Правила за адвокатите

Правила за адвокатите – избрани откъси

(Из „Правила за адвокатите“, състави по М. Молло, Н.К. Никовъ, София 1998; Първо издание на френски 1842, издание на Висшия адвокатски съвет, Адвокатски преглед, кн. 5 /2014)

1.Адвокатското звание, според Ларош–Флавен, изцерява хората от мързела; да бъдеш адвокат – ще рече да ставаш рано. Платон е казал, че спящия няма никаква цена.

2. Ако в слога се познава човекът, то в честността се познава адвокатът. Може даже да се каже, че в нея се заключват всичките необходими за един адвокат качества: неговото назначение е да убеждава, а да убеди може само честния човек.

…..

17.  Умереността предполага в адвоката скромност. Самохвалствата трябва да се отбягват.

…

21. Умереността изисква още да се отбягва патосът, или така наречените ефекти, често неуместни, смешни, които дават повод за прискърбни сцени…
22. Независимостта е едновременно и право, и длъжност на адвоката.

Известно е определението на Хенриона Пансей в похвалното му слово за Дюмулена: „Свободен от съблазните, които мамят другите, много горделив, за да има покровители, много малко известен за да покровителствува другите, без да има робе или господари, – такъв беше този своеобразно достоен човек“.  Хенрион, откак достигнал най-високите длъжности в магистратурата (той бил старши председател на касационния съд), съжалявал, че е напуснал адвокатурата.

24. Като длъжност, независимостта предписва на адвоката да защитава всяко право дело, без да се грижи нито за личната си полза, нито з амогъществото на противника. Макар влиятелните притеснители сега и да са редки, но интригантите, които се ползват с малко-много влияние, не са свършили и досега.

По свидетелство на летопистите случвало се е на френските адвокати да имат за свои противници хора от високо произхождение или бунтовници, с които е бил народа, и никога ораторите не са отстъпвали пред мъчната задача. Молло е бил свидетел на подобно самопожъртвование в политическите процеси в време на реставрацията…

…

26. Адвокатът трябва навсякъде да защищава честта и прерогативите на своето съсловие; който напада съсловието, той напада и него.
27. Поведението на адвоката както на консултацията, така и в съда трябва да бъде пълно с достоинство, лишено от всяка рязкост и тщеславие.
28. Достоинството на частния човек е лично достояние, когато достоинството на адвоката е достояние на цялото съсловие…

…

32…Адвокатурата е консултация и водение на дела в съдилищата…И съвместно ли е достоинството и независимостта присъствието на адвоката в министерските стаи за чакание, в канцелариите на присъствените места, в полицията или в митницата? Прилича ли му да чака излизанието или влизанието на длъжностното лице, да се излага на откази, често на капризите на дребните служащи?

40. Званието на адвоката е свободно: той може без всякакво обяснение на причините да се откаже от повереното му дело. Това основно правило винаги е съществувало.
41. Клиентът, който често страда от бавността в съдилищата, всякога разчита на трудолюбието и усърдието на адвоката. Обаче последния не трябва да поддържа нетърпението на клиента и да дотегва на съдиите с молби.
42. Ако адвокатът е длъжен да уважава правосъдието, то правосъдието от своя страна е длъжно да защищава правата и преимуществата на съсловието.

Адвокатът само до толкова бива независим и може да защищава с своята независимост повереното му дело, до колкото съдът се грижи да се уважава неговата личност. Мъчна е ролята не на съда, а на адвоката, който с своето смело слово изобличава и открито напада злоупотреблението, измамата и престъплението. Ако го оскърбят при испълнение на длъжността му вън от съдебното заседание или в самото заседание, съдът е длъжен да накара оскърбителя да даде на адвоката блистателно удовлетврение. Защищавайки своите най-преданни помощници, съдът с това защищава себе си.