Издръжка на бивш съпруг
Публикувано на 24 октомври 2016 г.
Издръжка на бивш съпруг
Автор: Адв. Коруджиева
Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.
Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.
Принципно погледнато, уредбата на правото на издръжка се характеризира в правната теория като императивна [1], но следва да се посочи, че Семейният кодекс допуска уговарянето на условия, различни от законоустановените чрез споразумение, така че изказва се и становището, че императивността не следва да се абсолютизира [2]. На правото на издръжка кореспондира законовото задължение на член на семейството да предоставя средства за съществуване на друг член на семейството, нуждаещ се от издръжка [3]. Не може да има валиден отказ от това право – отказ от правото на издръжка за бъдещо време е нищожен [4] и не поражда правни последици.
Съгласно общите правила на закона [5] право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Т.е. общите критерии са два: нуждаещият се от издръжка да е неработоспособен, да влече като последица намаляване на доходите и затрудняване в посрещането на ежедневните разходи за живот [6] и да не може да се издържа от имуществото си [7].
Законът посочва и ред на лицата, които имат право на издръжка [8]:
- Деца и съпруг;
- Родители;
- Бивш съпруг;
- Внуци и правнуци;
- Братя и сестри;
- Дядо и баба на възходящи от по-горна степен;
Законът също така предписва и реда на лицата, които дължат издръжка [9]:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
Размерът на издръжката се определя от съда според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минимален размер е изрично законово определен само по отношение на дете като една четвърт от минималната работна заплата [10].
Възможностите на лицето, което дължи издръжка се преценяват от съда като се приспада сумата необходима за издръжка на самия длъжник и на други близки, на които дължи издръжка, съобразно реда по чл. 141 СК. Аналогично съдът определя вземайки предвид нуждите на правоимащото лице – нуждите са винаги конкретни и подлежат на установяване [11]. Съгласно ППВС № 5/1970 на ВС се вземат предвид възрастта, здравословно състояние, обикновените условия на неговия бит и начин на живот и изобщо всички обстоятелства имащи значение за определянето на точния размер.
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска [12], като при изменение на обстоятелствата, настъпили след определяне на размера и присъждане на издръжката, то същия може да бъде изменен [13] – по исков ред.
Тези общи правила са важими по отношение на правото на издръжка на бивш съпруг, като законът въздига още няколко специфични критерии за този вид издръжка: Право на издръжка може д възникне само за невиновният за развода съпруг. Само невиновният за развода съпруг има право на издръжка [14]. Издръжката може да се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения. Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак [15].
Библиография:
- Марков., М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, ИК „Труд и право“, 2009.
- Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009.
- Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994.
[1] Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994, стр. 457 и сл., както и Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009, стр. 477 и сл.
[2] Марков., М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, стр. 411 и сл., ИК „Труд и право“, 2009.
[3] Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994, стр. 457 и сл.
[4] Чл. 147 СК: Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
[5] СК, чл. 139.
[6] В правната тория се сочи, че безработицата или фактическата невъзможност едно лице да си осигурява доходи чрез своя труд (поради висока безработица и пр. обективни причини) не са предпоставка да се търси издръжка по реда на СК – Марков, М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, стр. 414 и сл., ИК „Труд и право“, 2009.
[7] Всички източници – възнаграждения, наеми и пр.
[8] Чл. 141 СК:Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
[9] Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
[10] Чл. 142 СК.
[11] Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009, стр. 487 и сл.
[12] Чл. 149 СК.
[13] Чл. 150 СК.
[14] Чл. 145 ал. 1 СК.
[15] Чл. 145 СК.
Други от Семейно и наследствено право:
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
Коментари
Все още няма коментари
за “Издръжка на бивш съпруг”