БГ ИЗБОРИ

Покрай изборната суетня притиснала ни хептен през последните два-три дни, неминуемо вдъхновението е насочено към тая така важна и така лепкава тема. А за мен поне, изборната тема във вида, в който я наблюдавахме напомня поразително познатата от фейлетоните на Алеко изборна ситуация.

Едва ли някой не помни, уникалното: „Свобода ли? НА-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. ………Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция!“

Колкото е клиширано да свързваме „Избори“ с „Бай Ганьо прави избори“, толкова  изборната реалност го натрапва.

И как диалогът: “Управителят ли? С нашите, разбира се – съобщава бай Ганьо, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

– Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.

– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…“

да не пасне поразително на днешната ни действителност?! По-важният въпрос без отговор е, как позволихме да се случи това. И как от жаждата за свобода, идеалите, ако приемем, че ги е имало през 1989 и следващите години, стигнахме до продаване и купуване на гласове, до купуване на цели махали и до „гласуване по факултетен номер“ (Дневник, 24 октомври 2011), до днешната ситуация вътрешен министър – шеф на предизборен щаб (околийския!!!), до присъствие на депутати от управляващата партия в общински избирателни комисии (Дневник, 24 октомври 2011), до липсващи имена на партии в бюлетини, кражби на бюлетини, забранителен МВР списък за гласуване на местните избори, 100% сгрешени протоколи и т.н. Дългият списък нарушения е допълнен и от картината на обръгналост на милата родна картинка. Смазани от безперспективността и статуквото хора, родния пейзаж ни най-малко не ражда „indignados”, нито пък воля за противопоставяне на гочооловската реалност. Невероятно наистина, но факт – така се залючава и в Алековия фейлетон:

„Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!…“