Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Правна рамка на адвокатската професия

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Демократичната Конституция на Република България от 1991г., в своя чл.134 установява адвокатурата като публично-правен орган необходим за осъществяването на защитата на правните субекти при упражняването на съдебната власт и  при осъществяването на правораздаването. Принципите на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата са конституционно установени. Конституцията делегира на адвокатурата управителна и дисциплинарно-съдебна власт. Именно заради това адвокатурата като цяло и адвокатските колегии не са съсловни организации. В §4 от ПЗР на Конституцията е регламентирано, че определената с организация на съдебната власт (следователно и на адвокатурата, чиято регламентация е в същата глава шеста – Съдебна власт) влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони; същите трябвало да бъдат приети в срок от три години, както изрично е посочено в §3, ал.3 от същите разпоредби. Такъв устройствен закон е и Законът за адвокатурата съгласно предвиденото в чл.134, ал.2 от Конституцията –  че организацията и редът на дейността на адвокатурата се урежда със закон. Първият закон за адвокатурата след промените от 1989г. е приетият от Великото Народно събрание в заседанието му на 12 септември 1991г. Закон за адвокатурата, обнародван в ДВ, бр. 80 от 27 септември 1991г. и е влязъл в сила три дни по-късно, на 30 септември 1991г. Понастоящем, действащият Закон за адвокатурата е в сила от 2004г.

Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява от адвокати и младши адвокати след полагане на адвокатска клетва. Младшият адвокат има всички права и задължения на адвокат, съгласно ЗА (чл.20), отговаря на всички законови изисквания за упражняване на адвокатската професия, включително е положил изпита за адвокати провеждан от Висшия адвокатски съвет, съгласно Закона за адвокатурата и задължителната за упражняване на адвокатската професия адвокатска клетва. Младшият адвокат освен правата да извършва адвокатска дейност, изразяваща се в устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, напр.  извършване на справки в съд, администрация и т.н. права и задължения по ЗА има правото да води дела и да пледира в съдебна зала – младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища. т.е може да осъществява процесуално представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Следва да се има предвид, че съгласно ГПК, чл. 103 на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, за които законът изрично предписва друга подсъдност – напр. търговски спорове с висок материален интерес.  На практика инстанцията, пред която не може да се явява младши адвокат е ВКС, за която има ограничения в явяването като цяло и за адвокати с по-малко от 5 години стаж, съгласно чл. 24 ЗА. Също така съгласно ГПК (нов) и въведените в гл. XXII ограничения на касационното обжалване може да се заключи, че така или иначе много малък процент дела изобщо достигат до тази инстанция. Единствената отлика въведена през 2004 с новия Закон за адвокатурата е, че младшият адвокат има по-малко от две години адвокатска практика, след което  се извършва прехвърляне от регистъра на младшите адвокати към съответната адвокатска колегия към регистъра на адвокатите. Всички права и задължения на адвокат, съгласно ЗА са важими изрично и в пълна степен за младшите адвокати.

При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Адвокатска професия може да упражнява само адвокат или младши адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по ЗА. Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра към адвокатската колегия.

Важно е да се знае, че пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител. Ако в срока не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.

Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба. Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.

Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.

Адвокатът в кръга на работата си има правото да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

  • лица, които имат право на издръжка;
  • материално затруднени лица;
  • роднини, близки или на друг юрист.

В тези случаи ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати.

Това са една част от основните и по-значими аспекти на правната рамка на адвокатската професия. Правата и задълженията на адвоката са регламентирани освен в Закона за адвокатурата и в няколко наредби, приети от Висшия адвокатски съвет – НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, НАРЕДБА № 2 от 29 октомври 2004г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати, НАРЕДБА № 3 от 29 октомври 2004г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети и НАРЕДБА № 4 от 9.01.2006 г. за обучение и квалификация на адвокатите, както и Етичен кодекс на адвоката.

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok.  The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.


Коментари


Все още няма коментари за “Правна рамка на адвокатската професия”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани