Относно т. нар. „договори от разстояние“. Договорът за продажба от разстояние и някои практики на търговците

Договорът за продажба от разстояние. Фотограф: Ал. Траянов

Договорът за продажба от разстояние, популярен и като „сделка по телефона“ или „сделка от разстояние“ вече е широко практикуван от различни търговски дружества. Някои нелоялни практики свързани с иначе допустимия от закона договор, упражнявани от определен телеком, бяха забранени от Комисията за защита на потребителите. Макар, въпросните нелоялни практики да бяха забранени, индивидуалната защита на всеки подведен от подобни практики потребител е възможна само по общия исков ред – чрез съда. Комисията за защита на потребителите не е компетентна да се произнася относно валидността на индивидуални договори. Както самата КЗП обобщава: „Комисията за защита на потребителите може да извърши проверка, да наложи санкции за констатираните нарушения или мярка за забрана, но не и да разтрогва договори. Това изцяло е в правомощията на съда или добронамереност на търговеца.“

Най-напред, добре е да се обобщи накратко, какво представлява договорът за продажба от разстояние. Регламентиран е в Закона за защита на потребителите, раздел II, чл. 48-61. Съгласно законовата уредба, договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си.

Доставчик е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител. Чл. 48, ал. 3 изрежда (неизчерпателно) различните възможни технически средства за комуникация при сключването на договора от разстояние – сред тях са, разбира се телефон (със или без участието на човек), видеотелефон, компютър, електронна поща, интернет, факс и други. Т.е. отправянето на предложение по телефон и неговото приемане чрез изразяване на съгласие, следва да означава, че налице е валидно сключен договор от разстояние.

Защо тогава, толкова често налице са действително скандални случаи на злоупотреба и/или нелоялна търговска практика от икономически по-силни търговски субекти при сключването на договорите от разстояние?

При преглед (накратко) на изискванията към доставчика преди сключването на договора от разстояние, се установява, че в практиката, те често изобщо не са спазени.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави своевременно на потребителя следната информация:

• Името и адреса на доставчика;
• Основните характеристики на стоките или услугите;
• Цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;
• Стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка;
• Стойността на използване средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа;
• Начина на плащане, доставка и изпълнение на договора;
• Правото на потребителя да се откаже от договора и условията при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана;
• Периодът, за който направеното предложение или цена остават в сила;
• Минималната продължителност на договора – при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги;

Нещо повече, законът изисква тази информация да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация, за подчертава търговския характер на предложението и да бъде в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика. При телефонни съобщения доставчикът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.

Изброената по-горе задължителна за предоставяне информация следва да бъде потвърдена от доставчика в писмена форма не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.  Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗЗПотр, информацията, предоставяна от доставчика на потребителя в писмена форма трябва да съдържа:

• Името на доставчика и служебния адрес, на който потребителя може да изпраща жалби;
• Правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняване на това право;
• Условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година;
• Данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции;

Съгласно чл. 55, ал. 1 потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от:

• Получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени условията на чл. 54 (посочени по-горе) – за стоки;
• Сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 (посочени по-горе – писмена форма и т.н.) са изпълнени след сключване на договора – от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от 14 дни.

Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключване на договора за предоставяне на услугата, а когато информацията по чл. 54 е предоставена в този срок – то срокът за отказ по чл. 55, ал. 1 ЗЗПотр (т.е.  7 работни дни) започва да тече от датата на предоставянето й.

Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.

Добре е специално да се подчертае обърнатата доказателствена тежест при договорите за продажба от разстояние, съгласно чл. 61 от ЗЗПотр, което законодателно разрешение следва да бъде адмирирано. Такова разрешение е напълно в духа на засилената закрила на потребителите, които по дефиниция за икономически по-слабите страни в правоотношението с търговските дружества – доставчици.

Всъщност, съдържанието на правното понятие „ потребител“, съгласно действащото законодателство, може да се определи накратко по следния начин:  страна по сделка, която придобива стоката или приема услугата за лично ползване или потребление.

Правата на потребителите в РБ са регламентирани предимно, но не само в Закона за защита на потребителите (ЗЗПотр). В чл.1, ал.2 на ЗЗПотр, някои от тях са изведени като основни права. Съгласно законодателството на Република България, параграф 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗПотр е дадена легална дефиниция на общото понятие „потребител“: „Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“.

Засилената защита на потребителите е и конституционно закрепена – съгаласно нормата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, съгласно която‚ законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като „предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя“. Съгласно и чл. 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, инкорпорирана в Първичното право на ЕС с пряко приложение и директен ефект, е предвидено високо равнище на защита на потребителите.

С оглед на гореизложеното, напълно резонно, е предвиденото в чл. 61 задължение за доставчикът при спор да докаже, че е изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 52, 54 и 59, да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние и, че е получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако е необходимо.

Съгласно общите разпоредби на гражданското законодателство, нищожни са договорите, при които липсва съгласие (чл. 26, ал. 2 на Закона за задълженията и договорите).

В заключение, следва да се подчертае, че договорът от разстояние да е напълно законна и допустима форма. Друг е въпросът, че някои търговски практики, в крайна сметка забранени от комисията за защита на потребителите, създадоха в публичното пространство силно негативно отношение към тази форма на договаряне, приемайки го почти като „узаконена измама“.

Внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че макар КЗП да е забранила изрично описаните по-долу нелоялни търговски практики[1], свързани с прилагането на ‚договора за продажба от разстояние“, не е в нейните правомощия да разваля индивидуални договори с потребители, т.е. що се отнася до индивидуалната защита на всеки потребител – пътят за защита е чрез упражняване правото на иск пред компетентния съд.

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

За сведение цитирам информацията за забранените нелоялни практики от сайта на КЗП, пълната информация можете да прочетете тук:

„Забранени са нелоялни практики на телеком

Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани на телеком прилагането на пет нелоялни търговски практики при предлагането на договори от разстояние за предоставяне на телефонни услуги.

Едната от схемите е следната. Оператор на телекома се обажда на абоната и отправя предложение за сключване на договор от разстояние. Въпреки направения отказ от страна на клиента, се оказва, че контракт все пак съществува. Когато потребителят подаде възражение към търговеца, получава от него отговор, че е налице сделка от разстояние, вследствие на която са влезли в сила условията по договора и в случай на отказ от него, потребителят ще дължи сума в размер на оставащите месечни такси поради предсрочното му погасяване. При проверка от страна на КЗП и изискване на запис на проведения телефонен разговор, в който търговецът настоява че е получил съгласието на абоната за сключване на договора от разстояние, телекомът представя становище с твърдението, че няма валидно сключен договор и че той е отразен в системата му поради техническа грешка. Едва тогава той възстановява условията по първоначалния договор или анулира договора и с кредитни известия се сторнират начислените суми по издадени месечни фактури. Нелоялната практика в случая се изразява в противоречието в твърденията на търговеца към потребителя и към контролния орган.

Друга нелоялна практика на телекома е да отправя по телефона предложения към потребители от третата възраст в договорни отношения с фирмата, като се възползва от тяхната уязвимост. От една страна, е възможно тези хора да не са достатъчно информирани за условията на предлагания договор, както и да не са запознати с възможността за сключване на договор без да бъде положен подпис върху него и поради това да очакват че ще дадат окончателното си решение едва когато такъв да им бъде предоставен в писмен вид и той бъде подписан от двете страни. О т друга страна, поради проблеми със здравословното им състояние е възможно те да не могат да вземат адекватно решение. Освен това, заради напредналата си възраст, те може и да забравят за направеното предложение и условията по него или физическото им състояние да ги възпрепятства да се възползват от правото на отказ от договора в рамките на предвидения в закона срок от седем работни дни.

Други две нелоялни практики на същия телеком се изразяват в подвеждане на потребителя с действия, които се квалифицират като професионална некомпетентност и предоставяне на непълна и заблуждаваща информация относно срока за отказ от сключен от разстояние договор за телефонна услуга. От жалбите на потребителите до КЗП става ясно, че оператор се обажда на абонатите под претекст да разбере дали и в бъдеще възнамеряват да ползват услугите на доставчика, но същевременно им отправят оферта за нов договор. Повечето от тях не знаят, че може да се сключи договор от разстояние и именно заради това дават съгласието си, като държат да имат информацията в писмен вид, защото считат, че едва след като я получат и положат подписа си, договорът ще бъде сключен. В разговора, който по същество представлява договор за продажба от разстояние, операторът уверява, че в рамките на 5 работни дни след провеждането му ще бъде изпратена писмена информация с условията на договора. В редица от случаите това става значително по-късно след обаждането (повече от 15 дни). Следва да се отбележи, че в предоставяната на потребителя писмената информация фигурират условията с начина и срока, в който може да бъде упражнено правото на отказ. КЗП счита, че предоставянето на информацията по договора, ведно с информацията за срока за отказ, който е определен като 14-дневен от датата на разговора, след изтичането на този срок, противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност.

В информацията за договора, която потребителите получават, е посочено, че имат право да се откажат от сключения от разстояние договор в рамките 7 работни дни от получаване на писменото потвърждение, но не по-късно от 14 дни, считано от датата на приемане на предложението по телефона. Освен това, информацията, че потребителят може да се откаже от договора без да му бъдат начислявани неустойки „не по-късно от 14 дни, считано от датата на приемане на предложението по телефона” е непълна и заблуждаваща, тъй като не е уточнено, че при закъсняла доставка на писменото потвърждение, срокът от 7 работни дни тече от потвърждаването на информацията, съгласно Закона за защита на потребителите.

Забранена е още една нелоялна търговска практика в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност на визирания доставчик на телефонни услуги. Тя се изразява в следното. След проведения по телефона разговор с абоната и получаването на неговото съгласие за изпращане на писмената информация за отправената оферта, представител на куриерска служба оставя стикер или съобщение на вратата на апартамента, на пощенската кутия, на вратата на входа или другаде (нерегламентирано къде), че лицето има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя. Видно и от жалбите до КЗП тази практика води до заблуда на потребителите. Една част от тях изтъкват, че без реално получена писмена информация те са били фактически лишени от възможността да се откажат от сключения договор. В редица случаи потребителите оспорват съгласието и разбирането на сделката от разстояние, с оглед на което писменото потвърждение на споразумението се явява от съществено значение. Другата група жалбоподатели подчертават, че са дали съгласието си да получат документ с условията на проектиран договор, за да могат да се запознаят с тях по удобен начин и едва тогава да вземат решение дали да се обвържат със задълженията по него. Без такава писмена пратка те не са имали яснота относно факта, че са сключили договор. Очакванията им са били, че в определен срок ще получат документ, въз основа на който бъдещите отношения с телекома предстои да бъдат установени.“