Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Относно изискването за поставяне т.нар. „фирмен печат”. Законовата рамка и правното значение на „печата на търговеца“ и други юридически лица.

Автор: Лора Траянова, юрист

Общи думи

По инерция министерства, ведомства и организации изискват полагане на т.нар. „фирмен печат” върху най-различни документи.

Изложение

Към днешна дата е все още в сила Указ №612 от 26.08.1965г. за печатите. Единствено тук, в чл.7 е регламентирано, че „право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридически личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.” Чл.10 гласи „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.”

В цитирания указ не се уточнява каква е правната сила на присъствието или отсъствието на обикновения печат и в какви случаи е задължително неговото ползване. Тълкуването води и до извода, че е разписано едно право, но не и задължение, както и че е разписана поредност на извършване на действия, а именно печат да се поставя след подписа.

В Закона за независимия финансов одит (Обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.2001г.) са указани вида, съдържанието и начина на използване на личния печат на регистрираните одитори или печата на специализираното одиторско предприятие.

В Закона за независимите оценители (Обн., ДВ, бр. 98 от 14.11.2008г). е указан реда за използване на личния печат от независимите оценители:

Законът за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. 104 от 6.12.1996г.) регламентира вида, съдържанието и начина на използване на подписа и печата на нотариусите.

Според Наредба №32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, печатът на нотариуса е част от служебния му архив. Съгласно разпоредбите той има определена форма и съдържание. Образецът на печата на нотариуса се одобрява от министъра на правосъдието, а изработването става с разрешение на началника на районното полицейско управление по местонахождение на нотариалната кантора.. Тези завишени изисквания към печата на нотариуса са напълно обясними с оглед на неговите функции: той е лице, на което държавата е възложила да извършва предвидените в законите нотариални действия.

Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003г. регламентира, че „проектант, вписан в съответния регистър получава удостоверение за придобитата проектантска правоспособност и личен печат.”

В отменения Закон за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1991г., отм., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001г., в сила от 1.01.2002г.) първоначалният запис в чл.8, регламентиращ съдържанието на първичните счетоводни документи не съдържа изискване за печат. Неговото съдържание е:

Чл. 8.  (Обн. – ДВ, бр. 4 от 1991 г.) (1) Първичният счетоводен документ съдържа следните реквизити: наименование на документа, наименование и адрес на предприятието – съставител на документа, страните и лицата, осъществяващи стопанската операция, място и дата на съставянето на документа, собствено и фамилно име на съставителите на документа, основание и предмет на стопанската операция, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция.

С изменение 1996г. съдържанието се променя, като се добавя една нова точка: „печат на предприятието – съставител на документа”.

2001 година е приет нов Закон за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001г.), който е в сила от 1.01.2002г. Той отменя стария Закон за счетоводството и съгласно него съдържанието на първичните счетоводни документи се ограничава до: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Със ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ, бр. 94 от 2010г., в сила от 01.01.2011г. се променя ЗСч, като се премахва последната т.5 на чл.7, ал. 1, а именно  „име и фамилия на съставителя”. Със последните изменения на ЗДДС, обн.ДВ, бр. 106 от 2008г., влязло в сила 01.01.2009г. отпадна изискването за подпис на съставителя върху данъчните фактури.

Изводи:

На първо място, в Търговския регистър се представя образец на подписа на лицата, овластени да представляват търговеца, т.нар. спесимен. Сред обстоятелствата, които подлежат на вписване или актовете, които подлежат на обявяване в Търговския регистър, никъде не фигурира условието „представяне на образец на печат на дружеството”. Никъде не е казано и друго, че фирмените документи непременно трябва да носят печата на дружеството”.

Съгласно л.13, ал.1 от ТЗ търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си (ако има такава): фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и банковата сметка. Търговецът може да посочи и адрес за съобщения. В текста, озаглавен „Задължение за посочване на данни” законодателят не е включил изискването за поставяне на печат в търговската кореспонденция. Това води до два извода: печатът няма свое собствено правно значение и не е закрепен на нормативно ниво като условие за достоверност или автентичност.

На второ място, конкретните изисквания, установени в специални закони потвърждават тезата, че за останалите дейности не е законово необходимо притежанието и използването на печати.

На трето място, хронологичното проследяване на измененията в счетоводните закони свидетелстват за тенденцията към опростяване и облекчаване на формата и улесняване и динамизиране на отношенията, свързани с оборота.

Премахването на изискването за „печат на предприятието при съставяне на фактури и продажби” по презумпция означава, че и на никои други документи, свързани със счетоводството не е задължително поставянето на печат.

На четвърто място, липсата на каквато и да е уредба относно вида, съдържанието и начина на изработване на печатите създава положение на несигурност и открива възможности за злоупотреби и технически подправки. Няма регламентация за регистриране и контрол, няма нормативни ограничения за брой, вид, форма.  В този смисъл и никаква презумпция за оригиналност и автентичност на печат не е приложима.

Не на последно място, съдебната практика казва (Определение по ТД 57/2011г. на ОС – Варна): „Никъде в разпоредбите си Търговския закон не поставя изискване за легитимация на търговските дружества да се полага и печат, наред с подписа на представляващия.”

Заключение

Няма пречка всеки желаещ да демонстрира собствен стил и уникалност търговец да притежава свой печат. Но това има само символично и рекламно значение и не се отразява на действителността на волеизявленията на лицата. Фактът на полагането на печата придава само привидна тежест, законност, авторитет и автентичност.

Полагането или липсата на печат не променя юридически документа, не поражда правни последици и няма обвързваща сила. Договорите между юридически лица-търговци може да бъдат с или без печат и това е въпрос на решение на страните. Въпросът е изискването, което поставят различни държавни и общински структури и други административни органи за ползването (полагането) на печат като задължителен реквизит на документа.

Докато е оправдано донякъде държавни органи, институции и други, натоварени с властнически правомощия субекти да имат свой печат, на който законът дава нужната регламентация, тъй като става дума за отношения, при които се съчетават изисквания за сигурност, автентичност и известна тържественост на волеизявленията, то липсата на подобна регламентация за печатите на търговците е израз на отношението на законодателя към проблема: търговският печат не се нуждае от регламентация, тъй като неговото поставяне не е свързано с настъпването на каквито и да било правни последици.