Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Правна уредба:

Семеен кодекс, раздел II, чл. 21, ал. 3; чл. 29, ал. 3;

Постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд; Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС;

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК[1]. Така, съгласно чл. 28 СК [2],  доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи.

Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда евентуален иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК: при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал.2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг[3].

Наличието на значителен принос следва да бъде доказано и винаги ще е въпрос на конкретика и  преценката на съда се прави спрямо доказателствата по делото във всеки един случай, който е индивидуален. В теорията и практиката, натрупана през годините се приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството и т.н. като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна. В съдебната практика се подчертава, че простата разлика в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи.

Следва да се посочи, че указанията дадени в постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове запазват важимостта си и приложението в практиката в някои части, а именно: в т. 8 се приема, че „Когато съпружеската имуществена общност бъде прекратена на едно от основанията, посочени в чл. 14,ал. 1, изр. 1 СК, дяловете на съпрузите от общото имущество са равни – чл. 14, ал. 3 СК . По-голям дял от общото имущество може да се определи от съда на единия от досегашните съпрузи само при условията на чл. 14, ал. 4 СК (отм)  – като частта да се касае за „изключителен случай“ е неприложима поради промяна в законовата уредба, но постановките относно тълкуването и прилагането в практиката на конструкцията „значителен принос“ остават важими[4].

„Явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл. 14,ал. 4, изр. 2 СК трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини. Неравните дялове, определени от съда по чл. 24, ал. 4, изр. 2 СК , могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят стойността на вещите, определени за другия съпруг.“

Въпреки че, съгласно цитираното по-горе Постановление №5 от 1972, неравните дялове могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят стойността на вещите, определени за другия съпруг, предмет на иска по чл. 29, ал. 3 не могат да бъдат отделни вещи. Съгласно Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС ‚ искът (по чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК (отм), сега чл. 29, ал. 3 – бел. моя) за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно (отм.) и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Непосочването на цялото семейно имущество и липсата на искане да бъде определен по-голям дял от цялото имущество е недостатък в исковата молба, който може да бъде отстранен от ищеца в дадения му от съда срок.“ Това е така, защото правото на иск касае по-големия принос в общото имущество (което се състои от множество вещи и вещни права, а не в придобиването на отделна вещ.
В горепосоченото тълкувателно решение, се приема, че : “ … Следователно (чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК сега чл. 29, ал. 3 – бел. моя) урежда правната възможност на съпруга при прекратяване на брака да иска по-голям дял от общото имущество, т. е. едно субективно потестативно право. Това право е единно и неделимо, макар и съдържанието му – семейното имущество, до което се отнася, да е делимо. Независимо дали с предявения иск се търси по-голям дял само от една вещ или от цялото семейно имущество, правото на по-голям дял е неделимо и то не може да бъде обсъдено и разрешено на части. Освен това приносът за една вещ може да е по-голям, но за цялото имущество този принос може да е незначителен. Това налага да се изследва приносът за цялото имущество и за него да се определят частите, ако е налице неравенство за тях.

Поради това конститутивният иск за определяне на по-голям дял от общото имущество не може да бъде предявен на части – за една вещ или група от вещи.“

Другият иск, предмет на настоящия анализ е искът по чл. 21, ал. 3 от СК[5], който представлява отрицателен установителен иск – да се установи, че придобитото през време на брака имущество в режим на съпружеска имуществена общност е придобито без другия съпруг да е имал принос, т.е. да се обори презумпцията на чл. 21, ал. 2 от СК. В производството следва да се докаже пълна липса на принос на другия съпруг в придобиването на имуществото.

Разликите с разгледания по-горе иск за определяне на по-голям дял по чл. 29, ал.3 са съществени, като следва да се подчертае най-вече, че установителния иск по чл. 21, ал. 3 СК не е ограничен със срок, за разлика от конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК (едногодишен от прекратяване на брака, респ. СИО), както и че може да се предявява за отделни вещи.

И в двата случая е въпрос на доказване конкретната фактическа обстановка и обстоятелствата, на които се основава съответния иск.

Принципно, двата иска могат да се предявят при евентуално съединяване за разглеждане в едно производство, като съдът ще разгледа и ще се произнесе по евентуалния иск по чл. 29, ал. 3, само ако отхвърли отрицателния установителен иск за липса на какъвто и да е принос по чл. 21, ал. 3 СК. Разбира се, следва да бъдат спазени съответните преклузивни срокове касателно иска по чл. 29, ал. 3 за да бъде разгледан от съда.



[1]Чл. 27, ал. 1 СК: Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.

[2] Чл. 28 СК: При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

[3]Съгласно чл. 29, ал. 1 регламентира правото да се определи по-голям дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. Тази хипотеза не е предмет на настоящата статия.

[4]Съгласно чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г., е достатъчно приносът на единия съпруг в придобиването да надхвърля значително приноса на другия съпруг, за да бъде определен по-голям дял от общото имущество. Изоставено е изискването по чл. 14, ал. 4, изр. второ СК (отм. със СК от 1985) за изключителност на случая, както и за явност на несъответствието между приноса на съпрузите. Съгласно действащата уредба в чл. 29, ал. 3 СК е налице изискване единствено приносът в придобиването значително да надхвърля приноса  на другия съпруг.

 

[5]Чл. 21,ал. 3 СК: Съвместният принос се предполага до доказване на противното.


Коментари


3 коментара за “Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)”

Държавните такси по дела по ГПК се определят съгласно Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Размерът е 4% от материалния интерес.
Адвокатският хонорар е въпрос на договореност между адвоката и клиента, но не можа да бъде по-нисък от размерите, определени в Наредба №1 на ВАС: тук

Здрaвейте! Кaк се предявявa искът по чл. 29, aл. 2 от СК – зaдължително преди и отделно от делбеното производство (зaщото с него се променят презюмирaните рaвни дялове нa бившите съпрузи в имущ. общност) или може дa бъде съединен с искa зa делбa. Може ли дa се нaпрaви възрaжение, че едни вещи, които единият съпруг обективно съединявa зa делбa, трябвa дa се изключaт от делбaтa и дa се възложaт в дял нa възрaзилия съпруг нa основaние 29, aл. 2 от СК? Блaгодaря Ви!

Сочите чл. 29, ал. 2 – Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание. В правната теория се приема, че не може да се нарече „дял“ съвкупността от движими вещи, тъй като те са точно индивидуализирани и имат специално предназначение – вещи за отглеждане и възпитание на децата. Те са „извън дела“ на съпруга и са нещо различно от него. Те не са част от дела, който съпругът ще получи след прекратяване на СИО. На делба подлежат само вещите, които от СИО са станали в обикновена съсобтвеност.
Ако имате всъщност предвид иска за определяне на по-голя дял – по чл. 29, ал. 3, не, не могат да се съединяват /иск по чл. 29, ал. 3 с иск за делба/. В старата съдебна практика /до 1973/ се е допускало съвместното разглеждане на исковете за определяне на по-голям дял поради по-голям принос от СИО с иска за делба. От 1973 /ППВС №7/73/ искът за делба на съсобственост не може д абъде съединен с иск за създаване на различни от законните дялове от СИО.
Искът за определяне на по-голям дял е конститутивен, тъй като създава ново правно положение и сикуъ за делба следва да се разгледе едва след като е влязло в сила конститутивното решение, с което са определни дяловете на бившите съпрузи. Ако са заведени едновремнно, делбеното дело следва да бъде спряно до влизане в сила на решението за определяне на по-голям дял.
Също така, делбата е особено исково производство, не се развива по общите съдопроизводствени правила, различна е и местната подсъдност /делба – по местонахождението на имота, за по-голям дял – по местожителство на ответника/.

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани