ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

ПРЕДСТОЯЩИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА

автор: Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Правната възможност гражданите и юридическите лица да решават спорове посредством арбитраж е една принципно много добра възможност за бърз и справедлив процес – но само когато законоустановените правила са съблюдавани и става дума за действително съгласие на страните по имуществен спор да решат същия чрез арбитраж, а не и когато говорим за откровено заобикаляне на закона.

Такава възможност допуска закона – ГПК чл. 19:  (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Това е така, защото едно нещо е много важно и то е очевидно – за арбитраж е нужно съгласие на двете спорещи страни. Арбитражът е доброволен, частен съд, страните следва да са се съгласили и да са избрали този ред изрично и недвусмислено.

За съжаление понастоящем злоупотребите станаха твърде много и са така очевидни, което за съжаление води до негативизъм по отношение на иначе самата добра възможност за арбитраж като алтернативно производство и бързо средство за решаване на спорове.

В практиката често се случва да се водят дела за имуществени спорове пред  арбитражи, без страните да имат арбитражна клауза. Т.е. без съгласие за решаване на спора от доброволен, частен арбитражен съд. Не можем да говорим за съгласие и доброволност за решаване на спора от арбитраж, когато няма арбитражна клауза. За съжаление, в тази посока ставаме свидетели на неправилно и погрешно интерпретиране на законовите норми – страните се били съгласили мълчаливо, защото не били възразили. Съгласно нормативната уредба, задължение да възразяват и да участват в арбитражно производство, когато няма налице арбитражна клауза, споразумение и пр. страните по имуществен спор нямат. Обаче – арбитражният съд се произнася, налице е арбитражно решение, а впоследствие – налице е изпълнителен лист и изпълнително дело. Срокът за отмяна по исков ред е преклузивен, тримесечен (съгласно чл. 47 ЗМТА). Това означава, че пропускането на този преклузивен срок за отмяна при това по  исков ред (!) по чл. 47 ЗМТА от ВКС стабилизира арбитражното решение, независимо, че същото е произнесено без наличието на арбитражна клауза, защото „Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни.“  (Решение № 151/19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г., IV ГО)

Всичко изложено доведе до необходимостта да се търси законодателно решение като отговор на порочните практики. Затова считаме, че законово изменение, с което потребителските спорове се изключват от подлежащите на арбитраж спорове и се възстановява в ЗМТА разпоредбата за нищожност на решението, е крачка в правилната посока.

Законодателят в мотивите към проекта за изменение и допълнение на ГПК сам сочи, че „често ражданите се оказват осъдени, без да са сключвали арбитражна клауза, без да са уведомени за производството, за стари, погасени по давност задължения, а понякога и за несъществуващи такива “. Като аргумент, че прилагането на арбитражното производство не е подходящо за решаване на потребителски спорове се сочи и фактът, че: „към арбитражно производство прибягват колекторски фирми, монополни дружества…, които даже сами си създават арбитражи, в които да „съдят“ своите клиенти. Самата арбитражна процедура не дава достатъчна защита на потребителите – често гражданинът не е надлежно уведомен за производството, а отсъствието му се приема за съгласие с компетентността на арбитража, въпреки че липсва арбитражно споразумение…“

На 07.07.2016 г. е внесен проект за изменение на ГПК в такава посока, като на 06.10.2016 г. е приет на първо четене от НС.

Част от предлаганите промени са следните:

В чл. 19 ГПК се добавя „или е спор, по който една от страните е потребител“.

Създава се нова алинея (2): Извън случаите по чл. 1 спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и решаването от този съд е изрично договорено между страните след възникването на спора.“

В чл. 405 ГПК се създава нова алинея (5): „Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 ал. 2 ЗМТА решения.“

В Закона за защита на потребителите:

В чл. 3 се създава ал. (4): „Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна, освен ако това е договорено между страните в писмена форма, след възникването на спора.“

З Закона за международния търговски арбитраж:

В чл. 47 се създават ал. (2) и (3): (2) “Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж или са в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ГПК, са нищожни.“

(3) „Нищожността може да се констатира служебно от СГС в производството за издаване на изпълнителен лист или от ВКС по повод искова молба от заинтересованата страна или по искане на прокурора, без ограничение във времето.“

Целият текст на предлаганите изменения и допълнения можете да прочетете: тук

Инфтомация за законопроекта: тук