Отмяна на влезли в сила решения

Отмяната на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу порочни съдебни актове, които са влезли в сила. Според проф. Сталев отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство, според проф. Корнезов е фаза от развитието на исковия граждански процес.

Регламентацията понастоящем е в чл. 303 и чл. 304 на ГПК. Не подлежат на отмяна решения, с които е постановен развод, унищожаване на брак или брак е признат за несъществуващ. В брачния процес, влязлото в сила решение е окончателно. Не може да бъде отменено по този ред и регламентираното в новия ГПК неприсъствено решение, тъй като при него средствата за защита са други – чл. 240 ГПК.Не подлежат на отмяна нищожните и недопустимите решения.

Съгласно чл. 303 на ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;

7. Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

Така изброените основания са изчерпателни и не могат да се прилагат разширително.