Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Правна уредба:

Семеен кодекс, раздел II, чл. 21, ал. 3; чл. 29, ал. 3;

Постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд; Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС;

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК[1]. Така, съгласно чл. 28 СК [2],  доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи.

Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда евентуален иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК: при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал.2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг[3].

Наличието на значителен принос следва да бъде доказано и винаги ще е въпрос на конкретика и  преценката на съда се прави спрямо доказателствата по делото във всеки един случай, който е индивидуален. В теорията и практиката, натрупана през годините се приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството и т.н. като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна. В съдебната практика се подчертава, че простата разлика в доходите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи.

Следва да се посочи, че указанията дадени в постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове запазват важимостта си и приложението в практиката в някои части, а именно: в т. 8 се приема, че „Когато съпружеската имуществена общност бъде прекратена на едно от основанията, посочени в чл. 14,ал. 1, изр. 1 СК, дяловете на съпрузите от общото имущество са равни – чл. 14, ал. 3 СК . По-голям дял от общото имущество може да се определи от съда на единия от досегашните съпрузи само при условията на чл. 14, ал. 4 СК (отм)  – като частта да се касае за „изключителен случай“ е неприложима поради промяна в законовата уредба, но постановките относно тълкуването и прилагането в практиката на конструкцията „значителен принос“ остават важими[4].

„Явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл. 14,ал. 4, изр. 2 СК трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини. Неравните дялове, определени от съда по чл. 24, ал. 4, изр. 2 СК , могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят стойността на вещите, определени за другия съпруг.“

Въпреки че, съгласно цитираното по-горе Постановление №5 от 1972, неравните дялове могат да бъдат изразени в съответни части или чрез поставяне в дял на единия съпруг вещи, които по стойност надхвърлят стойността на вещите, определени за другия съпруг, предмет на иска по чл. 29, ал. 3 не могат да бъдат отделни вещи. Съгласно Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС ‚ искът (по чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК (отм), сега чл. 29, ал. 3 – бел. моя) за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно (отм.) и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи, представляващи част от общото имущество. Непосочването на цялото семейно имущество и липсата на искане да бъде определен по-голям дял от цялото имущество е недостатък в исковата молба, който може да бъде отстранен от ищеца в дадения му от съда срок.“ Това е така, защото правото на иск касае по-големия принос в общото имущество (което се състои от множество вещи и вещни права, а не в придобиването на отделна вещ.
В горепосоченото тълкувателно решение, се приема, че : “ … Следователно (чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК сега чл. 29, ал. 3 – бел. моя) урежда правната възможност на съпруга при прекратяване на брака да иска по-голям дял от общото имущество, т. е. едно субективно потестативно право. Това право е единно и неделимо, макар и съдържанието му – семейното имущество, до което се отнася, да е делимо. Независимо дали с предявения иск се търси по-голям дял само от една вещ или от цялото семейно имущество, правото на по-голям дял е неделимо и то не може да бъде обсъдено и разрешено на части. Освен това приносът за една вещ може да е по-голям, но за цялото имущество този принос може да е незначителен. Това налага да се изследва приносът за цялото имущество и за него да се определят частите, ако е налице неравенство за тях.

Поради това конститутивният иск за определяне на по-голям дял от общото имущество не може да бъде предявен на части – за една вещ или група от вещи.“

Другият иск, предмет на настоящия анализ е искът по чл. 21, ал. 3 от СК[5], който представлява отрицателен установителен иск – да се установи, че придобитото през време на брака имущество в режим на съпружеска имуществена общност е придобито без другия съпруг да е имал принос, т.е. да се обори презумпцията на чл. 21, ал. 2 от СК. В производството следва да се докаже пълна липса на принос на другия съпруг в придобиването на имуществото.

Разликите с разгледания по-горе иск за определяне на по-голям дял по чл. 29, ал.3 са съществени, като следва да се подчертае най-вече, че установителния иск по чл. 21, ал. 3 СК не е ограничен със срок, за разлика от конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК (едногодишен от прекратяване на брака, респ. СИО), както и че може да се предявява за отделни вещи.

И в двата случая е въпрос на доказване конкретната фактическа обстановка и обстоятелствата, на които се основава съответния иск.

Принципно, двата иска могат да се предявят при евентуално съединяване за разглеждане в едно производство, като съдът ще разгледа и ще се произнесе по евентуалния иск по чл. 29, ал. 3, само ако отхвърли отрицателния установителен иск за липса на какъвто и да е принос по чл. 21, ал. 3 СК. Разбира се, следва да бъдат спазени съответните преклузивни срокове касателно иска по чл. 29, ал. 3 за да бъде разгледан от съда.