Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Давността не се прилага служебно

Институтът на погасителната давност, съгласно българското право е регламентиран в ЗЗД (чл. 110 – 120). Важно е да се подчертае, че настъпването й не погасява задължението, а единствено правото на кредитора да иска събирането му принудително (по съдебен ред). Плащането на погасено по давност задължение не е недължимо платено. (Чл. 118: Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.)
Друга важна подробност е, че институтът на давността не се прилага служебно (Чл. 120: Давността не се прилага служебно.), т.е. упражнява се чрез възражение.

В този смисъл следва да се имат предвид и т.н. процесуални преклузии. Именно, защото погасителната давност не се прилага служебно от съда, а чрез възражение, което следва да е подадено в установения в закона срок.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Друг срок (в чл. 111 ЗЗД ) е предвиден за т.н. периодични плащания, както и други плащания посочени в чл. 111 – с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
• вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
• вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
При искове за неустойка за забава давностния срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
В чл. 115 ЗЗД е посочено между кои лица и при какви хипотези давност не тече:
между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
• между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
• между съпрузи;
• за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
• за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
• за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
• докато трае съдебният процес относно вземането.
Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение. Като от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Най-често в публичното пространство се дискутира въпросът с характера на периодичните плащани, които се погасяват с кратката 3-годишна давност. Въпросът е разглеждан подробно вече в блога: тук и тук. Най-общо следва да се подчертае, че е налице задължителна съдебна практика в този смисъл:
В Решение № 168 от 22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г.,ВКС, Търговска колегия, Второ отделение приема, че задължението за плащане на консумираното количество топлинна енергия на месечни вноски представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице:
• повтарящи се през определен период от време;
• еднородни задължения;
• с посочен в общите условия падеж;
Това задължение се погасява с изтичането на тригодишен срок. Изискуемостта и давността за всяко периодично вземане настъпват поотделно, а за приложението на специалната погасителна давност съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. (Практиката в тази посока е стабилна).


Коментари


7 коментара за “Давността не се прилага служебно”

За задължение на юридическо лице към телекомуникационен оператор какъв е давностния срок? Следва ли то да се събира принудително от трета страна с Уведомление за цесия и по какъв начин се прави уведомлението?

Институтът на погасителната давност се съдържа в закона (ЗЗД) и се определя съобразно характера на вземането (периодично плащане, вземане за наем, възнаграждение за труд и т.н.) , а не спрямо личността на длъжника, дали е физическо или юридическо лице. Уредена е в чл. 110 и 111 от ЗЗД. Нееднократно институтът е разглеждан и обсъждан и в блога, например: тук
Цесията означава най-общо казано прехвърляне на вземане. Институтът е регламентиран също в ЗЗД. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Тъй като това е правен блог, могат да бъдат коментирани само принципни правни въпроси. На въпроси, касаещи конкретен казус и неговата фактология не може да бъде отговаряно on-line, както поради анонимността, така и защото всеки конкретен въпрос предполага проучване на всички релевантни по казуса факти и обстоятелства, което предполага ангажиране на колега, който да работи по него.

чудна работа, закона е предвидил давностен срок и подаване на възражение от страна на длъжника, но не е предвидел ред за искане от страна на длъжника за погасяване на задължението поради давност пред съд. Единствено това може да стане след като „кредитора“ предяви иск по ГПК, НО НЕ И предварително или след като вече е погасено по давност или по друг начин, но се води при кредитора. ЗАКОНИ, КАКВО ДА ГИ ПРАВИШ ????

Всъщност, като се има предвид същността на института на погасителната давност, а именно – отнема се възможността на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право, което става след упражнено право на длъжника с волеизявление пред съд, да погаси правото на иск или на принудително изпълнение.
В този смисъл законът е предвидил адекватна регламентация – волеизявлението може да се упражни както чрез възражение на ответника – когато е заведен положителен установителен иск от кредитора срещу длъжника, така и като длъжникът по погасеното по давност вземане заведе отрицателен установителен иск. Отрицателен установителен иск при това, може да бъде заведен винаги, когато възникне интерес от установяването, дори и относно отдавна погасени правоотношения.

САЙТА Е ПРАВЕН И ЗАТОВА, ЩЕ ПОМОЛЯ, КОЛЕГИТЕ С ПО-БОГАТ ОПИТ ОТ МОЯ, да ми посочат реда за искане на погасяване по давност на задължение, и то от страна на „длъжника“. Просто имам много случей на упражняван тормоз по телефона за задължения от преди 5-6 години и то към един мобилен оператор.. не се стига до дела, защото е периодично плащане по чл. 111 б. „в“ ЗЗД, но тормоза си продължава ли продължава ….

А когато длъжника получи известие от ЧСИ в службата си, в което уведомяват работодателя, че има влязло в сила решение по изпълнително дело с краен резултат – запор на заплата, какво може да направи длъжника, който не е бил уведомен за изобщо нищо – нито за започване на производство от кредитора, нито за възможност за участие в производството чрез предоставяне на доказателства, нито за възможност за обжалване на решението?
Имайте предвид, че за исканата сума е налице вече отдавна погасена давност, която е стартирала през 2004 г.
Мога ли сега когато е получено запорното съобщение да направя нещо – например както казвате да искам отрицателен установителен иск и ако да – каква е процедурата?

Именно, тъй като давността не се прилага служебно, такива вземения се събират фактически. Необходимо е да се води дело и след успешното провеждане на отрицателен установиелен иск, изпълнителното производство ще се прекрати. Докато трае делото може да се вземе заповед за обезпечение, която да спре извършването на принудително изпълнение.
Производството е по реда на ГПК – по общия исков ред.

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани