ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.
ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016 по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия по въпроса нищожни ли са договорите за прехвърляне на реално обособени части от недвижим имот, поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.
адв. Д. Коруджиева
Тълкувателното дело бе образувано по предложение на съдебен състав на ВКС, който с определение № 154/30.04.2014 г. на ГК, IV ГО, е спрял на основание чл. 292 ГПК производството по гр.д. № 7762 от 2013 г. с предложение за образуване на тълкувателно дело по горепосочения въпрос, като обуславящ изхода на разглежданото конкретно дело.
Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия поради противоречива съдебна практика по въпроса:
Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания.