската отговорност на лекаря в практиката на ВКС, ГК от 2015 г., автор Стоян Ставру; Публичната лекция на Иван Георгиев от семинара през 2014 г. „Гражданската отговорност на медицинските и немедицинските специалисти и здравните заведения за вреди, причинени на пациентите (медицинска грешка)“ и „Отговорност на лекаря за вреди, причинени на пациента“ на Поля Голева, С, 2004 г. и други.

В настоящия кратък коментар ще се опитаме да изложим основните положения и най-важното от наша гледна точка по иначе така широката тема.

Най-напред, следва да се посочи, че медицинската дейност е регулирана професионална дейност и извършването й е регламентирано със специални законови и подзаконови актове. Съгласно Закона за лечебните заведения [1], те осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за оказаната медицинска помощ. Медицинските специалисти, работещи за тях, съответно са длъжни да спазват утвърдените медицински стандарти за всяка медицинска специалност и всички правила на „добрата медицинска практика“ [2]. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на Министъра на здравеопазването [3]. Съответно всяко деяние – действие или бездействие, осъществено в разрез с тази регламентация, от наша гледна точка, следва да се счита за противоправно. Лекарска грешка  е налице не само когато са настъпили увреждания на здравето и живота. Достатъчно е деянието (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“, за да се реализира отговорността за медицинска грешка [4].

Утвърдената и задължителна практика на ВКС постановява, че  добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.

Самият термин „лекарска грешка“ не е изрично легално дефиниран [5]. Често се сочи опитът за дефиниция на „лекарска грешка“ на Изпълнителна агенция за медицински одит: “Професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени“ [6]. Смята се, че понятието „лекарска грешка“ не е юридическо, а медицинско [7]. Някои от предлаганите в литераурата определения не включват непредпазливите деяния [8], няма единна терминология [9]. По тези причини изключително важна е съдебната практика, утвърдените и приети със задължително сила постановки на Върховния касационен съд в практиката му по чл. 290 ГПК.

Върховната съдебна инстанция е имала повод неколкократно да се произнесе по реда на чл. 290 ГПК по въпроси свързани с лекарската грешка. Няколко постановки, приети от ВКС и понастоящем със задължителна сила за правоприлагащите органи, са особено значими от наша гледна точка.

В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на ВКС се приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа на адекватните очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар. Съгласно горепосоченото решение добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.

В Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се реализира отговорността за медицинска грешка.

Приема се, че отговорността за лекарска грешка е деликтна отговорност, а не договорна [10], което становище подкрепяме.

Исковият път за защита се реализира чрез ангажиране на гражданската отговорност на лекаря, допуснал лекарската и съответното лечебно заведение грешка по реда на ЗЗД [11] – когато налице е изпълнението на състава на чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД.

Отговорност по чл. 49 от ЗЗД носи работодателят [12] на лекаря допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди – най-често лечебно заведение. Основанието за отговорността на здравното заведение почива на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и същото е трайно установено и утвърдено в съдебната практика, включително и задължителната такава на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС, решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на ВКС, решение №120 от 12.06.2013г. по гр.д. №1330/2012г., III г.о. на ВКС, решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о. на ВКС и др.

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Прекият причинител на вредата е действал виновно и вредите са настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. При непозволено увреждане пасивно солидарни са за причинените вреди на пострадалия прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е пострадало увреденото лице. Т.е. възникването на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловена от възникването на отговорността на лицето, допуснало лекарска грешка (лекаря или друго физическо лице) за вредите, причинени на пациента [13].

Затова исковата защита чрез търсене на обезщетение на вредите следва да се проведе като искът за обезщетението се насочи солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121 – 127 ЗЗД. Така се приема и в задължителната практика на ВКС, задължителна за правоприлагащите органи – Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова.

Тук в теорията проф. П. Голева изразява противоположно становище – че отговорността на лечебното заведение има обезпечителен характер: „Тук аз поддържам становището, че отговорността на лекаря, допуснал непозволеното увреждане и на лечебното заведение, в което той работи, не е солидарна и пострадалият по свой избор не може да потърси обезщетение на претърпените имуществени неимуществени вреди или от лекаря, или от лечебното заведение, а само от лечебното заведение. В този смисъл моето виждане се разминава със съдебната практика и конкретно разсъжденията на ВКС в . 1546/2008… [14]. Не споделяме в този случай изразеното разбиране. Считаме, че при непозволено увреждане пасивно солидарни [15] за причинените вреди на пострадалия са прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е пострадало увреденото лице. Пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата [16].

Доказването в рамките на исковия процес обхваща – деяние (и вина [17]), противоправност, вреда и причинна връзка или:

  • Че е извършено деяние (действие или бездействие) и че същото е противоправно;
  • Че са претърпени вреди (имуществени/неимуществени), последица от неправомерното деяние (причинна връзка);

Доказателствената тежест върху ищеца следва да обхваща доказването на наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на лекаря, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата и нейният размер; В тежест на ответника – лекаря е оборването на презумпцията за вината. Оборването на тази презумпция ползва и лечебното заведение с оглед отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Въпреки че отговорността му е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, то доказването, че лекаря няма вина за настъпване на вредоносния резултат освобождава и здравното заведение от отговорност. В случаите, в които налице е уважен иск и лечебното заведение плати на пострадалия пациент, то за същото възниква право на регрес срещу лекаря причинил вредата по чл. 54 ЗЗД.

В настоящия кратък коментар по темата за лекарската грешка посочихме само най-основните положения и това, което субективно считаме за най-важното по иначе така широката тема. Тема, която има своята интерпретация и изследователски интерес както от медицинските специалисти, така и от практикуващите юристи, които търсят правилен подход при защитата на правата и законните интереси както на пациентите, така и на лекарите и здравните работници. Темата е все по-често обект на изследователски интерес и подходите към разрешаването на въпросите свързани с лекарската грешка, стават все по-широки [18], но и по-точни, и в интерес на цялото общество.

 

[1] чл. 6, ал. 1, Закон за лечебните заведения, Обн. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999 г.;

[2] Наред със ЗЛЗ, уредбата е разпръсната из множество актове: ЗЗ, ЗЗО, подзаконови нормативниактове и др.

[3] напр. Наредба №28 от 20.06.2007г. на МЗ за дейности по асистирана репродукция и др.

[4] Така и Стефанова., М. лекция „Обективната отговорност на лечебните заведения“, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA; стр. 126 и др. от издадени материали от семинара; „Съответно всяко деяние (действие или бездействие), осъществено в разрез с тази регламентация, се счита за противоправно..“

[5]  Така Георгиев., Иван, лекция „Гражданската отговорност на медицинските и немедицинските специалисти и здравните заведения за вреди, причинени на пациентите (медицинска грешка)“, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA;

[6] Предложени определения от ИАМО/ Изпълнителна агенция за медицински одит/2010г.

за:

ЛЕАРСКА ГРЕШКА- Професионално неправилно действие или бездействие или

съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в

резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента,

при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, но са могли

да бъдат предотвратени.

МЕДИЦИНСКА ГРЕШКА – Неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани

действия и/или нормативни изисквания или приложение на грешен план за постигане на

целта. В: „ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ”- ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ЗА СЪВРЕМЕННА ДЕФИНИЦИЯ, Светлозар Спасов, Медицински университет – Пловдив; Департамент по патоанатомия и съдебна медицина;

[7] Радойнова, 2013, Лекарски грешки. Съдебномедицинска гледна точка;

[8] Напр. на Радонов, С. Медицинска деонтология, 2004: „Лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенството на медицинските знания, методите на диагностиката и лечението, на особеното протичане на заболяването при дадени болни или на обективно трудните условия, в които се е осъществила дейността на лекаря…“

[9] През 2007 Световният алианс по безопасността на пациента към СЗО публикува международна класификация за безопасността на пациента, в която са включени термини, чиято приложимост следва да бъде проверена, напр.: „медицинска грешка“ – неволно неизпълнение на планирано действие или приложение на погрешен план; near miss (близо до грешката) – инцидент, който не причинява вреда на пациента; и др. (в http://www.parliament.bg/pub/PK/171992554-06-359-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51.pdf)

[10] Така Георгиев., Иван, лекция „Гражданската отговорност на медицинските и немедицинските специалисти и здравните заведения за вреди, причинени на пациентите (медицинска грешка)“, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA; стр. 103, 109 и др. от издадени материали от семинара;

[11] Наказателноправни аспекти на отговорността тук няма да бъдат разглеждани.

[12] Така и Голева, П. Отговорност на болниците, клиниките и лабораториите, лекция, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA.

[13] П. Голева, Цит. Съч.;

[14] П. Голева, Цит. Съч.

[15] Че отговорността е солидарна – така и: Стефанова., Мария, лекция „Обективната отговорност на лечебните заведения“, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA; стр. 126 и др. от издадени материали от семинара

[16] Така и ВКС – решение № 503/27.07.2010 по гр.д. № 1069/2009 III г.о. по чл. 290:

[17] Вината на лекаря съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното (за разлика от наказателния процес). Така и Стефанова., Мария, лекция „Обективната отговорност на лечебните заведения“, 2014 г. семинар „Лекарската грешка“, организиран от ВАдвС и международния съюз на адвокатите UIA; стр. 124 и др. от издадени материали от семинара;

[18] Можем да откроим най-малкото медицински, правни, морални, етични, икономически и пр. аспекти на темата, които провокират сериозен изследователски интерес;


Коментари


Все още няма коментари за “Какво е лекарска грешка? Исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани