РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

Правна рамка: чл. 50-51 СК, чл. 330 ГПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева (2016)

В настоящия коментар се разглежда накратко  съдебната процедура по развод по взаимно съгласие. Коментарът е съобразен със законодателството и съдебната практика към 2016 г. Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като  безспорно, охранително производство. Правната  регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред).

Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – развод по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Не се сочат, обсъждат и доказват пред съда интимни и лични подробности от живота на съпрузите, съставляващи основания за разстройството на брака. Основанието за развод в този случай е именно „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съд и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение. Няма друг законов начин за прекратяване на брак.

Освен съгласието за самия развод, съпрузите трябва да постигнат съгласие и относно последиците от бракоразвода. Това е така, защото след влизането в сила на съдебното решение, с което брака се прекратява, в същото решение се утвърждава и споразумението относно правните последици на развода. Споразумението задължително следва да включва съгласие минимум по следните въпроси:

•          Местоживеенето на децата;

•           Упражняването на родителските права;

•           Личните отношения;

•           Издръжката на децата;

•           Ползването на семейното жилище;

•           Издръжката между съпрузите и фамилното име;

Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

Самата процедура по новия СК (от 2009г.) е с някои разлики спрямо стария СК – например вече няма изискване да са изтекли 3 години от брака за да е допустима процедурата по взаимно съгласие.

1)       Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити съгласно ГПК – имена, адрес и ЕГН на молителите и т.н. както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите към молбата приложения.

2)       Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неуважителното неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.

3)       Наред със съгласието, както се посочи по-горе, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени минимум следните въпроси (неизчерпателно, могат да бъдат уреждани и други въпроси):

• Местоживеенето на децата;
• Упражняването на родителските права;
• Личните отношения;
• Издръжката на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Издръжката между съпрузите и фамилното име;

Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като съдът може служебно да възложи и да се изготви доклад от дирекция „Социално подпомагане“.

Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът постановява решение в две части:

• Допуска развод между съпрузите на основание тяхното сериозно и непоколебимо  взаимно съгласие;
• Утвърждава споразумението между тях, когато то отговаря на законовите изисквания;

Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска винаги, когато налице е изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК. В този смисъл, в тази му част решението на бракоразводния съд няма сила на пресъдено нещо. Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е поради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат винаги защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.

(А именно:

–          Съдът определя при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата;

–          Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

–          Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности;

–          Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

–          При преценката си, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

–          По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

–          При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

–          Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови;)

При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството:

1. Държавна такса 25 лв., дължима при подаване на молбата. Заплаща се по сметката на съответния районен съд.
2. Окончателна държавна такса до 40 лева по сметката на съответния районен съд при допускане на развода.
3. Такси по споразумението, когато с него се уреждат имуществени отношения между съпрузите – по 2 на сто върху всеки от дяловете и 2 на сто върху платежите за 3 години, когато има споразумение за издръжка.

Възможно е в производството да възникнат и други разноски – например експертизи по един или друг въпрос. Всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се разпределят съобразно постигнатото споразумение или за сметка на всяка от страните – така както са ги направили.

В настоящия коментар въпросите на производството за развод по взаимно съгласие са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус. Горното няма характера на правен съвет или консултация. Разработката разглежда само принципни правни въпроси на процедурата по развод по взаимно съгласие.

#razvod

#разводповзаимносъгласие

#развод