Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“

На сайта на Върховния касационен съд е публикувано Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК. След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев  за приемане на тълкувателно решение по въпроса за “периодичните плащания”, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г. прие тълкувателно решение, в което приема, че  ”понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”

Въпросът, на който ВКС дава задължително за правоприлагащите органи тълкуване е: „Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?”

В решението, се аргументира, че съдържанието понятието „периодично плащане” пораждало спор в правната доктрина и имало противоречива съдебна практика по приложението на тригодишната погасителна давност за вземанията, посочени в разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД като „други периодични плащания” относно договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори. Това означава, че вземанията на всички изброени дружества-доставчици (включително мобилните оператори) на посочените услуги се съдържат и са обхванати от понятието „периодично плащане“, така както е постановено в разглежданото тук тълкувателно решение.

Изключително ценни са приетите в решението постановки, касаещи института на погасителната давност:“ Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето.“

Също така, тълкуването на съда и аргументацията за това, какво е „периодично плащане“ са ценни и приносни спрямо правната доктрина: “Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД – вземанията за наем и лихви.“

В обобщение, съдът приема, че:“ винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.“

Самото решение можете да прочетете: тук

Въпросът за “периодичните плащания” и съдебната практика бе разглеждан и в блога преди приемането на Тълкувателното решение на ВКС: тук и тук

Въпросът за прилагането на давността е разглеждан също в блога: тук

 


Коментари


4 коментара за “Публикувано е Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на 18 май 2012г. по въпроса за „периодичните плащания“”

Прекратих взаимоотношенията си с БТК през 2008г. . Закрих телефоният си номер.Сега получавм обаждания , че дължа 69 лв. , поради по- ранно прекратяване на договор. Обясних , че никога не съм сключвала договор с БТК , но отговора бе , че те(БТК) са го сключили от мое име. Писмено не съм уведомявана.

Въпросите, касаещи настъпването на погасителната давност са разглеждани от правна гледна точка от мен на страниците на блога многократно. Например: тук и тук. Обсъдено е и Тълкувателно решение по Т.Д. №3/2011г. на ОСГТК, съгласно постановките на което се приема, че давността за сумите, дължими от договорни правоотношения на потребители с топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества и мобилни оператори и т.н. е три години, защото представлява „периодично плащане“ по смисъла на закона. Обсъден е и въпросът, че давността не се прилага служебно, а предполага правни действия, съобразени с преклузивните срокове в гражданското съдопроизводство: тук
Извън принципните правни постановки, които можете да прочетете на страниците на блога, on-line е невъзможно да се решават конкретни правни проблеми, които изискват адвокатско съдействие и конкретни правни действия по защитата на правата Ви.
В блога могат да бъдат коментирани само принципни правни въпроси. На въпроси, касаещи конкретен казус и неговата фактология, извън принципните правни постановки по темата, не може да бъде отговаряно on-line, както поради анонимността, така и защото всеки конкретен въпрос предполага проучване на всички релевантни по казуса документи, факти и обстоятелства, което предполага ангажиране на колега /съгласно правилата на ЗА И НАРЕДБА 1 ВАС/, който да работи по него. Също така и защото често подадена on-line информация е поднесена избирателно от питащия, съгласно неговата непрофесионална преценка за релевантните факти, обстоятелства, данни и срокове. Такава информация е възможно да е погрешна или погрешно изложена или да са неволно пропуснати значими от правна гледна точка обстоятелства.

Каква е погасителната давност за неплатена издръжка на дете и откога започва да тече?

У нас има противоречива съдебната практика (някъде е 3, другаде 5 год.), която създава правна несигурност (може би симптоматична за бълг. правораздаване).

В Германия, Австрия, Швейцария, Чехия (а може би и в останалите страни на ЕС) погасителната давност е 3 год., защото издръжката на деца е периодично задължение съществуващо по закон, независимо дали за конкретния размер се е произнесъл съд или се плаща доброволно с или без споразумение (правните норми почти навсякъде в ЕС са уеднаквени).

Бих бил благодарен за компетения Ви коментар.

Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Ако пък издръжката е дължима на основание влязло в сила съдебно решение, т.е. е съдебно установена, то давността е всякога 5-годишна, съгласно нормата на чл. 117 ЗЗД. Погасителната давност за съдебно потвърденото вземане е винаги петгодишна и започва да тече от влизане на решението в сила, като е без значение обстоятелството, че преди съдебното предявяване на вземането, установения в закона давностен срок за погасяването му е бил по-кратък поради естеството на вземането – напр. периодично.
Накрая, ако пък е дължима между родители и деца, то на осн. чл. 115, б. „а“ ЗЗД, давност изобщо не тече.
Следва да се подчертае, че неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка в определени хипотези влече наказателна отговорност за задълженото лице съгласно чл. 183 от Наказателния кодекс.
Повече по въпроса можете да прочетете в статията ми: „Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка“, която можете да прочетете: тук

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани