За достойнството на адвокатурата II

Снимка: wikipedia.org. English barrister.

”Вътрешният министър Цветан Цветанов поиска Висшият съдебен съвет (ВСС) да контролира работата на адвокатите, които умишлено протакали съдебните процеси в полза на клиентите си.“ Съобщи завчера в-к Дневник (Дневник).

Всъщност, няма какво да се коментира повече конкретното изказване особено пък  днес (На 22 ноември 1888 г. е приет Първия Закон за адвокатите. За Ден на българската адвокатура 22 ноември е обявен с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г.).

Ако не идваха от министъра на вътрешните работи, то подобни „желания“ наистина не заслужаваха дори да се коментират. Защото абсурдността на желанието за контролирана адвокатура, граничи с невъзможното за една демократична и правова държава ограничаване на основните свободи, сред които е и правото на защита и справедлив процес.

Какво остава, наистина и хм,  колко по-лесно и без разход на ресурси – по-добре присъдите да се издават от органите на силовото ведомство директно. Абсурдността на подобно искане е в тотален дисонанс с демократичните принципи на модерната държава, да не говорим за очевидния остър конфликт с Конституцията, с международните договори и европейското законодателство. Това е моя кратък коментар по съществото на изказването.

Демократичната Конституция на Република България от 1991г. , в своя чл.134 установява адвокатурата като публично-правен орган необходим за осъществяването на защитата на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Т.е. принципите на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата са конституционно установени.

Понастоящем, действащият Закон за адвокатурата е в сила от 2004г. Упражняването на адвокатската професия е дейност, която се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.

Както изтъкнах по-рано, но по друг повод,  пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

Адвокатските книжа (досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация) са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

Правата и задълженията на адвоката са регламентирани в Закона за адвокатурата, Етичен кодекс на адвоката и в наредбите, приети от Висшия адвокатски съвет.

Снимка: wikipedia.org. English barrister. This image was first published in the 1^st (1876–1899), 2^nd (1904–1926) or 3^rd (1923–1937) edition of  Nordisk familjebok. The copyrights  for that book have expired and this image is in the public domain.