Правозащитник е адвокатът

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Правозащитник е адвокатът

Ако правата Ви са нарушени и имате нужда от защита – само адвокат може да защити правата Ви. Публично рекламираната правозащитна дейност е гражданска активност, а не дейност по защита правата и законните интереси на гражданите

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Правозащитници са адвокатите. Адвокатурата е конституционно установена дейност – единствената свободна и независима дейност, която е уредена в Конституцията. Тя определя адвокатурата като публичноправен орган необходим за осъществяването на защитата на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Пред съд може да се явява като защитник само вписан и положил клетва адвокат.

Според Закон за адвокатурата адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

Адвокатските книжа (досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация) са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. По отношение на самия адвокат има сериозни законови ограничения и изисквания, контрол и дисциплинарна власт.

С оглед на всичко изложено по-горе, какъв е  точния смисъл при употребата на думата „правозащитник“ в публичното пространство? Понастоящем, има се предвид най-често не адвокат – защитник по Конституция – на свободите, правата и законните интереси на гражданите, а активист или ангажиран с дейността на гражданска организация служител/активист/доброволец. Всъщност, следва да се има предвид, че според Закона за адвокатурата юридически лица не могат да осъществяват адвокатска дейност – това включва както юридически лица регистрирани по Търговския закон, така и по Закона за юридически лица с нестопанска цел. Затова организации, които са активни в политическата и публичната дейност свързана с базови човешки права не може да е правозащитна, доколкото такава е по Конституция изключителната дейност на адвоката.

Но, в широк смисъл правозащитна може да се разбира и всяка друга дейност, която отстоява човешки права – например журналистическата професия, политиката и пр.

Между другото, Алеко Константинов – писателят-правозащитник е бил практикуващ адвокат и автор на „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“.

Всъщност, реално и с оглед законовите изисквания не може да се да се търси защита на индивидуалните права от юридически лица и различни организации, афиширащи се като правозащитни, закрилящи потребителя или пострадалия и пр., защото те нямат правомощие нито да упражняват адвокатска професия, нито да установяват или санкционират при нарушения, нито да предявяват и защитават права пред съд.  Претенциите за осъществяване на правозащитна дейност – адвокатска – са подвеждащи и спекулативни. Това не са адвокатски дружества и в повечето случаи става дума за дейност или заобикаляща изискванията за упражняване на адвокатска дейност по Закона за адвокатурата или друг вид дейност отразявана в публичната среда и финансирана от различни донорски организации, които не могат да защитават индивидуално граждани. Но, поради тази широка публична и активистка дейност, масовият медиен потребител остава с впечатлението,  че ако има нужда от защита, то няма нужда да ангажира адвокат – а да се свърже с някоя фондация или асоциация, или комитет…

Тук е мястото да се посочи, че мотивите за заобикаляне на Закона за адвокатурата от различни юридически лица са с оглед собствени и най-често финансови интереси, които тук не е мястото да описваме и сочим.

Има изключително сериозни изисквания към упражняването на адвокатската професия – адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в списъка на адвокатската колегия, да отговаря на условията и изискванията по Закона за адвокатурата за образование, издържан изпит за адвокат и др., но и да притежава необходимите нравствени и професионални качества (чл. 4, ал. 1 ЗА). Изискванията са сходни с тези за съдия. Докато регистрацията на юридическо лице по Търговския закон или по Закона за юридически лица с нестопанска цел е напълно свободна и няма никакъв контрол по отношение на членския състав, качествата и компетентността да извършват каквато и да е дейност свързана с упражняване или защита на правата на гражданите. Затова и такова право те нямат. Публичната дейност, журналистическата дейност, лични позиции и пр. не са и не могат да бъдат правозащитна дейност в тесния, но всъщност – в точния смисъл на думата.