За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко
Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.
Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.
Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.