Относно някои хипотези на свободното използване на произведения. Преглед на актуална съдебна практика в случаите на т.нар. използване с учебна цел, за научно изследване и други случаи

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът за свободното използване на авторски произведения се поставя често в практиката, макар съдебните дела по въпроса да не са много. За нас интерес представляват няколко съдебни решения, в които са разгледани конкретни казуси свързани с правото на свободно използване на чужди авторски творби.

Какво собствено означава свободно използване да е допустимо? Свободно използване на произведения е допустимо само в случаи, изрично посочени в закона[1], при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

Интерес за настоящия коментар представляват конкретно хипотезите на чл. 24 ал. 1 – т. 2: използването на  цитати от вече разгласени произведения на критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем оправдан от целта; т. 3: използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; и т. 8 публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението; и  т. 9: възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели. четете още

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»

автор: Адв. Д. Симеонова – Коруджиева

На 06.10.2015г. се състоя конференцията  «Авторското право в ерата на социалните мрежи», с лектори и презентатори: проф. д-р Нели Огнянова, адв. Емил Георгиев, Еленко Еленков, блогър и друго и Велислава Попова – гл. редактор на Дневник.бг, организирана от Икономедия.

Поставени на дискусия бяха някои от актуалните и чести проблеми свързани с авторското право, правата на потребителите и балансът между интересите на двете групи – автор на съдържание и потребители на такова, наред с интересите на другите ангажирани в процесите действащи лица – издатели, медии и пр.

Изложението на проф. д-р Нели Огнянова касаеше основно (проекто)доклада на евродепутатката Юлия Реда и резолюцията на ЕС за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз. Проследена бе динамиката в развитието на авторскоправната уредба глобално – от 1709 г. и Законът за насърчаване на ученето (не на авторите) до днес, изменението във времетраенето на закрилата – от 7-8-14 години и то от създаване на произведението до сегашните 70 години от смъртта на автора. Такъв период действително води до резултатът едно произведение да не може да бъде използвано свободно в рамките на един човешки живот.

Налице е и тенденция ограниченията все по-често да са в посока на ограничаване свободното ползване не само за употреби с търговски цели, а и за налагане на общи ограничения, засягащи личното ползване. Всъщност, позволяваме си да направим бележката, че в ерата на интернет става все по-дискусионна и се размива границата между търговските и личните употреби на дадено съдържание.

В същото време, отчетлива е и тенденцията, която е видима и в разглеждания проектодоклад на Юлия Реда за търсене да се отчете и интересът на обществото в широк смисъл и обществената полза от отвореното знание и свободния достъп до ресурси, за съотношението между ценността от подобен порядък и правната закрила на авторството.

Маркирани бях някои от емблематичните и с голямо значение в практиката авторскоправни казуси – съдебни дела и решения по тях на Европейския съд по правата на човека, отново в контекста на идеите за реформа (на Юлия Реда) и изключенията от режима на закрила, които се предлага да бъдат въведени. Всъщност законодателният процес за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз продължава.

Докладът и предложението за резолюция относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2014/2256(INI)) могат д абъдат открити: тук.

Еленко Еленков изложи своя опит и становище относно авторското право и неговата закрила в контекста на социалните мрежи, акцентирайки върху своя опит от една страна (заведено и спечелено дело за неправомерна употреба на негово авторско произведение (снимка) от медия) и стъпвайки на общите условия, с които потребителите се съгласяват ползвайки т.н. социални мрежи и съдържание, от какво се отказваме съгласявайки се с тях.

Главният редактор на Дневник.бг – Велислава Попова сподели интересни наблюдения и практически проблеми, с които се сблъскват потребителите на съдържание и ресурси, каквито са и медиите, случаи, в които е спорно кое съдържание е свободно за ползване, налице ли е противоречие между интересите на авторите и своеобразният дълг/задължение да информираш, особено когато е в полза на обществото, за практическите трудности и решенията, които се вземат ad hoc ежедневно.

Адвокат Емил Георгиев очерта основните пътища за закрила на авторските права и сподели два казуса – спорове и решения пред съд във Великобритания и в България – пред Intellectual Property Enterprise Court, съответно Софийски градски съд, чието решение потвърдено от по-горна инстанция – Софийски апелативен съд.

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»
Снимка: Даниела Симеонова-Коруджиева

В последвалата дискусия се откроиха въпроси и позиции, от които може да се заключи, че уредбата на някои нарушения на авторските права в Наказателния кодекс и предвидените състави на престъпления от общ характер е прекомерна и в определен смисъл репресивна регулация, споделиха се мнения, че може би е по-удачна уредбата да се измени и съответните престъпления да се уредят като такива от частен характер (преследването им да е по инициатива и след тъжба на засегнатия/пострадалия), отколкото да се ангажира държавния апарат и ресурс на разследващите и правоприлагащи (прокуратура) органи. Коментирани бяха и други актуални казуси, свързани с достъпа до безплатни онлайн библиотеки – напр. нашумелият случай „Читанка“.

От наша гледна точка конференцията бе смислена и навременна, доколкото действително налице е засилен интерес към проблемите на авторските права в днешната дигитална епоха, в която информационният поток и генерирането на съдържание е неизмеримо и като обем, и като скорост, а повечето въпроси, които практиката налага, тепърва ще търсят своето нормативно решение.