Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“

На сайта на Върховния касационен съд е публикувано Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК. След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев  за приемане на тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г. прие тълкувателно решение, в което приема, че  ”понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”

Въпросът, на който ВКС дава задължително за правоприлагащите органи тълкуване е: „Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?”

В решението, се аргументира, че съдържанието понятието „периодично плащане” пораждало спор в правната доктрина и имало противоречива съдебна практика по приложението на тригодишната погасителна давност за вземанията, посочени в разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД като „други периодични плащания” относно договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори. Това означава, че вземанията на всички изброени дружества-доставчици (включително мобилните оператори) на посочените услуги се съдържат и са обхванати от понятието „периодично плащане“, така както е постановено в разглежданото тук тълкувателно решение.

Изключително ценни са приетите в решението постановки, касаещи института на погасителната давност:“ Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето.“

Също така, тълкуването на съда и аргументацията за това, какво е „периодично плащане“ са ценни и приносни спрямо правната доктрина: “Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД – вземанията за наем и лихви.“

В обобщение, съдът приема, че:“ винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.“

Самото решение можете да прочетете: тук

Въпросът за “периодичните плащания” и съдебната практика бе разглеждан и в блога преди приемането на Тълкувателното решение на ВКС: тук и тук

Въпросът за прилагането на давността е разглеждан също в блога: тук