Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодател. Процедура и срокове.

Относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодател. Процедура и срокове.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

Нормативна уредба:

Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) (ДВ, бр. 37 от 2004 г.)

Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), (ППМС № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

 

Изключителна актуалност в днешната ситуация добива въпросът за вземанията на работници и служители в ситуация на твърде чести „фалити“ на предприятия –работодатели във връзка с обявената от СЗО пандемия[1] и мерките на държавите за ограничаването й.

При несъстоятелност на работодателя следва да се приложи Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), в който е регламентиран ред за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работници и служители, както и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР).

Със закона (ЗГВРСНР) бе създадено задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, което задължение е за всички физически или юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение, т. е. са работодатели; спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони[2]. Посочените условия следва да са налице кумулативно, т.е. едновременно.

Вноските се дължат от всички работодатели върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход[3].

Вноските са ежемесечни и са изцяло за сметка на работодателя.  Размерът им се определя в бюджета за всяка календарна година, но не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии[4].

Какво всъщност представляват гарантираните вземания на работници и служители по смисъла на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР)?

Гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени: трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори[5]. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор[6], парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт[7].

Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗГВРСНР право на изплащане на гарантирани вземания имат всички работниците и служители, които са или са били в трудово правоотношение, независимо от срока му и от продължителността на работното време.

Посочените категории лица могат да ползват правата си по ЗГВРСНР, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 ЗГВРСНР[8] (откриване на производство по несъстоятелност или с едновременно обявяване в несъстоятелност).

Съгласно чл. 5 ЗГВРСНР невнасянето на дължимите вноски от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.

По силата на Закона[9] следните лица са изключени от кръга на правоимащите – лицата, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:

  • съдружници в търговското дружество;
  • членове на органите за управление и контрол на търговеца;-
  • съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и т. 2.

 

В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се предвиден ред за уведомяване на работниците и служителите за откритото производство по несъстоятелност на работодателя. В 14-дневен срок от вписването в ТР на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда[10] за получаване на гарантирани вземания

  • чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието – за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени;
  • чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител – за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени през месеца на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни месеца;
  • за работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на РБ и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава-членка на ЕС, или друга държава от ЕИП, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България, задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите възниква от датата, на която обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава му е станало известно.

В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в ТР, работодателят изготвя справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждение и/или парични обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

В едномесечен срок от вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, контролните органи на компетентното ТП на НОИ извършват проверка при работодателя, при която установява дали са налице условията на ЗГВРСНР за възникване на право на работниците и служителите на гарантирано вземане. За резултата от проверката се съставя протокол.

В хода на проверката и в срока, в който се извършва тя, работниците и служителите могат да подават възражения, с които да оспорват данните в изготвената от работодателя справка. Той е длъжен да уведоми контролните органи за постъпилите възражения, да даде становище относно тяхната основателност и да изготви нова справка или да откаже издаването ѝ. При констатиране на нередности в изготвените справки или несъответствие на данните, както и по подадени възражения от лицата в случаите, когато работодателят откаже да изготви нова справка, контролните органи дават задължителни предписания и срок за отстраняване на нередностите и/или несъответствията[11].

Работодател или длъжностно лице, които не изпълнят задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежат на административно-наказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на НОИ или органите по приходите на НАП, които съставят актове за установяване на административно нарушение (АУАН) и издават наказателни постановления (НП). Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)[12].

 

Процедура за отпускане на гарантирано вземане на правоимащото лице. Срок.

Гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.

Пропускането на тримесечния срок е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

Съгласно Наредбата към заявлението-декларация по образец следва да се приложат:

  • документ за самоличност – за справка;
  • изготвена от работодателя справка по образец, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
  • оригинал (за справка) и копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (ако има такова);
  • пълномощно – когато документите се подават чрез пълномощник.

При прието заявление-декларация с нередовни и/или липсващи документи, НОИ чрез съответното териториално поделение следва да уведоми лицето в 3-дневен срок и да му даде писмени указания за представяне на документите, които липсват, и/или за отстраняване на нередностите. Ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не се отстранят и/или липсващите документи не се представят, НОИ извършва преценка на правото и определя размера на гарантираното вземане въз основа на наличните редовни документи[13].

В глава трета от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се регламентира размерът на гарантираното вземане на работника/служителя. Съгласно чл. 22 гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от закона.  Както се посочи по-горе, максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. (за 2020 г. – 1 525 лв.)[14].

Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Законът определя срокове за отпускане и изплащане на гарантирани вземания,  а именно:

Проект за разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане се изготвя от ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Директорът на фонда следва да издаде разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация. Разпореждането се изпраща на ТП на НОИ за връчване на заявителя.

Самото изплащане следва да се изпълни от съответните ТП на НОИ по декларирана от лицето лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане.

Производството по отпускане на гарантирано вземане може да бъде спряно с разпореждане на директора на фонда, когато са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или ако не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера му.

Законът предвижда ред за обжалване – а именно по реда на АПК, в 14-дневен срок от получаването до административния съд по седалището на ТП на НОИ. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с цялата преписката в административния съд. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд (ВАС)[15].

В Наредбата[16] е уреден въпросът с правото на наследяване на гарантирано вземане. В случай, че приживе работникът/служителят е упражнил правото си и е заявил гарантирано вземане по съответния ред, но почине преди изплащането му, неговите наследници имат право да го получат като част от масата на наследството. Необходимо е заявяване до компетентното ТП на НОИ, към което се прилага удостоверение за наследници. Гарантираното вземане се изплаща на наследниците (съгласно Закона за наследството (ЗН) в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Ако приживе работникът/служителят не е упражнил правото си и не е заявил гарантирано вземане, не е подал заявление-декларация по образец за отпускането му, то производство по отпускане въобще не е било образувано, не е отпуснато изплащане на вземане и съответно няма какво да бъде включено в наследствената маса. За наследниците не възникват права за получаване на гарантирано вземане в случаите, когато правото не е било заявено от наследодателя приживе и в законоустановения срок.

 

[1] Световната здравна организация обяви, че коронавирусът COVID-19 вече може да се определи като пандемия на пресконференция на 11 март 2020. От 13 март 2020 РБ е в „извънредно положение“ по см. на КРБ.

[2] чл. 2 ЗГВРСНР;

[3] Максимален осигурителен доход се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.

[4] За 2020 г. не се внасят вноски във Фонда; ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 г.чл. 15, ал. 1;

Чл. 15. (1) За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

(2) Определя се максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя за 2020 г. – 1525 лв.

[5] (ЗГВРСНР) Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:

  1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
  2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.

[6] Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни.

[7] Напр. паричните обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

[8] Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:

  1. откриване на производство по несъстоятелност;
  2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
  3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2011 г.) откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

[9] Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:

  1. са съдружници в търговското дружество;
  2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
  3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

 

[10] § 1 от ДР на ЗГВРСНР, чл. 3 НРНИРСОИГВНР.

[11] чл. 4, чл. 5 НРНИРСОИГВНР;

[12] ЗГВРСНР чл. 31 и чл. 32;

[13] чл. 25 от ЗГВРСНР, чл. 6 и чл. 8 НРНИРСОИГВНР;

[14]ЗГВРСНР чл. 22, ал. 1, т. 1; ЗБДОО за 2020 чл. 15, ал. 2.

[15] ЗГВРСНР чл. 26 и 27;  З НРНИРСОИГВНР чл. 9, чл. 10;

[16] НРНИРСОИГВНР чл. 16;


Коментари


Все още няма коментари за “Относно гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодател. Процедура и срокове.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани