Изготвяне на договор

Най-често в правната теория, договорите се определят като съглашения между две и повече лица, за да се създаде, уреди (регламентира) или унищожи една правна връзка между тях.

Съгласно българското законодателство, (чл. 9 ЗЗД) страните могат свободно да определят съдържанието на договора, който сключват, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Свободното договорно обвързване и следващата се от него задължителност на уговореното са основни принципи на договорното право. Чрез договорите, субектите уреждат отношенията си по начин, който отговаря в най-голяма степен на специфичните интереси на всеки субект.

Чрез договора се създава облигационна връзка между сключилите го страни. За кредитора възниква правото да иска да му се престира, а за длъжника възниква задължението да престира.  Чрез договорът се създава базата за установяване на други субективни права и задължения – макар да не са още възникнали, страните са вече обвързани с възможното им възникване.

Съществено при сключването да договор е:

• Наличието на две страни
• Насочване на волеизявленията от всяка страна към другата
• Съвпадане на насрещните волеизявления. Тогава договорът е сключен.

Следва да се имат предвид, разбира се спецификите, а и императивните законови разпоредби, що се касае до всеки отделен договор. Не без значение при сключването на договор са и значението на преддоговорните отношения на страните – предложението (покана за сключване на договор), обвързващата сила на офертата и актът на приемане и сключване на договора. В този смисъл следва да се отбележи едно от деленията на договорите на консенсуални, формални и реални, доколкото не е без значение, че по начало всички договори са консенсуални, но при формалните договори формата е за действителност, т.е. ако не е спазена договорът не поражда целените правни последици, а за действителност на сделката при реалните договори освен съгласието на страните е необходимо и предаването на вещта, предмет на договора. Разбира се, от гледна точка на правната теория,  делението на договорите не се изчерпва с посоченото по-горе, но то е важно с оглед  действителността на самия договор, който се сключва.