Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Привременните мерки

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

Процедурата е уредена в ГПК – чл. 323 [1] и рамките на Производството по брачни дела (глава 26 ГПК). Съгласно чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, по искане на родител съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“ с определение, което не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. Т.е. понастоящем процедурата се използва освен в брачния процес и в производствата по чл. 127 СК. Смисълът на привременните мерки е да се постанови временно упражняване на определи права до постановяването на съдебно решение [2].

Съгласно ГПК привременни мерки могат да се постановят относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Допустима е молба за постановяване на привременни мерки през всеки един момент докато делото е висящо, като същата се разглежда от съда, пред който е предявен искът. Привременни мерки могат да се постановяват само по въпросите, по които е сезиран съдът с иск – т.е. ако никой от съпрузите не е предявил иск за предоставяне на ползването на семейното жилище (при развод), то молба за привременни мерки по този въпрос е недопустима. Молба за привременни мерки, които не са в предметния обхват на делото е недопустима.

Най-често в практиката молбата за привременни мерки е инкорпорирана в самата искова молба. Съдът може да я разгледа в закрито заседание – когато налице са достатъчно доказателства, налице е становище на компетентната ДСП. Може да се насрочи в открито съдебно заседание – когато следва да бъдат изслушани страните (и/или детето [3]) или за събиране на други доказателства. Съдът може и служебно [4] да вземе мерките, ако те съответстват на петитума на исковата молба [5].

Определението подлежи на принудително изпълнение – след издаването на изпълнителен лист. Изпълнителната сила на определението по привременните мерки отпада с влизане в сила на решението по делото.

Определението на съда за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд, ако се докаже, че е настъпило изменение на обстоятелствата, което да го обосновава.

От наша гледна точка постановяването на привременни мерки винаги, когато е налице необходимост от такива, снема голяма част от напрежението и позволява спокойното протичане на процеса. Привременните мерки действително представляват „пробен период“, временно „разрешение“ на въпросите, с които е сезиран съдът, което от своя страна подпомага и страните евентуално да постигнат споразумение по спорните въпроси [6].



[1] Привременни мерки

Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

[2] Григорова, С. 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, С, 2011, стр. 120 и сл.

[3]  По реда на чл. 15 ЗЗДет (Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.)

[4] ППВС №5/1978 т. 3;

[5] Така и Григорова, С, цит. съч. стр. 127 и сл.

[6]  Така и Григорова, С, цит. съч. стр. 128 и сл.


Коментари


Все още няма коментари за “Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани