---

Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.

На 12 ноември е внесен законопроект за изменения в Търговския закон. Проектът засяга сериозни и съществени като последици, особено що се касае до режима на несъстоятелността. Ноторно в публичното пространство беше обстоятелството за извършване на злоупотреби и умишлени вреди на добросъвестни кредитори чрез нереално връщане назад във времето на датата на неплатежоспособността (години назад) и съответните сериозни правни последици от това. Ноторни са така също и злоупотребите чрез „фабрикувани“ задължения „отлежали“ уж години към компании с адреси  на Вирджинските о-ви или пощенски кутии (което е класически пример за фиктивно седалище на фирма с една или друга цел – често такива компании се означават и като „shell companies“).

Самото производство по несъстоятелност се открива със съдебно решение, постановено по реда на  чл. 630 от Търговския закон и при наличието на съответните предпоставки. При постановяването на съдебното решение в производството по несъстоятелност, съдът се произнася  определяйки началната дата на неплатежоспособност на търговеца.  Тази дата винаги се явява преди постановяването на съдебното решение по чл. 630 ТЗ.  За това в периода (т.н. „подозрителен период“) между определената  дата на неплатежоспособност и датата на съдебното решение за откриване на производство определени действия и сделки на търговеца могат да бъдат атакувани от кредиторите. С оглед на изложеното, очевидно е огромното значение на тази дата, доколкото търговски сделки сключени след нея могат да бъдат атакувани и често успешно с всичките правни последици от това. В този смисъл готвените промени в Търговския закон могат да бъдат адмирирани, доколкото въвеждат императивно законово ограничение по отношение на началната дата – не повече от три години преди деня на подаване на молбата.

По-долу може да се запознаете с текста на част от промените или с целия законопроект: тук

§ 5. В чл. 608 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение от частно държавно вземане.”

2. Създава се алинея 4:

„(4) Началната дата на неплатежоспособността е определената от съда дата, но не повече от три години преди деня на подаване на молбата.”

§ 6. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думата „Нищожност” се заменя с „Недействителност”.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година от подаване на молбата по чл. 625  :

1. изпълнение на парично задължение с ненастъпил падеж, включително чрез даване вместо изпълнение;

2. учредяване на ипотека или залог върху имуществено право от масата на несъстоятелността в полза на необезпечено дотогава вземане към длъжника.”

3. Създават се нови ал. 3-8:

„(3) За недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде обявено и доброволното или принудително изпълнение на изискуемо парично задължение на длъжника, ако то поставя кредитора в по-благоприятно положение отколкото той би имал при разпределение на имуществото на длъжника съгласно чл. 722 и е извършено в 6-месечен срок преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

(4) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен  срокът по ал. 2 е две години, а този по ал. 3 – една година.

(5) Знанието по ал. 5 се предполага, когато:

1.         длъжникът и кредиторът са свързани лица или

2.         кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства,  въз основа на които може да се направи обосновано предположение за  наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

(6) Ал. 2 и 3 не се прилагат, ако плащането е в кръга на обичайната дейност на длъжника и доколкото:

1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение или

2. след извършване на плащането кредиторът е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга, която е от полза за масата на несъстоятелността.

(7) Ал. 2 не се прилага доколкото залогът или ипотеката са учредени в кръга на обичайната дейност на длъжника:

1.  преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

2. заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;

3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

(8) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с обезпечения кредитор.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 9.

§ 7. Член 647 се изменя така:

„Отменителни искове

Чл. 647. (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1-7 срокове преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност:

1. безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок ;

2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в двугодишен срок;

3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок;

4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, което е извършено в едногодишен срок;

5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;

6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата за откриване и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Чл. 646, ал. 9 се прилага съответно.”.

§ 8. Член 649 се изменя така:

„Предявяване на отменителен иск

Чл. 649 (1) Иск по чл. 645, 646 и 647 по този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2. В тези случаи кредиторът може да предяви и обусловените от исковете по предходното изречение осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Когато искът се предяви от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът по изречение първо тече от извършването на прихващането.

(2) В производството по обявяване на недействителност на сделка или на действие презумцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани лица.

(3) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон, както и иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността.”

Следва да се подчертае, че цитираните по-горе текстове са на ниво законопроект и все още не са действащо право.

Законопроектът е обединен/общ на основата на приетите на първо четене законопроекти:

–           Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от нар. пр. Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.;

–           Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от нар. пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г. и

–           Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.

 

 

---