За достойнството на адвокатурата IV

За достойнството на адвокатурата IV

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Със заповед от 13 юни 2017 г. председателят на СГС утвърждава правила, с които отнема законоустановени права на адвокатите за свободен достъп до делата.

В заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов, утвърждава „Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица“. Сочи се, че е издадена на основание ЗСВ – чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 88 – разпоредби, които касаят общото организационно и административно ръководство на окръжния съд. Затова буди недоумение, че във въпросните правила се съдържа част, която противоречи на разпоредбите на Закона за адвокатурата –  визирам следните части на Заповедта – т. 11.1. буква „б“, която предвижда достъпът на адвокати до делата да е само въз основа на пълномощно от страна по делото, а както и т. 13.1 – забрана адвокатите да се снабдяват с копия от документи само след разрешение на съдия докладчик; т. 12.8. предвижда забрана за „фотографиране“ на документи, което допълнително създава затруднения в работата на адвокатите…чиято дейност по защита правата на гражданите е и конституционноустановена…

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Тези разпоредби директно противоречат на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно който: „Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат СВОБОДЕН достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения ….., САМО въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта“.

Тези разпоредби противоречат и на чл. 86, ал. 3 от ПАРОАВАС – „Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата.“ и чл. 87, ал. 2 вр. ал. 3 от ПАРОАВАС, според които разрешение на съдията докладчик се изисква само за издаване на съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа, но не и за копията от приложените към делата книжа.

Категорично изразявам несъгласието си с поредното потъпкване на достойнството на адвокатурата чрез подобна псевдонормотворческа дейност, излизаща извън законови правомощия на председателя на съда да уреди общата административна дейност на съда. Подобни ограничения са нищожни като излизащи извън правомощията на председателя. Те са в откровено противоречие със закон – Закона за адвокатурата и неговите норми не могат да бъдат дописвани и де факто изменяни със заповед, утвърждаваща „Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица“.

В България, с приемането на новата демократична Конституция от 1991г. дейността по защита правата и свободите на гражданите е установена в Конституцията (чл. 134 от Конституцията). Това е доказателство за ролята, която адвокатурата има в едно демократично общество. Дейността на адвоката е изключително важна, тя не е само формална или по наименование, затова потъпкването на основните права на адвокатите в държавни институции – съдилища и администрации е категорично недопустимо. В една правова държава, спазването на правата и оказването на съдействие на адвокатите да изпълняват конституционните си задължения е абсолютно задължително.

Много уместно колеги посочиха делото „Николова и Вандова срещу България“ (жалба 20688/04 г., решение от 17.12.2013 г.), в което е установено нарушение на държавата, като изрично е прието вт. 67, че публичният характер на производството представлява основен принцип, заложен в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията. Той осигурява защита на страните по делото срещу тайно правораздаване без обществен контрол и така е един от начините, по който може да се поддържа доверието в съдилищата. Осигуряването на видимост на правораздаването допринася за постигане на целта на чл. 6, ал. 1, а именно – справедлив съдебен процес, който е един от основните принципи на всяко демократично общество.“

Какво означава „видимост на правораздаването“, какво означава, че този принцип е в основата на справедливия съдебен процес?

Смятам, че всякакви действия в посока ограничаване възможностите за контрол при правораздаването накърняват справедливостта. Скритото правосъдие не е правосъдие. Кой се ползва от невъзможност да се провери въз основа на какви доказателства е взето едно или друго решение?

Възмутително е, че това нарушаване правата на адвокатите е извършено не с промяна на закона, гарантиращ тяхното право на свободен достъп, а със заповед по ЗСВ, касаеща общото организационно и административно ръководство на Софийски градски съд!

Изразявам недоумение как е възможно толкова ясна разпоредба на ЗА да бъде дописвана в съвсем различна посока. ЗА не поставя никакви други условия, освен изискването за качеството адвокат, заповедта на председателя на СГС поставя, ЗА пише изрично „АДВОКАТЪТ ИМА СВОБОДЕН ДОСТЪП“, заповедта на председателя го ограничава?! Законът казва „само въз основа на качеството си на адвокат“, заповедта казва не, само ако отговаря на условията посочени в заповедта, утвърждаваща правилата…?! Въз основа на кои свои правомощия председателя Топалов дописва закон?

Смятам, че е недопустимо фактически, на практика с подобен акт да се нарушава и направо отнема законоустановено право на адвокатите на свободен достъп до делата, докато нормата на чл. 31 ЗА си остава само на книга.

Затова, на 19 юни 2017 от 11.30 пред Съдебната палата в гр. София, адвокати ще изразят несъгласието си с подобен акт.

Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов можете да прочетете: тук