Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Относими разпоредби:  чл. 49, чл. 51, 52 ЗН; чл. 530 и сл. ГПК; чл. 16 Тарифа ГПК;

Темата за приемането, респективно отказа от наследство е все по-актуална и често възникваща в практиката. В този смисъл отказът и приемането като процедура, развиваща се пред районния съд по реда на чл. 49 от ЗН във вр. с чл. 52 от ЗН са ясни.

Предмет на настоящата статия е процедурата по чл. 51 от Закона за наследството, съгласно която в особено охранително производство, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника са вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.

Възниква въпросът, кой може да бъде „заинтересуван“ по смисъла на ЗН. В практиката най-често това е или друг наследник (ако е от същия ред, той би имал интерес да се принуди наследника да заяви приема ли или се отказва от наследството, тъй като отказът би увеличил неговия дял, а изобщо неговият дял зависи от броя на наследниците в реда), страна по висящо дело или кредитор. Заинтересуван е всяко лице, което има правен интерес от волеизявлението на наследника. Компетентен е винаги районният съд по местооткриване на наследството или съдът по висящото дело.

Липсата на изявление от призования по съдебен ред наследник презумира, че наследството не е прието като с изтичане на дадения от съда срок се погасява самото право да се приеме наследството. Срокът е следователно преклузивен [1].

Т.е. когато е налице правен интерес от друг наследник, страна по висящо дело или кредитор може да се приложи процедурата, разписана в чл. 51 ЗН.

Какви практически проблеми възникват най-често в тези случаи?

Най-напред сериозни пречки възникват когато наследникът не може да бъде открит за да бъде призован от районния съд и да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството. Поставя се въпросът: Изисква ли се лично уведомяване и доколко са приложими разпоредбите на ГПК касаещи призоваването и представителство от особен представител. От наша гледна точка становището, че когато лицето не може да бъде открито за да изяви воля, особен представител не може да бъде назначаван е правилно. Това е така, тъй като приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със строго личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с обща представителна власт спрямо отсъстващото лице, какъвто е особеният представител [2]. В решение №3132/08.05.2015 по ч.гр.д. №489/2015 на СГС., потвърдено от ВКС с определение №315/23.06.2015 по дело № 3092/201, ГК, I г.о., се сочи изрично, че особеният представител не може да извършва валидни разпоредителни действия с материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания. Съдът приема, че актът, с който се определя срок на призования към наследяване да приеме наследството или да се откаже от него, следва да се връчи лично на лицето, в противен случай, както и когато актът не е достигнал реално до него, този срок не тече.

Друго много важно практически е приетото в решение №3132/08.05.2015 по ч.гр.д. №489/2015 на СГС., потвърдено от ВКС с определение №315/23.06.2015 по дело № 3092/201, ГК, I г.о., че в особеното охранително производство по чл. 51 ЗН не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила (касац. обжалване е допуснато на осн. чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото) следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство. Но при съответното приложение на общите правила на ГПК следва да се имат предвид особеностите на производството по чл. 51 ЗН.

„Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл.134 ЗЗД да приемат наследството.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл.51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.“ /определение №315/23.06.2015 по дело № 3092/201, ГК, I г.о ВКС/

Библиография:

  1. Аспарухова. К. Наследяването по закон, С, 2012, стр. 134 и сл.;
  2. Тасев. Хр. Българско наследствено право, С, 2006, стр. 125;
  3. Решение №3132/08.05.2015 по ч.гр.д. №489/2015 на СГС., потвърдено от ВКС с определение №315/23.06.2015 по дело № 3092/201, ГК, I г.о;

 

[1] Така и Аспарухова. К. Наследяването по закон, С, 2012, стр. 134 и сл.

[2] Така се приема в решение №3132/08.05.2015 по ч.гр.д. №489/2015 на СГС., потвърдено от ВКС;


Коментари


Все още няма коментари за “Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани