Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба

Производството по съдебна делба е регламентирано в глава 29 на ГП, чл. 341- 355. Съгласно чл. 2 на чл. 349 ГПК, при наследяване – ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Т.е.  критерий се явява условието страната да е живяла в жилището и отново – да е направила искане за възлагане. Ако на условията отговарят няколко от страните в делбата, имотът се възлага на предложилия по-висока цена.  Така се приема и в Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г.на ОСГК на ВКС, в което решение се определя и значението на понятието „действителна цена на имота“, а именно: „действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица…Стойността на имота по даденото след влизане в сила на решението (бел. моя по допускане на делбата) и надлежно приетото в делбения процес експертно заключение следва да послужи за база на съда при преценката за предложената най-висока цена“.

Относно процесуалния ред, както по ГПК (отм.), така и по ГПК (действащ)няма уредена конкретна процедура за определяне на приоритетното предложение. По силата на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г.на ОСГК на ВКС, в което се приема, следва за да се гарантира равенството на страните, съдът да проведе в хода на съдебното следствие тайно наддаване между съделителите претенденти. В определено за наддаването открито съдебно заседание всеки от съделителите следва в писмена форма в затворен плик да предостави на съда подписано лично или от пълномощник ( в рамките на мандата му) предложение при минимална цена на имота – тази по експертизата. Пликовете с предложенията се отварят в присъствие на призованите страни и техните представители по закон или договор, като в протокола съдът вписва предложението на всяка от страните. Решаващият съд приема и прилага пликовете и съответните предложения. Преценката на съда за предложената най-висока цена следва да се извърши при постановяване на решението и следователно, евентуален порок на процедурата следва да се релевира чрез обжалване на самото решение.

В делбения процес всяка страна реализира потестативното си право на делба, т.е. да ликвидира съсобствеността. Всяка страна има възможност (във втората фаза на делбата , най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата) да поиска възлагането на имота, ако той е жилищен и неподеляем. Съгласно Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г.на ОСГК на ВКС, „претенцията за наличие на фактите и тяхното подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания. Съдът взема под внимание всички онези правнорелевантни за претендираното право факти, включително и тези, настъпили след предявяване на иска, но от значение за спорното право…“

Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията и е направил искане за възлагане в законовия срок, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г.на ОСГК на ВКС, само по тези възлагателни решения законът обуславя пораждането на вещноправния им ефект с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на същия, т.е. те имат характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в рамките на 6-месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното постановление получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не се сбъдне поради неплащането в срок в резултат на бездействие, то не настъпва и вещноправния ефект на съдебния акт. За времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва валидни разпоредителни сделки с него.

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;