За достойнството на адвокатурата III
Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.
За достойнството на адвокатурата III
Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК
Защитата на адвокатурата – чрез слово и чрез скромната „медия“ каквато моя блог е – изисква постоянство. Така обстоятелствата наложиха написването на трети текст, носещ заглавието „За достойнството на адвокатурата“. Първият е от 31. 10.2011г. , вторият – една година по-късно – от 22.11.2012г.
Задължително следва да се отбележи отразената в няколко медии инициатива на колеги –адвокати, касателно ситуацията, в която адвокатите упражняват професията си в Софийския съдебен район: Правен свят и Дневник;
Писмото адресирано до Министъра на правосъдието, но предвид широката медийна разгласа, достигнало до цялото общество, получава категоричната ми подкрепа и се радвам, че бе достатъчно добре огласено /доколкото в нашата действителност и медийна среда – ако нещо не е отразено – то не се е случило/.
Важно е да се каже, че достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече /тук/, а и от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите.
В България, с приемането на новата демократична Конституция от 1991г. дейността по защита правата и свободите на гражданите е конституционно установена (чл. 134 [1]). Това е доказателство за ролята, която адвокатурата има в едно демократично общество. Важно е ролята на адвоката да не е само формална или по наименование, за това потъпкването на основните права на адвокатите в държавни институции – съдилища и администрации е категорично недопустимо.
Адвокатската дейност се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява след полагане на адвокатска клетва [2].
При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства [3].
Имаме повод да напомним, че съгласно закона пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия [4]. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител. Ако в срока не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.
Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба. Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред [5].
Също така законоустановен е достъпът на адвоката до делата – адвокатът следва да има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта [6].
Адвокатът в кръга на работата си има правото да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи [7].
Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване [8]. Непознаването на горното налага периодичното напомняне – напр. Инструкция на главния прокурор относно действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати № И 134/11.04.2011 г. на Главния прокурор на РБ.
С оглед на всичко изложено, силно затрудненият достъп до делата, силно затрудненото реализиране на процесуални права, липсата на елементарни условия за работа по делата и дори само за изчитане на книжата по тях, липсата на съдействие и уважение при изпълнение на служебните ни задължения са недопустими, незаконосъобразни действия, извършвани от държавни и административни органи. Смятам, че не можем да упражняваме професията си в едно перманентно своеобразно състояние на „война“, колкото и „правото да е конфликтна професия“ по сполучливия израз на Франсис Лий Бейли [9]. Все пак нашата мисия е, да подпомогнем обществото и гражданите да достигнат до справедливостта, чрез защита на правата и законните интереси. Защото действително „В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.“ [10]
Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok. The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.
[1] Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.
[2] Чл. 3, ал. 2 ЗА; чл. 9, ал. 1 ЗА: Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на следната клетва: „Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.“
[3] Чл. 2 ЗА
[4] Чл. 29, ал. 1: Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
[5] Чл. 29 ЗА;
[6] Чл. 31 ЗА;
[7] ЧЛ. 32 ЗА;
[8] ЧЛ. 33 ЗА;
[9] Лий Бейли., Франсис. Съдебният адвокат, стр. 12, С, 2012г.
[10] Чл. 1, Етичен кодекс на адвоката (ЕКА): В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.
(2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към:
1. клиента;
2. адвокатската професия като цяло и в частност към всеки колега;
3. съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява;
4. обществото, за което съществуването на свободната и независимата адвокатска професия, подчинена на собствените си правила, е същностна гаранция за опазване на законността и на правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт и/или на интересите на отделни части от обществото.
Коментари
Един коментар за “За достойнството на адвокатурата III”
По тежко и безправно време за адвокатската професия от сега не е имало .
Както и целият народ , така и адвокатското съсловие превива гръб пред несправедливостта . Безумни решения нямащи нищо общо с доказателствата по делото , закона , правдата и справедливостта .
Предложение : ФРЕНСКИЯТ ПОСЛАННИК ДА БЪДЕ ПРИЕТ КАТО ПОЧЕТЕН ЧЛЕН НА БЪЛГАРСКАТА АДВОКАТУРА .
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВАС , КОИТО НЕ СА ОТ МЕСТНАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА , ДА ОКАЗВАТ ПОМОЩ И СЪДЕЙСТВИЕ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА НА МЕСТНИТЕ АДВОКАТИ.
ГПК УТВЪРДИ ПРАКТИКАТА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО ДА БЪДЕ НА ЕДНА ИНСТАНЦИЯ – ОКРЪЖНИТЕ СЪДИЛИЩА.
ВКС СЕ РАЗТОВАРИ ОТ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕЛАТА -С 80%, каква е ползата
за правораздавателната система . Съдиите отидоха във ВУЗ-овите да преподават и водят занятия. Разбира се не безплатно . КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НЯМА .