Защита на потребители

От 2005 г. в сила е Закона за защита на потребителите, който наред с още няколко специални закона и наредби дава регламентацията на защитата на потребителите, която по дефиниция е засилена.

Например,  в чл. 143 ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни.

Наред с това се създадоха и административни органи, натоварени с контрола и дейността по защита на потребителите  – Комисия за защита на потребителите, която следва да бъде сезирана с жалба, отговаряща на определени условия и съдържаща следните реквизити:

• наименованието на институцията, до която е адресирана жалбата
• имена и адрес на жалбоподателя
• име и адрес на търговеца, срещу когото е жалбата
• конкретно формулиран проблем или искане
• документи, удостоверяващи покупко-продажбата

Комисията за защита на потребителите е към министъра на икономиката и енергетиката и и осъществява дейността си в следните основни направления:

• създаване на условия за защита на основните права на потребителите;
• надзор за обща безопасност на стоките и услугите на българския пазар;
• защита на икономическите интереси на потребителите;
• осигуряване защита на потребителите на туристическия продукт.

Комисията има следните правомощията:

• осъществява контрол върху нелоялните търговски практики и способи за продажба;
• предявява искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите;
• осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на нормативните актове;
• изготвя насоки или препоръки във връзка с неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност; препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност; води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;
• осъществява контрол върху етикетирането на генетично модифицирани организми като продукти или съставка на продукти при пускането им на пазара;
• контролира спазването на изискването за наличие на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства и ремаркета, с нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета;
• осъществява контрол върху максимално допустимото съдържание на вредни съставки в цигарите;
• осъществява контрол върху предлагането и предоставянето на потребителски кредити;
• осъществява контрол върху електронната търговия;
• осъществява контрол върху предлагането и предоставянето на финансови услуги от разстояние;

Освен индивидуалната защита на потребителя по административен път – чрез сезиране на Комисията за защита на потребителите или общия граждански път, в новия ГПК е регламентиран за първи път  институтът на колективния иск.

При колективния иск, в рамките на едно дело се упражняват правата на множество засегнати от нарушението лица, без да са индивидуално определени (но са определяеми).

Според чл. 379 ГПК колективен иск може да бъде предявен от името на лицата, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.

Процесуалните действия се извършват от особен тип представител на засегнатите лица, без да е необходимо прякото участие на всички засегнати. Допустимо е като представител на увредените да действа организация за защита от такива нарушения, дори да е създадена ad hoc. Особеност е, че съгласно чл. 380, ал. 3 ГПК, наред с исковата молба следва да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително  разноските.

При производството по колективни искове на потребители, съгласно чл. 186б, ал. 1 ЗЗП е предвиден специален ускорен срок за разглеждане на делото, който е двуседмичен, а обжалването на решението по такъв иск не спира изпълнението, съгласно чл. 186б, ал.2 ЗЗП.

Колективният иск може да бъде за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение за вредите, съгласно чл. 379, ал.3 ГПК.

Родовата подсъдност е на окръжен съд като първа инстанция, независимо от цената на иска. Отклонения от общия исков процес има и при решението по колективния иск, като най-значима особеност следва да се отбележи, че решението на окръжния съд по колективния иск подлежи на касационно обжалване, без ограниченията на чл. 280, ал. 1 ГПК.