Начало »
Семейно и наследствено право »
Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
Публикувано на 15 декември 2015 г.
Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия
Статията е публикувана за първи път в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. В практиката този въпрос се поставя и решава изключително често, а често е и въпрос, предизвикващ немалко противоречия. Какъв е всъщност актуалният смисъл на нормата на чл. 53 от СК?
Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.
Принципно, няма правни способи да се иска промяна на името на друг човек.Това е абсолютно важимо вече и в брачния процес и в този смисъл, нормата на чл. 53 от новия СК е недвусмислена. Искането на единия съпруг да се промени името на другия или да се „възстанови“ предбрачното име на другия съпруг, следва да се определи като категорично недопустимо, съгласно актуалната законова разпоредба на чл. 53 СК, защото този съпруг няма процесуална легитимация да прави такова искане. Съгласно посочената по-горе норма това е правна възможност само на лицето, което е променило името си след брака (най-често в практиката това е жената). Само лицето, което е променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да се „възстанови“ името от преди този брак и този въпрос вече е поставен в зависимост от неговата воля изцяло. Следва да се отбележи, че бидейки и едно от основните права на личността, упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. Следва да се подкрепи разбирането [1], че при липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК.
Новата уредба на въпроса за фамилното име в Семейния кодекс е в категорично противоположен смисъл спрямо нормите на стария СК (чл. 103 СК (отм):“ (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.). Тази уредба е отменена с влизането в сила на новия Семеен кодекс през 2009г. Често обаче, в бракоразводното производство, по инерция, все още се правят искания от колеги в тази посока, които обаче, са недопустими, съгласно актуалната законова разпоредба на СК и не следва да бъдат разглеждани. В този смисъл постановките в съдебната практика в тази посока следва да се разглеждат като изцяло загубили сила [2]. (напр. Решение № 40 от 7.02.2008 г. на РС – Пловдив по бр. д. № 331/2007 г., 2-ри бр. с-в, както и ПВС №5/1978г., т.7 и др.; )
При тълкуването и прегледа на новата разпоредба (по чл. 53 СК ) и тази по отменения СК, е видно и е категорично, че съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено от законодателя с решение, зависещо изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака да възстанови или не предбрачното си име. Няма и правна възможност да се иска и промяна и преустановяване на използването на фамилно име при изменение на обстоятелствата от съпруга, чието име е взето след сключването на брака, каквато възможност старата уредба предвиждаше.
Много важно е да се подчертае, че този въпрос, вече е разрешен със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд (Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда.). С Определение № 172 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната норма на чл. 53 СК. С Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС приема следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.
Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.“
[1] Марков, М. Прекратяване на брака, Коментар на новия семеен кодекс, С, 2009, стр. 189
[2] Относно съотношението между чл. 326 ГПК, предвиждащ служебно задължение за съда да се произнесе по въпроса за фамилното име и чл. 53 СК, може да бъде подкрепено становището на проф. д-р В. Попова (Брачен процес, стр. 687 и сл. В „Българско гражданско процесуално право“, Сталев., Ж. IX издание, 2012), а именно, че след влизане в сила на СК служебното задължение на съда да се произнесе по въпроса отпада, тъй като СК е по-нов закон. Според горепосоченото становище в чл. 53 СК е регламентирано както съдържанието на субективно материално право, така се съдържа и процесуално правило, съответстващо на диспозитивното начало, а именно необходимостта от изрично искане до съда.
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Здравейте. Искам да попитам, аз съм българка. Съпругът ми е пакистанци. Той няма постоянен адрес в България нито българско гражданство. Не живеем заедно и не знам къде е. Аз живея в чужбина. Нямаме никакви имоти, коли ,имущество на мое или негово име. Искам да де разведа в България. Как може да стане това? До колко време ще трае делото?