РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.
След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.
Самата процедура по новия СК (от 2009г.) е с някои разлики спрямо стария СК – например вече няма изискване да са изтекли 3 години от брака за да е допустима процедурата по взаимно съгласие.
1) Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити – имена, адрес и ЕГН на молителите и т.н. както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите приложения.
2) Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.
3) Наред със съгласието, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението на страните по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени следените въпроси (неизчерпателно, могат да бъдат уреждани и други въпроси):
- Местоживеенето на децата;
- Упражняването на родителските права;
- Личните отношения;
- Издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Издръжката между съпрузите и фамилното име;
Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като може да поиска и становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът излиза с решение в две части:
- Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозното и непоколебимо взаимно съгласие;
- Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания.
Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК. Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е заради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.
(А именно:
– Съдът определя при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата;
– Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;
– Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности;
– Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
– При преценката си, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.
– По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
– При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.
– Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови;)
Промените могат да бъдат уредени и по споразумение между родителите, което също подлежи на утвърждаване от съда, съгласно чл. 127, ал. 1 от СК (Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.)
При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството:
- Държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата. Заплаща се по сметката на съответния районен съд.
- Окончателна държавна такса до 40 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода.
- Такси по споразумението, когато с него се уреждат имуществени отношения между съпрузите – по 2 на сто върху всеки от дяловете и 2 на сто върху платежите за 3 години, когато има споразумение за издръжка.
Възможно е в производството да възникнат и други разноски – например експертизи по един или друг въпрос, чиято стойност е различна и е в зависимост от сложността на задачата на вещото лице. Тежестта на всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се определят съобразно постигнатото споразумение между страните или могат да бъдат за сметка на всяка от страните – така както са ги направили в хода на производството.
В настоящия коментар въпросите на производството за развод по взаимно съгласие са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус.
Коментари
148 коментара за “РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ”
Интересува ме какъв е обичайният адвокатски хонорар за равод по взаимно съгласие и дали принципно е възможен без адвокат? Благодаря.
Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при развод по взаимно съгласие е 300 лева (като при уреждане на имуществените отношения /напр. издръжка/ за изготвяне на споразумението се изчислява съгласно чл. 7, ал. 2 на Наредбата – т.е. зависи от материалния интерес при имуществото). За Прекратяване на брак по исков ред е 500. Можете да погледнете самата Наредба – има я в блога.
Разбира се, няма законово задължение за ползване на адвокатски услуги при развод. Ако страната/ите смята, че може да защити интереса си сама – няма норма, която да го забранява.
В саита на СРС пише че към молбата за развод по взаимно съгласие се прилага и комплект статистически сведения по образец: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, сведения за съпрузите и съобщение за прекратен граждански брак. От къде следва да си набавя тези документи?
Според моя скромен опит, развод по взаимно съгласие е 300 пъти за предпочитане, отколкото да се „вадят кирливите ризи“ да се докаже „разстройството“ на брака.
Бих искала да попитам, каква е процедурата при развод по взаимно съгласие, ако една от страните по делото живее в чужбина и си идва в България през 5-6 месеца и то за няколко дни???
Процедурата е същата. Съпрузите следва да се явят лично в съдебното заседание, защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо. Те се явяват, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие. Ако някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото следва да се прекрати – чл. 330, ал. 2 ГПК.
Участието на процесуален представител – адвокат или младши адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не може да замести изискването за личното явяване на съпруга. Участието на процесуален представител по делото за развод по взаимно съгласие е за извършване на процесуални действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод вместо съпруга, когото представлява.
Ами ако в тази една седмица, в която едната от страните е в България, се подаде молба….това съдебно заседание може ли да се насрочи за същата седмица и така всичко да приключи максимално бързо?
А може ли молбата да подаде съпругът, който е в България (месец преди да си дойде другата страна) и делото да се насрочи за дата, на която и двете страни са налице?
По въпросите, касаещи започването на бракоразводната процедура са приложими правилата на ГПК. Делото се образува от председателя на Брачната колегия (III гражданско отделение за Софийски районен съд) и се разпределя на съответния съдебен състав от Брачна колегия (едноличен). Насрочването не е по избор на страните, а се извършва служебно от съда, за което насрочване страните се уведомяват. Това, което можете да направите е да съобразите идването си в България с насроченото дело.
По другия Ви въпрос: при процедура по взаимно съгласие, в исковата молба следва да се посочи именно взаимното съгласие на съпрузите и да бъде подписана от двамата съпрузи. Прилагат се и други документи, включително и споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс, което следва да бъде утвърдено ако отговаря на законовите изисквания. (Разгледано е в блога)
Щом не е задължително да се ползват услугите на адвокат при развод по взаимно съгласие, как да се сдобием с примерни Молба и Споразумение?
Законът не предписва и не предоставя „примернo“ споразумение между страните по чл.51 от СК. Законът предписва изискванията, на които такова споразумение следва да отговаря и въпросите, които следва да бъдат уредени с него (напр. местоживеене на деца, упражняване на родителски права и т.н.) за да бъде то одобрено. Споразумението следва да се изготви винаги съобразно спецификата на всеки конкретен случай.
Трябва ли в Споразумението да се засяга въпросът за семеиното жилище, ако, въпреки че е единствено, то е придобито преди брака и имаме предбрачен договор за режим на разделност?
Вече съм разглеждала от правна гледна точка въпросът за споразумението по чл. 51 СК в блога: тук
Но все пак, накратко: съдът ще утвърди споразумението по чл.51 от СК, ако отговаря на законовите изисквания и с него са уредени следните въпроси:
• местоживеенето на децата;
• упражняването на родителските права;
• личните отношения; издръжката на децата;
• ползването на семейното жилище;
• издръжката между съпрузите и фамилното име;
Тъй като това изброяване на въпросите, подлежащи на задължително уреждане е неизчерпателно, следователно могат да бъдат включени и съответно уредени и други въпроси, съобразно спецификата на конкретния случай.
добър ден аз изкам да попитам това споразумение по чл 51 кои трябва да го изготви ако при развода по взаимно съгласие не се ползва адвокат и няма нищто придобито по време на брака… благодаря предварително
Най-напред, това че законът не поставя пречка страните да се представляват сами в бракоразводното производство и да не ползват услугите на адвокат не означава, че така интересите на страните ще бъдат защитени по най-добрия начин. Неучастието на адвокат е на риск за страните и преценката за това е изцяло тяхна.
И в този случай – страните сами следва да изготвят споразумението по чл. 51 СК, а също и всички други необходими книжа в течение на съдопроизводството.
Има ли някакъв начин по дело за развод по взаимно съгласие да ме представлява някой друг?
Разглеждала съм този проблем вече в блога: тук
Накратко, личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. Съдебната практика в това отношение също е безпротиворечива (напр. О № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и новата съдебна практика също О№ 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).
При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.
Само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на процесуален представител – адвокат или младши адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга. Участието на процесуален представител по делото за развод по взаимно съгласие е за да представлява страната при извършване на съдопроизводствените действия, но не и за да заяви непоколебимо съгласие за развод на съпруга, когото представлява, каквото този съпруг следва да заяви лично по делото.
Може ли да бъде променено влязло от 4-5 години в сила споразумение по чл. 51 относно детето./режим на свиждане и попечителство/
Възможно е да се инициира производство за изменение на режима на лични отношения с родител на непълнолетно дете и за изменение на размера на издръжката при изменение на обстоятелствата.
Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Принципно казано, подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата и че са налице обстоятелства, обосноваващи искането за промяна на мерките, така и ако става дума за издръжка – възможностите за заплащане и/или нуждите на детето и т.н.
В споразумението по чл.51 има точка за семейното жилище-собственост на кого е,нот.акт№,а ние сме под наем и нямаме собствено жилище.
Коментирала съм този въпрос тук.
Накратко:
Изискването за посочване на семейно жилище не е самоцелно. То е от една страна – защото съдът следи служебно за този въпрос и трябва да се установи по делото къде е семейното жилище, а от друга, чисто практически – защото по преценка на съда може да се изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, съгласно ал. 2 на чл. 51 СК и трябва да се прецени и териториалната компетентност на конкретна дирекция.
Семейното жилище не е непременно собственост на съпрузите или на един от тях. Семейното жилище е практически последното жилище, което страните в производството са обитавали заедно. Важно е да се посочи и да е ясно къде е семейното жилище и как се определя ползването му, независимо чия собственост е. Когато е по договор за наем – това обстоятелство следва да се опише и да се приложат доказателства (напр. договора за наем).
Когато страните нямат семейно жилище, по една или друга причина (напр. продадено е ) конкретното обстоятелство също следва да се посочи, заедно с доказателства.
Чисто информативно ме интересува колко горе -долу трае вътрешната процедура в съда по официалното издаване на решение…
Написването на съдебното решение, зависи най-вече от натовареността на конкретния съдебен състав. Много често е много бързо. Срокът принципно е едномесечен.
Бих искала да попитам, каква е процедурата и колко време трае за променянето на местоживеенето на децата от единия към другия родител (след като са разведени) ?
Предполагам, че имате предвид производството за изменение на местоживеенето на децата при изменение на обстоятелствата, след развод и утвърдено от съда споразумение между страните. Производството е регламентирано в СК. Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Имайте предвид, че е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата и че са изобщо са налице обстоятелства, обосноваващи искането за промяна.
Какви печати трябва да има върху решението на съда.
И от кого трябва да се поставят.
На делото за развод съпругът се отказал от споразумението и делото беше прекратено.
Могат ли да се внесат повторно документите пак по този ред и кога?
Процедурата при развод по взаимно съгласие е регламентирана в Гражданския процесуален кодекс, гл. 26, производство по брачни дела. Регламентира се както производството по исков ред, така и процедурата по взаимно съгласие.
Само в бракоразводно производство по исков ред съществува т.н. процесуална консумпция (изчерпателност на брачния процес), съгласно чл. 322 от ГПК и съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Т.е. само при иск за развод е необходимо да бъдат предявени всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, защото непосочени основания не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Тъй като основание за бракоразводния иск е дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за което се съди от конкретни факти, доказващи го ( с всички допустими доказателствени средства), то всеки един от тези факти се явява сам по себе си основание за иск. Ако някое основание не бъде посочено в процеса, то се преклудира и не може да послужи за нов иск, на основание този факт. Но процесуалната консумпция съществува само в бракоразводния исков процес.
А тъй като разводът по взаимно съгласие протича като охранително, а не исково производство, при него не се изследват мотивите на страните, нито основанията за настъпилото разстройство на брака. Съдът единствено следва да се убеди във взаимното и непоколебимо съгласие. Няма предвиден в закона срок за иницииране на ново производство след като делото веднъж вече е било прекратено поради липса на съгласие. В този смисъл, считам, че принципно няма пречка да се инициира ново производство, в момента, в който страните са постигнали такова съгласие и са постигнали споразумение по задължителните въпроси, съгласно чл. 51 от СК.
Дължи ли се съдебна такса при гледане на мярката за ограничителна заповед?(т.е. за смата заповед)
До коментар N 32, Даниела Маринова: Ако въпросът Ви касае процедурата по Закона за защита от домашно насилие ( чл. 8 и сл. ЗЗДН), то при подаване на молба от пострадалото лице ( или близък – брат, сестра или възходящ, низходящ, без ограничение в степените) не се дължи държавна такса. При издаване на заповедта съдът ще възложи държавната такса и разноските по делото да бъдат заплатени от извършителя на домашното насилие. В случай на отказ от съда за издаване на заповед, държавната такса и разноските следва да се заплатят от молителя (съгласно чл. 11 от ЗЗДН: (1) При подаване на молба по чл. 8 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.).
Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.
Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.
Има ли начин да бъде прекратена съсобествеността ни върху имуществото ни като съпрузи без да се развеждаме. Бракът е сключен 2007г.?
Въпросите, касаещи разделност на имуществото при сключен брак са интересни и актуални. Въобще тази възможност е нова в теорията и в практиката, тъй като такъв режим бе допуснат и стана възможен в България с новия Семеен кодекс от 2009г. Преди това имуществения режим между съпрузите бе уреден императивно като режим на съпружеска имуществена общност.
Действително, при действието на новия Семеен кодекс е възможно съпрузите да прекратят действието на режим на съпружеска имуществена общност (ако бракът им е сключен преди 01.10.2009) без да се развеждат или да изберат сами режим на имуществени отношения, ако сключват брак след влизането в сила на СК. Чл. 18, ал. 4 допуска режимът на имуществените отношения да бъде променян по време на брака. Това е възможно и по отношение на браковете, сключени преди влизането в сила на новия СК, за които бракове единствено допустим бе законовият режим на имуществена общност.
Режимите на имуществени отношения между съпрузите се регламентират в чл. 18, ал. 1 СК:
– Законов режим на общност;
– Законов режим на разделност;
– Договорен режим;
Правното положение на лицата в режим на разделност не се отличава от това, което съществува между две лица без семейноправна връзка или каквото е положението преди сключването на брак. Този режим може да бъде постигнат както чрез сключването на брачен договор, в който да бъде уговорен или само чрез избор на режим на разделност. Когато има договор – може да действа само договора, може договора да препраща към един от законовите режими (напр. разделност). Съгласно чл. 37, ал. 3 от СК брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брак.
Избор на режим става чрез декларация, която се заверява от нотариус и се представя пред длъжностното лице по гражданското състояние към общината, в която е сключен брака за отбелязване към акта.
Ако има брачен договор, той също следва да бъде заверен пред нотариус – и подпис, и съдържание и той служебно следва да го впише в брачния регистър към АВ, както и да издаде удостоверение (по образец), което се представя пред длъжностното лице по гражданското състояние към общината, в която е сключен брака за отбелязване към акта.
Сключила съм брак през 1996 г. През 1997 г. придобивам недвижимо имущество срещу гледане и издръжка. Разведена съм по взаимно съгласие от 2004 г. В момента се опитвам да продам това недвижимо имущество и се оказва, че бившият ми съпруг е съсобственик (съвсем логично, както ми обясниха). Но в данъчната декларация от 1997 г. не фигурира като собственик и платец на данъка. За момента ми е ясно, че единствения вариант е да предекларирам имота и да се изравнят данъците със задна дата. Въпросът ми е – няма ли правна процедура, при която той да се откаже от претенции към въпросния имот (в действителност наистина няма претенции). И ако е възможно това, колко време трае подобна процедура?
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Принципно от правна страна, няма процедура, чрез която да се откаже „от претенции“. Няма пречка обаче, да Ви прехвърли съответните идеални части било чрез дарение, било чрез покупко-продажба или в делбено производство. Също така е възможно след изтичане на съответен давностен срок да придобитете неговите идеални части по давност и да инициирате производство по обстоятелствена проверка и стответно издаването на нотариален акт.
Процедурата по Закона за собствеността (чл. 100) за отказ от право на собственост не е приложима тук, защото при отказ от право на собственост, същата в такъв случай се придобива от държавата.
Здравейте, необходимо ли е на съда копие от нотариалния акт на семейното жилище или е достатъчно само да се посочи адреса?
С мъжът ми се развеждаме по взаимно съгласие. Имаме дете на 3 г., което искам да остане при мен. Баща му е много нервен, агресивен и неовладян. Не бих искала да расте малкото в такава среда. Затова не искам баща му да има никакви шансове да вземе родителските права. Моля Ви за съвети и препоръки как да постигна това.
До коментар No Петя Тодорова:
Да.
До коментар Nо даниела:
От правна страна: Ако нямате постигнато съгласие относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, то развод по взаимно съгласие е невъзможен, с оглед изискването за постигнато споразумение по всички въпроси, съгласно чл. 51 СК. В този случай, вариант остава инициирането на производство по развод по исков ред, в рамките на което можете да бъде изложено пред съда споразумение по някои (възможно е и по всички) последици на развода. По въпросите, по които няма постигнато споразумение – ще се произнесе съдът.
Повече за развода по исков ред можете да прочетете: тук
Относно упражняването на родителските права, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”.
При бракоразводните производства, въпросът за родителските права задължително се решава, като съдът се ръководи от интересите на детето. Интересът на детето е многопластово понятие, което е изпълнено с различно съдържание, съобразно всеки конкретен случай, но със сигурност в него влизат както материалните интереси на детето (жилище, битови условия и др.), така и личностните и морални качества на всеки от родителите (способност за грижа, възпитание, култура, образование и др.)
Много е важно да се подчертае, че обстоятелствата във всеки конкретен случай се преценяват в съвкупност и на базата на тази съвкупност се преценява конкретно интересът на детето. Всички тези обстоятелства, разбира се, трябва да бъдат доказани пред съда от страната, която носи доказателствената тежест, посредством способите за доказване и допустимите доказателствени средства в такъв съдебен процес.
До колко годишна възраст дете може да получава издръжка след развод по взаимно съгласие ?
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – т.е. издръжка се дължи до навършване на пълнолетие от детето.
Ако обаче детето учи редовно в средно или висше училище, съгласно нормата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка и на пълнолетните си деца за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Бих искала да знам възможно ли е да се разведа в България, ако бракът е сключен в Америка и нужно ли е съпругът да присъства лично на цялото дело или дори част от него. Говорим за развод по взаимно съгласие.
Възможно е да се разведете в България, но в производството по развод по взаимно съгласие има законово изискване за лично явяване на съпрузите. В противен случай делото се прекратява.
Въпросът е разглеждан подробно от правна страна: тук
Дали е възможно в споразумението при развод по взаимно съгласие да фигурира съгласие на двамата съпрузи, придобитото по време на брака жилище, по което понастоящем те са съсобственици-50/50 – да остане така и след развода, като за единия съпруг -жилището ще остане основно , а другият- ще напусне същото.
При развода по взаимно съгласие е задължително да е налице съгласие относно ползването на семейното жилище след бракоразвода, което да се обективира в споразумението.
След развода, съсобствеността – ако жилището е било в режим на съпружеска имуществена общност – се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове. Съсобствеността може да се ликвидира чрез делба – доброволна или съдебна, но извън бракоразводното производство. Делбата може да е предмет на друго, отделно делбено производство, което е особено исково производство, за което повече можете да прочетете: тук.
Моят въпрос е дали може да се разведем без адвокат? По взаимно съгласие искаме и двамата?
Въпросът е коментиран в блога (вижте по-старите коментари), но все пак – разбира се, няма законово задължение за участие на процесуален представител – адвокат в производството. Ангажирането на адвокат винаги е по решение на страните в бракоразводното производство, които считат, че им е необходима компетентна правна помощ както при изготвяне на книжата, с които се инициира производството, така и при изготвяне на споразумението, в което се регламентират последиците на бракоразвода, а и в самото открито съдебно заседание по делото. Това е въпрос на лично решение на съпрузите, но не и на законово задължение.
Моля за информация какви права имам върху личните си спестявания,семейното жилище и детето при евентуален развод по взаимно съгласие. Нямаме подписан брачен или предбрачен договор.
Дискусиите по повод публикуваните статии в блога не могат да представляват консултации по конкретни правни казуси.
Моля, да съобразявате общите условия на блога правилата за коментиране. Въпроси касаещи конкретен казус и неговата фактология винаги предполагат детайлно проучване и необходимостта да бъдат взети предвид всички релевантни документи, факти и обстоятелства, за да може да Ви бъде даден конкретен и адекватен правен съвет и становище и ако е необходимо друго съдействие. Всякакви принципни коментари без конкретно проучване на казуса или делото е възможно да бъдат неотносими.
Поставеният въпрос е пределно широк и зависи до голяма степен от една конкретна фактология, която може да бъде съобразена само при лична консултация с адвокат.
Извън конкретиката и принципно, per argumentum a contrario ( от чл. 21, ал. 1 СК), лични са всички права, придобити по време на брака, с изключение на вещните права. Т.е. това са всички вземания (било за трудово възнаграждение, от свободни професии и т.н.). До влизането в сила на СК от 2009г. влоговете бяха СИО, но съгласно действащия СК те станаха лични на съпруга титуляр на влога.
Относно семейното жилище – има значение както собствеността, така и други фактори, които се вземат предвид в бракоразводното производство. Същото е важимо и по отношение на упражняването на родителските права. По отношение на някои въпроси, касаещи ползването на семейното жилище, можете да прочетете: тук, а относно упражняването на родителските права, повече можете да прочетете: тук
ПРИ РАЗЛИЧНИ ПОСТОЯННИ АДРЕСИ НА РАЗВЕЖДАЩИТЕ СИ ЛИЦА, КЪДЕ ЩЕ Е БРАКОРАЗВОДНОТО ДЕЛО? НАПРИМЕР ЖЕНАТА Е ОТ СОФИЯ, А МЪЖЪТ Е ОТ ТЪРГОВИЩЕ. АКО ЖЕНАТА ПОДАДЕ МОЛБА ЗА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ В СОФИЯ ИМА ЛИ ВЕРОЯТНОСТ ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ ПО ПОСТОЯНЕН АДРЕС НА ОТВЕТНИКА.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ….
Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Действително, за родовата и местната подсъдност на брачните искове важат общите правила на подсъдността. Така, съгласно общата разпоредба на чл. 105 ГПК, искът следва да се разгледа пред съда по постоянния адрес на ответника. Изключение е предвидено в чл. 112 по искове за издръжка, при които може искът да се предяви и по постоянния адрес на ищеца. Тук говорим обаче за производства по исков ред.
Когато говорим за развод по взаимно съгласие, местната подсъдност се определя не по общите правила на чл. 105, а съгласно нормата на чл. 531, ал. 2 ГПК, защото производството е охранително. Т.е. молбата следва да се подаде до компетентния районен съд, в чийто район е постоянния адрес на молителите. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.
Следва да имате предвид и, че молбата за развод по взаимно съгласие не може да се подаде само от единия съпруг. В това производство молители винаги са двамата съпрузи.
Как би било най-добре да бъде изплащана месечната издръжка?
Издръжката за дете може да бъде заплащана ежемесечно с пощенски запис или чрез съдебен изпълнител.
Ако съдът е одобрил плащането на месечната издръжка чрез банкова сметка на името на законния представител на детето – т.е. на майката (не на името на детето), е възможно и така. Има изолирана практика, недопускаща заплащане по банков път.
Може ли да се упълномощи адвокат по време на развода,понеже лицето ще е в чужбина?По взаймно съгласие е развода.
Въпросът вече е коментиран в дискусиите, които можете да проследите по-горе, Относно задължението за лично явяване на съпрузите, можете да прочетете тук и тук.
В момента колко е максималният хонорар на един адвокат,и ако разводът е по взаимно съгласие за колко време приключва процесът по развода?
Няма максимален хонорар. НМРАВ определя само задължителните минимални вънаграждения на адвокатите.
Производството приключва изключително бързо, коментирано е и преди от какво зависи и колко продъжлава, можете да прегледате дискусиите по-горе.
Въпросът ми е кога влиза в сила решението,веднага в деня на делото ли или трябва да мине някакав срок?
до коментар N 63 milica:
Моля, пишете на кирилица, в противен случай коментарът Ви няма да бъде допускан.
Решението влиза в сила от датата на постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване.
А исках да попитам и дали може да ми се назначи служебен адвокат-обществен защитник,защото съм безработна и нямам възможност да поема всичките тези разноски.
Освен в случаите, в които е задължително участието на адвокат (по НПК) или когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, правна помощ, съгласно закона за правната помощ, се предоставя на лица, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи, на лица настанени в специализирани институции за предоставяне на специални услуги, на приемно семейство или такова, при което е настанено дете по реда на ЗЗДет. Тези обстоятелства се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция социално подпомагане.
За повече информация можете да прочетете закона за правната помощ или да се обърнете към Националното бюро за правна помощ.
Извинявам се искрено за латиницата,датата на постановяване деня на насроченото дело ли означава,ако сьдьт се произнесе с решението и всичко е наред.
Със съпругата ми подадохме документи за развод по взаимно съгласие през януари. Делото ни беше отменено заради липса на някаква данъчна декларация за която адвоката ми не ме беше осведомил, че е нужна. На второто дело след месец съпругата ми представи болничен, като не се яви. И сега на третото дело тя пак не се яви, но представи документ в който е упоменала, че е бременна в 5 месец и че не иска развод. Сега имам 7 дневен срок за да обжалвам. Има ли вариант да получа развод или е безсмислено обжалването. Живеем разделени от 4 месеца…
За да бъде допуснат развод по взаимно съгласие е необходимо съгласието за развод на съпрузите да е взаимно. Щом единият съпруг вече не желае развода, то очевидно не са налице предпоставките за развод по взаимно съгласие и такъв не може да бъде допуснат.
Когато няма взаимно съгласие процедурата за развод следва да е по исков ред – по искане на единия от съпрузите. Повече за развода по исков ред можете да прочетете: тук.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 320 ГПК, производството по брачен иск винаги може да бъде спряно по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.
Има ли давност и/или краен срок за взимане на решението и евентуална опасност от запазване на статуквото между съпрузите, ако този срок се прескочи и решението не бъде взето?
Не, разбира се. Съгласно чл. 330, ал. 5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване, което означава, че влиза в сила веднага. Вземането му от деловодството на съда не касае влизането му в сила.
Искам да попитам дали адвокат може да подготви тази молба по взаимно съгласие ?И ако е възможно колко ще ни струва ?
In Response To: Елена Пелтешка
Обичайно книжата, необходими в процедурата за развод се изготвят от адвокат. Адвокатският хонорар е предмет на договорка между конкретния адвока и неговия доверител (клиент).
Интересува ме мога ли да разваля споразумение за развод.
In response to: Деница
По исков ред е възможно да бъде изменен утвърдения първоначален режим, но само по исков ред, в този смисъл не може да се говори за „разваляне на споразумението“. Но Семейния кодекс допуска при изменение на обстоятелствата да се иска промяна на постановените от съда мерки за упражняване на родителските права и/или размера на издръжката и т.н. Съгласно установената съдебна практика (Решение №277/2009г. на ВКС по гр.д. №594/2008г.), под „изменение на обстоятелствата“ се имат предвид както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса.
При развод делими ли са средствата по личните банкови сметки и делим ли е недвижим имот придобит чрез дарение.
In response To: Диди
Съгласно чл. 22 ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака чрез дарение принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Вземанията по разплащателни сметки са лични на всеки от съпрузите и не представляват съпружеска имуществена общност. До влизането в сила на новия семеен кодекс (октомври 2009) влоговете бяха съпружеска имуществена общност, съгласно новия СК сега и те са лични на съпруга, на чието име са открити.
Задължително ли е лично явяване по делото? /взаимно съгласие/
В процедурата за развод по взаимно съгласие, както е ясно от статията, личното явяване на двамата съпрузи е задължително, а когато такова не е възможно, то следва да се пристъпи към процедурата за развод по исков ред, за която повече можете да прочетете: тук
Искам да попитам личните сметки на двамата могат ли да се оспорват?
Семейният кодекс провежда разграничение между лично имущество и съпружеска имуществена общност. Личното имущество, каквото представляват и средствата по лични сметки на съпрузите принципно не подлежи на делба след развода.
Съгласно чл. 30 от СК при развод всеки от съпрузите може да претендира да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средтсвата си, с грижи за децата или работа в домакниството.
Това може да стане само по исков път, когато са налице съответните предпоставки, като следва да се има предвид, че искът е ограничен с преклузивен едногодишен срок от прекратяването на брака.
Относно презумпцията за бащинство?
Въпросът е разглеждан вече в блога: тук
Накратко, законът установява презумпция за бащинство: съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
Вариант за вашия случай би било сключването на брак след развода и преди раждането на детето, защото съгласно чл. 61, ал. 2 СК, ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
Зравейте,бих желала да се разведа,съпруга ми е съгласен,нямаме деца,нямаме общо имущество и нищо придобито по време на брак.Проблема че в момента сме финансово затрудени и бих искала да попитам при това положение можем ли да минем без адвокат и нужно ли е да имаме споразумение при споменатата ситуация.
Въпросът вече е коментиран в блога /вижте коментарите по-горе/:
Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при развод по взаимно съгласие е 300 лева (като при уреждане на имуществените отношения за изготвяне на споразумението се изчислява съгласно чл. 7, ал. 2 на Наредбата – т.е. зависи от материалния интерес при имуществото). За Прекратяване на брак по исков ред е 500. Можете да погледнете самата Наредба – има я в блога.
Разбира се, няма законово задължение за ползване на адвокатски услуги при развод.
Тогава страните следва да подготвят книжата си и да ги депозират пред компетентния съд.
По време на брака сме придобили къща-която не е постоянно семейно жилище с ипотека от банката,след решението на съда и след време издължаването към банката, собствеността остава ли по 1/2 част на всеки или трябва да преди развода да сключим брачен договор. В споразумението по взаимно съгласие може ли да се включи.
Имуществото, придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност е общо на съпрузите. Докато брака е налице, собствеността е бездялова. След прекратяване на брака, съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове. Съсобствеността може да се прекрати след развода по предвидените в закона способи – съдебна делба, доброволна делба, прехвърлителна сделка и пр.
По време на съвместния ни живот със съпруга ми имаме два имота чрез покупко-продажба и един имот придобит с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, делба и присъединено давностно владение от 1993 година.През 2010 година се разведохме по взаимно съгласие по член 51, споразумяхме се в съда малкото жилище да е за него а по-голямото за мен тъй като при мен живееше синът ми който нямаше навършено пълнолетие. За третия имот които не е с покупко- продажба никъде не е споменато в споразумението.
Въпросът ми към вас е има ли срок на давност за водене на съдебни дела за разделяне на семейното имущество и за третия имот имам ли право на претенции за собственост .В действителност преди брака 1/3 от имота е бил дарен на съпруга ми от дядо му, но всичко останало като изплащане за уравновесяване на дяловете на другите роднини бе по време на брака.
По време на съвместния ни живот от 1988 година със съпруга ми сме придобили два имота с покупко- продажба и един имот с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство,делба и присъединено давностно владение от 1993 година.През 2010 се разведохме по взаимно съгласие на основание член 51.Страните се споразумяхме той взема единия от имотите (гарсониера) а аз вземах по големия(двустаен) понеже при мен остана синът ми който нямаше пълнолетие тогава.За третия имот в споразумението изобщо не стана на въпрос.
Въпросът ми е: Има ли давностен срок за подялба на недвижимото имущество след датата на развода и мога ли да имам претенции за собственост или част от собственост на третия имот .Действително преди брака ни 1/3 от тоя имот беше дарен на съпруга ми от дядо му, но всичко останало за което водихме дело и изплатихме за уравновесяване на дяловете на роднините му стана по времето на брака ни.И ако аз действително имам дял от тоя имот може ли бившия ми съпруг да продаде въпросния имот без мое знание и разрешение преди да сме стигнали до съдебната делба
Искът за делба не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на съсобствения имот.
Въпросът ми по точно е за третия имот аз съсобственик ли съм или не при тия обстоятелства и той може ли да го продаде без мен или не?
In response To: Comment 94 надя
Въпросът за трансформацията на лично имущество през време на брака и съпружеската имуществена общност не е коментиран до този момент в блога. Правилото е, че когато налице е съвместен принос е налице съпружеска имуществена общност. Т.е. когато доплащането на цената е през време на брака, то съответната част от правото на собственост следва да се включва в съпружеската имуществена общност. Процесуалните въпроси, касаещи конкретно вашия казус не могат да бъдат коментирани в блога.
Жена ми е в Холандия от 5 месеца и аз отглеждам 4г ни син,дали това че не се интересува от него и не в България дава ли ми възможност да претендирам за родителски права ,или в България това не е от значение!Благодаря ви предварително
Въпросът, повдигнат от Вас касае не разводът по взаимно съгласие, а упражняването на родителските права. Повече можете да прочетете: тук и тук.
здравейте искам да попитам защо ми искат yдостоверение за родствени връзки като документ който се прилага към документите за развод
Когато една седмица преди брака /1996/ родители прехвърлят с нот.акт етаж от къща на сина си, която е само в груб строеж. През 2006г. даряват сутерен и първи етаж . След развода съпругата има ли дял от имотите?
Семейният кодекс провежда разграничение между съпружеска имуществена общност /СИО/ – обща на двамата съпрузи и лично имущество. След прекратяване на брака с развод имуществото, придобито в режим на СИО преминава в обикновена съсобственост, която може да бъде поделена чрез делба – доброволна или съдебна. Лично обаче е всяко имущество, придобито преди брака – независимо колко време преди брака и то е лична собственост на съпруга, който го е придобил. Лично е и това имущество, което е придобито по наследство и по дарение. Съответно и преди, и след прекратяването на брака другия съпруг няма дял в това имущество. /Семеен кодекс: Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. …/
Може ли за една седмица да приключи развод по взаимно съгласие?
Считам, че не е възможно. Все пак производството по развод по взаимно съгласие /охранително/ протича много по-бързо от развода по исков ред – най-малкото тук няма размяна на книжа, срок за отговор и т.н.
Банковите сметки, включително и на детето в какъв режим ще бъдат при развод? Така и парите, които имаме в брой?
Собствеността върху банкови сметки и влогове е на лицето, /съпруга, респективно на детето/ на чието име са.
Лични имущества на всеки съпруг следва да са и парите в наличност, права по ценни книжа, парични влогове и банкови сметки, акции и участия в търговски дружества.
Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Честа практика ли е Държавна Агенция за Закрила на Детето да привика непълнолетно дете при производството на развод по взаимно съгласие? Има ли преценката на ДАЗД в такъв случай тежест при решението на съда за развода?
Всъщност не е. От наша гледна точка и особено в производството по развод по взаимно съгласие изискването от съда на т.н. доклади от дирекция „Социално подпомагане“ не са правило. Всъщност, СК не формулира императивно такова изискване, както в чл. 49, ал. 5 е формулирано като правна възможност за съда, но не и като процесуално задължение: „Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“, така и в чл. 51, ал. 2: „Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
При изготвянето на становище от дирекция „Социално подпомагане“ може да бъде изслушано детето при спазване нормите на ЗЗДет – ако възрастта и развитието му позволяват това.
Участие в процедури – ЗЗДет
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.
(5) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.
…
Адвокатът ни иска 428 лв за развод по взаимно съгласие +някакви наказателни такси дарения в края на делото мисля ,че каза. Така ли е ? Видяха ми се много тия пари, но нямало друг начин …
Към момента 400.00 лв. е минималният адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството за развод по взаимно съгласие (Наредба №1 от 2004 г. на ВАдвС: тук). 25.00 лв. е първоначалната държавна такса (чл. 6 от Тарифа за държавните такси) и 2-5 лв. за банковия превод (зависи от банката, през която превеждате държавната такса по сметка на съда). Съгласно чл. 7 от Тарифа за държавните такси се определя държавна такса върху материалния интерес, ако е имало такъв (2 на сто върху всеки дял и съответно върху тригодишните платежи за издръжка, ако има такава в случая).
Живеем в ипотекирано жилище, което е на името на съпруга ми. Жилището е придобито педи брака и е на негово име, а аз съм съкредитоискател. В момента искаме да се разведем и той ме гони отт жилището. Заплатата му е 1000 лв, а моята 340лв. След развода няма къде да живея освен на квартира във Варна. 1,Каква издръжка мога да получа за да си гледам детето на 8 години? 2. Има ли вероятност да ми вземе детето заради по-високата си заплата и за това, че няма да имам къде да живея след развода? Не е съгласен да живея в жилището и не иска да ми плаща издръжка, която би ми позволила да си гледам детето нормално. Мога ли да претендирам за издръжка в размер на 200-250 лв.? Какво трябва да направя?
Издръжката се определя спрямо нуждите на детето и възможностите на лицето, задължено да заплаща такава. Повече можете да научите като прегледате статиите в раздела „Семейно и наследствено право“ в блога. Разгледани са много въпроси, които са относими към поставените от Вас.
здравейте, при развод по взаимно съгласие на съпрузи и налично от брака едно дете – пълнолетно на двамата съпрузи и едно дете-малолетно да съпругът от друга жена-починала (различна от съпругата му), трябва ли да се упоменава в споразумението, упражняването на родителските права на това дете-малолетното? Благодаря предварително за отделеното време!
Щом съпругата, с която се развеждате не е майка на това дете и то не е осиновено от нея, тя няма качеството родител, следователно няма задължения по закон спрямо това дете, съответно няма причина да се включват калузи в такъв смисъл в споразумението с нея.
Здравейте,
в споразумението по развод по взаимно съгласие пише, че жилището ще се ползва от единия родител и детето, което е единствено и е навършило пълнолетие, а другият родител прехвърля своя 1/2 дял на детето /той има друго жилище, наследствено, където ще живее/. Двата процента такса за прехвърлянето на дела върху каква стойност на жилището се изчисляват – по данъчна оценка или по пазарна? Трябва ли прехвърлянето да приключи преди подаването на документите със споразумението, или в него може да се фиксира някакъв срок?
Здравейте!Интересува ме ако единият от съпрузите е адвокат и си е направил Асоциация и по време на брака всичко е закупено на името на асоциацията,може ли другият съпруг да има претенции?Възможно ли е да не остави детето си да живее в апартамента?
Искам да попитам за да бъда сигурна, нали когато се развеждаш ти дават удостоверение за това. Дали се дава удостоверение и дали мога да проверя аз дали той е разведен?
Съдът постановява развод със съдебно решение, с което могат да се снабдят страните. Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца се издава на лицата от съответната общинска администрация.
В кои случаи съдът може да назначи съдебна експертиза, по време на бракоразводно дело по взаимно съгласие, на имущество придобито по време на брака. Съпрузите нямат спорове около въпросното движимо и недвижимо имущество, то остава в полза на единия съпруг, другия се отказва доброволно.
експертизата е за оценка на имуществото
Здравейте, подадох документи за развод по взаимно съгласие. Делото мина ,но липсваше копие от акта за раждане на детето .След 14 дни ми казаха да го занеса .Въпроса ми е дали тогава ще излезе решението за прекратен брак или трябва да чакам още 14 дни и кога се плащат другите такси?
Колко време след делото излиза решението на съда? Колко време е срокът след това решение, в който съпругът трябва да си вземе решението и да плати процента върху издръжката преди да бъде служебно подведен под отговорност и даден на съдия-изпълнител?
Ако сме сключили брак в България но и двамата живеем в чужбина (страна в ЕС) има ли някаква възможност развода да се уреди в чужбина? Или трябва да е в България?
Благодаря
Можете да сезирате съда по обичайното си местопребиваване.
Искам да попитам ако е подадена молба за развод от един от съпрузите но не по взаимно съгласие и в последствие другия се съгласи на взаимно съгласие може ли да се променя хода на делото и таксата следва ли да бъде по взаимно или ще е по първоначално пуснатата молба. Благодаря.
Когато производството е започнало като исково, но в хода се постигне споразумение, може да премине към такова по взаимно съгласие. Първоначалната държавна такса и за двете производства е 25 лева. Адвокасткият хонорар, съгласно наредбата /минимален/ е 600.00 лв. за развод по исков ред и 400.00 за развод по взаимно съгласие.
а каква е таксата в случай че първоначално е пуснат развод по исков ред а в последствие делото се гледа по взаимно съгласие да разбирам ли че таксата е тази за по взаимно съгласие 400 лв
Тъй като адвокатският хонорар се договаря /и заплаща/ преди делото, авансово – подписва се договор за правна защита и съдействие и делото се подготвя като исково – т.е. пише се искова молба, в която се излагат бракоразводните основания, сочат се и се събират доказателства, то хонорарът остава както е договорен. При разводът по взаимно съгласие се изготвят други книжа – молба и споразумение, които са съвсем различни, съдът не изследва мотиви, нито се излагат такива от молителите, не се събират доказателства за разстройство на брака и пр.
Здpaвeйтe, имaм пpиятeлĸa ĸoятo имa пpoблeми в бpaĸa cи. Tя имa личнa бaнĸoвa cмeтĸa и питa, дaли aĸo мъжa ѝ пoдaдe мoлбa зa paзвoд, мoжe ли дa нaпpaви зaпop нa cмeтĸaтa ѝ? И дaли пpи paзвoд тoй щe пoлyчи пoлoвинaтa ѝ пapи? Блaгoдapя
Не, банковите сметки лична собственост на всеки от съпрузите.
Здравейте,
Интересува ме каква е практиката когато между две страни е имало производство за разтрогване на брака по взаимно съгласие, даден е преклузивен срок от 6 месеца поради нежелание на една от страните да продължи към момента на датата на делото, след изтичането на който е образувано определение за прекратяване на производството тъй като нито една от страните не е поискала обновяването му до края на срока. Възможно ли е да се подаде наново молба за разтрогване на брака по взаимно съгласие или е задължително тя вече да бъде по исков ред?
Молба за развод по взаимно съгласие може да се подаде веднага – щом съгласие между страните е налице. Няма изискване за срок след прекратяване на предходно производство. Няма изискване да е по исков ред – може да е по взаимно съгласие, ако има такова, както писах по-горе или ако няма – тогава вече може да е исково производството.
Здравейте, с приятелката ми живеем на семейни начала от около 15 години в нейното жилище. Нямаме деца. Напоследък отношенията доста се влошиха и все повече искам да се разделим, но тя не иска. Заплашва да ме съди и да изплащам половина ремонти и обзавеждане, автомобил. Има приятели адвокати. Може ли и какво? Благодаря!
Така хипотетично е трудно да се коментира за какво и дали може да Ви съди и дали би било изобщо успешно такова дело /какъв ще е искът?/. При положение, че нямате брак, съпружеска имуществена общност никога не е възниквала, т.е. ако сте закупували нещо заедно /обикновена съсобственост/ Вие например бихте могли да искате подялбата на такива вещи /всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ/. А ако жилището е нейна собственост и Вие сте заплатили подобрения по него, всъщност трябва да се помисли дали Вие имате право на иск за изплащане на направените подобрения или напр. за неоносвателно обогатяване… и пр. Но всичко това е изцяло в сферата на хипотезите. Реална правна помощ може да получите само като консултирате конкретно казуса и колегата -адвокат е запознат с всичката необходима и относима информация.
Здравейте, искам да попитам за развод по взаимно съгласие без услугите на адвокат, какви документи трябва да представим? Ние нямаме деца, нямаме имущество което да делим, като цяло нямаме нищо за уреждане, само моята фимилия. Благодаря предварително
В блога има няколко статии, които касаят развода по взаимно съгласие. Изложени са правните положения и процедури, така както са регламентирани в СК.
Здравейте,бракът ни е сключен в Гърция и е църковен брак само,и двамата живеем в Гърция ако подам в Гърция по българския кодекс ли ще се гледа делото?Благодаря предварително.
Би следвало да се прилага гръцкото право.
Здравейте, с мъжът ми сме женени от 1 година и половина,а от 8 сме заедно.Имаме едно дете,нямаме общо имущество нямаме нищо за делене. Интересувам се ако искаме развод по взаимно съгласие трябва ли да изчакаме 3 години както е било през 2009 г. или можем да се разведем по-рано?
Съгласно дейсващия понатоящем Семеен кодекс – няма такова изискване.
Здравейте, развеждаме се със съпруга ми по взаимно съгласие. Искам да запазя фамилията на съпруга ми тъй като за 20 години брак навсякъде фигурирам с нея. Адвокатът ми ми каза, че това е възможно само ако съпругът ми е съгласен. Преди време бях говорила с друга адвокатка, която ми каза, ако искам да я запазя мога да я запазя. Кое е вярното? Благодаря!
Промяната на фамилното име зависи изцяло от съпругът, която е сменил името си след брака. Старата уредба е отменена с влизането в сила на новия Семеен кодекс през 2009г. Често обаче, в бракоразводното производство, по инерция, все още се правят искания от колеги в тази посока, които обаче, са недопустими, съгласно актуалната законова разпоредба на СК и не следва да бъдат разглеждани. Този въпрос, вече е разрешен със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – С Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС приема следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.
Повече може да прочетете: тук
Здравейте,
Бих искала да направя консултация на място с Вас. Сключих брах на 5,06,2015г. с моят съпруг, но след сключването на брака той промени държанието и отношението си спрямо мен. Употебяваше голямо количество алкохол всеки weekend и това доведе до непрекъснати скандали. От един месец вече не живеем заедно и искам да се разведем. Научих,че има и репродуктивни проблеми, което затвърди решението ми за развод. Нямаме собствено жилище, но обзавеждането на това, в което живеем е с общи пари. Моля да ми помогнете, ако трябва ще дойда на място.
Благодаря!
Секция контакти
Привет,
Следва ли да се възстанови част от таксата за адвокатска услуга (800лв.), ако преди датата на делото съпрузите са се отказали от намерението си за развод?
Благодаря!
Мога да посоча само относимата законова разпоредба, тъй като случаят не е по договор за адвокатска услуга, по който аз да съм била упълномощена. Във вски конкретен случай следва да се прецени дали е налице основателно или неоснователно оттегляне на пълномощията на адвоката:
Съгласно Закона за адвокатурата, чл. 26 ал. 1 и 2, клиентът може да оттегли пълномощията си от адвоката по всяко време. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Съгласно чл. 36 размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Наредба № 1/20014 определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, които понастоящем са: за развод по взаимно съгласие 400.00 и 600.00 за развод по исков ред.
Благодаря Ви за отговора, адв. Коруджиева!
Може ли да има по-основателна причина за оттеглянето на пълномощията на адвокат от желанието на двамата съпрузи да продължат живота си като такива? Освен това единствения документ, който го е упълномощил да поеме делото е основанието за паричния банков превод. Среща очи в очи не е имало и договор за адвокатски услуги не е подписван. Благодаря!
Няма как аз да взимам каквото и да било отношение конкретно по Вашия казус. Но, разбира се, ако не сте удовлетворен винаги можете да сезирате съда и само той е органът, който със сила на пресъдено нещо да реши спора.
Прехвърлих съдебната практика по въпроса и попадам на следните няколко решения, като цитирам за Ваша информация – свързани са с посочената разпоредба на ЗАдв.; разбира се, имайте предвид, че фактическата обстановка по делата е винаги конкретна:
Решение № 107 от 21.07.2015 г. на РС – Несебър по гр. д. № 1061/2014 г.:“…в отклонение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД, на адвоката се дължи възнаграждение винаги за положения от него труд – чл. 36, ал.2 от ЗА. В тази връзка съдът приема, че неформалният договор е сключен между страните не за извършване на определени правни действия (например даване на консултации, изготвяне на искова молба и други), а за процесуално представителство, включващо както явяване в съдебни заседание по конкретно дело пред всички инстанции, така и изготвяне на съдебни книжа и писмени становища по това дело, и извършване на всички процесуални действия, насочени към защита правата на Т. К. с цел благоприятен изход по съдебното дело, по което е предстояло да се разреши спор за материално право.
Не само, че не намира опора в материалите по делото, но и ответникът дори не въвежда довод, че оттеглянето на мандата е по основателни причини и че от това следва, че на адвоката се дължи не цялото възнаграждение, а само според действително извършеното съобразно чл. 26, ал.2 от ЗА. От принципа pacta sund servanda следва, че оттеглянето на пълномощието, което по същество влече след себе си и развалянето на договора за адвокатска помощ, ще бъде по основателни причини, когато е наложено от някаква форма на неизпълнение или друго недобросъвестно поведение от страна на адвоката. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице недобросъвестно поведение и злоупотреба с доверие от страна на С.. Със своето процесуално поведение тя е насочила усилията си не само към образуване на делото, но е предприела и извършвала, като е положила дължимата грижа във всички процесуални действия (правомерни и добросъвестни) за правилния и срочен ход на делото и е проявила активност, всички необходими и възможни действия, включително и чрез даване на указания и консултации на ответника, респ. и чрез трети лица, но и към защита правата на К. по това дело до уведомяването на прекратяването на мандата.
Предвид, че не сме изправени пред хипотезата на чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗА, визираща основателно оттегляне пълномощията от адвоката, следва извода, който се налага, а именно, че не се дължи възнаграждение само за положения труд, но възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гр.д.№ 2046/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Ответникът без основателна причина се е отказал не от консултациите и от изготвянето на документи, а от уговореното процесуално представителство по конкретно дело…“
Решение от 5.01.2015 г. на СРС по гр. д. № 19179/2012 г. :„Договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице – адвокат се задължава да извърши определени действия (правни косултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата. Така в последния, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не – чл. 36, ал.1 ЗА. Ако липсва уговорка относно възнаграждението, адвокатът може да поиска от съответния адвокатски съвет да определи такова (чл. 36, ал.3 ЗА) при спазване изискването на чл. 36, ал.2 ЗА същото да бъде справедливо и обосновано (съответно на извършената работа).
Здравейте! искам да попитам с съпруга ми сключихме брак в България сега живеем в чужбина. Можем ли да се разведем тук или ще трябва да се прибираме за БГ. Благодаря ви предварително. Става въпрос за развод по взаимно съгласие.
Да, можете да сезирате съда по вашето обичайно местопребивване, ако е в държава членка на ЕС. Разводът ще е по правото на съответната държава, чиито съд разглежда делото.
Здравейте,
Нямам време да прочета всички въпроси,затова направо отправям моя. Жилището, в което сме живяли,е собственост на бащата на съпруга ми, трябва ли да се опише това и как се процедира в този случай.аз няма да живея там за в бъдеще,нито пък имам някакви претенции към него?
Благодаря предварително
Независимо чия е собствеността на семейното жилище (жилището, което е обитавано от съпрузите и техните непълнолетни деца), в споразумението се описва кой от съпрузите ще го ползва, кой го напуска или съответно го е напуснал или е напуснато от двамата и пр. Това е раздължителен реквизит, няма отношение към собствеността, то може да е било собствено на трето лице и да е било под наем, на единия от съпрузите и т.н.
Мои приятели искат да се разведат по взаимно съгласие.Имат дете на 2г.След консултация адвокатката им казва че социалните могат да им вземат детето тъй като е малко и има риск за самото дете и трябвало да стане на около 5-6 години.Има ли нещо вярно в това?
Извън конкретния казус, който не познавам, разводът сам по себе си, особено по взаимно съгласие не е основание за подобни действия от страна на ДСП.
След съдебното разрешение за развод по взаимно съгласие какво следва?Има ли известие от друга институция
Решението на подлежи на обжалване и затова вслича в сила веднага. Страните не се уведомяват, следва да се снабдят със заверен препис от решението от деловодството на съда след заплащане на държавните такси по делото.
Искам да попитам ако е насрочено дело за развод по взаимно съгласие и ответника не се появи какво следва?
Iskam da popitam ako e nasro4eno delo za razvod po vzaimno suglasie i otvetnika ne se poqvi kakvo sledva?
Моля, пишете на кирилица или използвайте кирилизатор. В блога не се пуликуват коментари, написани на латиница.
В производството по развод по взаимно съгласие няма ищец и ответник. Двете страни заедно сезират съда.
Ако един от съпрузите не се яви в откритото съдебно заседание без уважителна причина, то съгласно чл. 330 ал. 2 ГПК делото се прекратява.
Здравейте адв. Коруджиева. Ако и двамата сме в чужбина и сме сключили брак в консулството в Мадрид, може ли да се разведем по взаимно съгласие в България?
Zdraveite adv.Korudjieva ako i dvamata sme v chujbina i sme skliu4ili brak v kinsulstvoto v Madrid moje li da se razvedem po vzaimno suglasie v Bulgaria
МОЛЯ, ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА!
Възможно е да се сезира българсият съд с искане за развод по взаимно съгласие.