Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Правните спорове и проблеми свързани с присъждането, изплащането, погасяването и т.н.  на издръжка за деца, след развод или раздяла на несключвали брак родители, се поставя ежедневно в практиката. Затова тук ще обърнем внимание на основаните правила и законови постановки, а и утвърдените в практиката разбирания, свързани със задължението за плащане на издръжка и правото на такава.

• Относно същността на задължението за издръжка на дете;

Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Приема се (в съдебната практика), че последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите – аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970[1] г., поради което се отрича като неправилно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете.

В правната теория се поддържа разбирането, че правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно[2], предвид това, че то възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси следващия по реда на чл. 140 СК[3]. четете още

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Уредба: чл.  127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;

Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.

Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

четете още

Издръжка на бивш съпруг

Автор: Адв. Коруджиева

Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.

Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.

четете още

Касационно производство по искове за издръжка

Със Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта относно възможността за касационно обжалване са предвидени изменения в чл. 280 ГПК, възстановяващи касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето.

Законопроектът е постъпил на 28.07.2015 г. и е внесен в зала на 06.10.2016 г.

Мотивите за  възстановяване на касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето, посочени от законодателя са свързани с това, че обществените отношения, свързани със семейството, майчинството и децата имат пряко и значително действие върху развитието на обществото, а са и под особен закрила съгласно чл. 14 от Конституцията.

четете още

Привременните мерки

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

четете още

Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко

Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.

Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.

Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.

четете още

Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.

четете още