Териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство

Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство е тема пряко свързана с въпросите, касаещи устройството на територията в цялост. Тези въпроси се са регламентирани съобразно политическите, социални и културни виждания на българския законодател към конкретния момент. Регламентацията е в различни специални закони – освен в Закон за културното наследство, така също и в Закон за устройство на територията, Закон за регионалното развитие, АПК, както и, разбира се, подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Към настоящия момент, териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство е регламентирана законово основно (но не само) в раздел V на ЗКН, чл. 78-85 и обхваща:

• режими за опазване;
• устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство;
• устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях;
• планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
• проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение;
• финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.

Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. Процедурите по идентифициране, деклариране и предоставяне на статут са разгледани в блога, раздел Статии и коментари. С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона. Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията. Защитени територии са и археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.

Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64 ЗКН.

При отправено искане от религиозните институции Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 – държавна или общинска собственост, да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.

Правно значение на устройствени схеми и устройствените планове

С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване.

Общи и подробни устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

Устройствените схеми, устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне задължително се съгласуват (по реда на чл. 84) преди тяхното одобряване. Не се съгласуват устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.

В плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности се включват режимите, специфичните правила и нормативи по чл. 78, т. 1 и 3 и се определя:

• обща характеристика на защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство;
• цели и организация на управлението;
• дългосрочна и краткосрочни програми на дейностите по прилагане на плана;
• финансиране на дейностите по прилагане на плана;
•  участие на партньорите в процеса по прилагане на плана;
• условия и препоръки за осъществяване на дейностите по прилагане на плана;
• система за мониторинг на защитената територия и осигуряване на спешни аварийно-спасителни мероприятия в нея;
• система за контрол по прилагане на плана.

Планове се изготвят задължително за:

• недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България;
• археологическите резервати;
• груповите недвижими културни ценности с национално значение;
• единичните недвижими културни ценности с национално значение – в случаите, когато се предоставят на концесия.

Планове могат да се изготвят и за други недвижими културни ценности по инициатива и при възлагане и финансиране от техния собственик, ползвател или концесионер, или общината, на чиято територия те се намират. Плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими ценности подлежат на обсъждане от заинтересованите институции, обществени организации и граждани. Обхватът, структурата, съдържанието и методологията за изработването на плановете по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от:

1. министъра на културата или от лицата по чл. 67, ал. 2 – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1;

2. министъра на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 2 и 4;

3. общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3.

Когато плановете за опазване и управление се възлагат и финансират от лицата по чл. 67, ал. 2 и от общините, заданията за изготвянето им и изготвените планове преди тяхното приемане по реда на ал. 3 се съгласуват с министъра на културата по реда на чл. 64.

Плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности се приемат от:

1. Министерския съвет – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2;

2. министъра на културата – в случаите по чл. 81, ал. 2, т. 3 и 4;

3. общинския съвет на съответната община, на чиято територия е недвижимата културна ценност – в случаите по чл. 81, ал. 3.

Плановете по ал. 3, т. 1 се внасят в Министерския съвет по предложение на министъра на културата след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато в границите на недвижимата културна ценност попадат защитени територии по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие – и с министъра на околната среда и водите.

Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1, както следва:

1. в единични културни ценности и в техните граници:

а) програми и проекти за консервация, реставрация и експониране;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за: реконструкция; пристрояване; надстрояване; преизграждане; укрепване; делба; промяна на предназначението; ремонти и преустройства; цветови фасадни решения; художествено осветление; паркоустройство и благоустройство;

в) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване;

г) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи;

д) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

е) конкурсни книжа, задания за проектиране;

2. в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване; реконструкция, възстановяване, надстрояване, преизграждане, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите; цветови фасадни решения, художествено осветление;

б) визи за проектиране и инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство;

в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление, ел. табла и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи;

г) искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти;

3. в охранителни зони на групови културни ценности:

а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно застрояване, възстановяване, надстрояване и пристрояване;

б) схеми и проекти за преместваеми обекти и монументално-декоративни елементи, когато това се изисква с режимите за опазване.

За инвестиционни инициативи и проекти за намеси в археологически недвижими културни ценности и охранителните им зони освен проектните документации по ал. 1 се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура.

Разрешение за ползване на строежи по ал. 1 и 2 се издава след положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1.

В случаите, когато към подробен устройствен план за територия или част от територия на културното наследство няма съгласуван работен устройствен план, органът по ал. 3 изисква представяне на обемно-устройствено проучване, което обхваща имота, обект на проектиране, и непосредствено съседните му имоти.

Преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности – градинско и парково изкуство, се разрешава по реда на Закона за устройство на територията, след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.

Промяна на предназначението на поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни охранителни зони, се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1.

Съгласуването по раздел V-ти от ЗКН се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпването на съответната документация. Съгласуването се извършва от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище на НИНКН. Отказът за съгласуване се мотивира писмено и може да бъде обжалван по реда на АПК. Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности се осъществява от Инспектората към Министерството на културата съвместно с компетентните държавни и общински органи.

Разгледаните елементи на териториалноустройствената защита на недвижими културни ценности е неизчерпателна. Конкретни казуси свързани с темата следва да бъдат анализирани и решавани съгласно спецификите на случая.