---

Издръжка на бивш съпруг

Издръжка на бивш съпруг

Автор: Адв. Коруджиева

Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.

Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.

Принципно погледнато, уредбата на правото на издръжка се характеризира в правната теория като императивна [1], но следва да се посочи, че Семейният кодекс допуска уговарянето на условия, различни от законоустановените чрез споразумение, така че изказва се и становището, че императивността не следва да се абсолютизира [2]. На правото на издръжка кореспондира законовото задължение на член на семейството да предоставя средства за съществуване на друг член на семейството, нуждаещ се от издръжка [3]. Не може да има валиден отказ от това право – отказ от правото на издръжка за бъдещо време е нищожен [4] и не поражда правни последици.

Съгласно общите правила на закона [5] право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Т.е. общите критерии са два: нуждаещият се от издръжка да е неработоспособен, да влече като последица намаляване на доходите и затрудняване в посрещането на ежедневните разходи за живот [6] и да не може да се издържа от имуществото си [7].

Законът посочва и ред на лицата, които имат право на издръжка [8]:

1. Деца и съпруг;
2. Родители;
3. Бивш съпруг;
4. Внуци и правнуци;
5. Братя и сестри;
6. Дядо и баба на възходящи от по-горна степен;

Законът също така предписва и реда на лицата, които дължат издръжка [9]:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

Размерът на издръжката се определя от съда според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минимален размер е изрично законово определен само по отношение на дете като една четвърт от минималната работна заплата [10].

Възможностите на лицето, което дължи издръжка се преценяват от съда като се приспада сумата необходима за издръжка на самия длъжник и на други близки, на които дължи издръжка, съобразно реда по чл. 141 СК. Аналогично съдът определя вземайки предвид нуждите на правоимащото лице – нуждите са винаги конкретни и подлежат на установяване [11]. Съгласно ППВС № 5/1970 на ВС се вземат предвид възрастта, здравословно състояние, обикновените условия на неговия бит и начин на живот и изобщо всички обстоятелства имащи значение за определянето на точния размер.

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска [12], като при изменение на обстоятелствата, настъпили след определяне на размера и присъждане на издръжката, то същия може да бъде изменен [13] – по исков ред.

Тези общи правила са важими по отношение на правото на издръжка на бивш съпруг, като законът въздига още няколко специфични критерии за този вид издръжка: Право на издръжка може д възникне само за невиновният за развода съпруг. Само невиновният за развода съпруг има право на издръжка [14]. Издръжката може да се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения. Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак [15].

Библиография:

1. Марков., М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, ИК „Труд и право“, 2009.
2. Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009.
3. Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994.

 

 

[1] Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994, стр. 457 и сл., както и Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009, стр. 477 и сл.

[2] Марков., М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, стр. 411 и сл., ИК „Труд и право“, 2009.

[3] Ненова, Л. Семейно право на Република България, 1994, стр. 457 и сл.

[4] Чл. 147 СК: Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.

[5] СК, чл. 139.

[6] В правната тория се сочи, че безработицата или фактическата невъзможност едно лице да си осигурява доходи чрез своя труд (поради висока безработица и пр. обективни причини) не са предпоставка да се търси издръжка по реда на СК – Марков, М. Задължение за издръжка, в Коментар на СК, глава 10, стр. 414 и сл., ИК „Труд и право“, 2009.

[7]  Всички източници – възнаграждения, наеми и пр.

[8]  Чл. 141 СК:Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

[9]  Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

[10]  Чл. 142 СК.

[11] Матеева., Е. Семейно право на Република България, С, 2009, стр. 487 и сл.

[12] Чл. 149 СК.

[13]  Чл. 150 СК.

[14]  Чл. 145 ал. 1 СК.

[15] Чл. 145 СК.

---