РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
Правна рамка: чл. 50-51 СК, чл. 330 ГПК
Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева (2016)
В настоящия коментар се разглежда накратко съдебната процедура по развод по взаимно съгласие. Коментарът е съобразен със законодателството и съдебната практика към 2016 г. Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като безспорно, охранително производство. Правната регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред).
Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – развод по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Не се сочат, обсъждат и доказват пред съда интимни и лични подробности от живота на съпрузите, съставляващи основания за разстройството на брака. Основанието за развод в този случай е именно „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съд и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение. Няма друг законов начин за прекратяване на брак.
Освен съгласието за самия развод, съпрузите трябва да постигнат съгласие и относно последиците от бракоразвода. Това е така, защото след влизането в сила на съдебното решение, с което брака се прекратява, в същото решение се утвърждава и споразумението относно правните последици на развода. Споразумението задължително следва да включва съгласие минимум по следните въпроси:
• Местоживеенето на децата;
• Упражняването на родителските права;
• Личните отношения;
• Издръжката на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Издръжката между съпрузите и фамилното име;
Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.
Самата процедура по новия СК (от 2009г.) е с някои разлики спрямо стария СК – например вече няма изискване да са изтекли 3 години от брака за да е допустима процедурата по взаимно съгласие.
1) Производството започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити съгласно ГПК – имена, адрес и ЕГН на молителите и т.н. както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите към молбата приложения.
2) Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неуважителното неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено.
3) Наред със съгласието, както се посочи по-горе, необходимо е постигането на споразумение по чл. 51 от СК. Съдът утвърждава споразумението по чл.51 от СК, когато то отговаря на законовите изисквания и с него са уредени минимум следните въпроси (неизчерпателно, могат да бъдат уреждани и други въпроси):
Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата, като съдът може служебно да възложи и да се изготви доклад от дирекция „Социално подпомагане“.
Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
Принципно, делото за развод по взаимно съгласие се разглежда в едно заседание (при необходимост, според конкретния случай може и в повече от едно), съдът постановява решение в две части:
Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска винаги, когато налице е изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК. В този смисъл, в тази му част решението на бракоразводния съд няма сила на пресъдено нещо. Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е поради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението. Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат винаги защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.
(А именно:
– Съдът определя при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата;
– Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;
– Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности;
– Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
– При преценката си, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.
– По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
– При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.
– Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови;)
При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството:
Възможно е в производството да възникнат и други разноски – например експертизи по един или друг въпрос. Всички разноски по делото – държавни такси, адвокатски хонорар, експертизи се разпределят съобразно постигнатото споразумение или за сметка на всяка от страните – така както са ги направили.
В настоящия коментар въпросите на производството за развод по взаимно съгласие са разгледани принципно. Винаги следва да се съобразява и избира процедурата, отговаряща най-адекватно на конкретния казус. Горното няма характера на правен съвет или консултация. Разработката разглежда само принципни правни въпроси на процедурата по развод по взаимно съгласие.
#razvod
#разводповзаимносъгласие
#развод
Коментари
Все още няма коментари
за “РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ”