Съдебна практика: чл. 87 ЗЗД

Съдебна практика: чл. 87 ЗЗД

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Тълкувателно решение № 142-6 от 11.XI.1954 г., ОСГК на ВС

Тълкувателен въпрос:

Допустимо ли е да се предявява иск за разваляне на двустранен договор от изправния кредитор спрямо неизправния длъжник, който договор кредиторът може да развали с едностранно волеизявление съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Анотация:

Предявяването и разглеждането по съдебен ред на такъв иск, следва да се счита като недопустимо по липса на правен интерес на ищеца. Кредиторът по двустранен договор, който договор може да бъде развален по реда и при условията на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с едностранно предупреждение, не може да води иск по съдебен ред за развалянето му.  Такъв иск ще бъде отхвърлен от съда като процесуално недопустим.

Тълкувателно решение № 142-6 от 11.XI.1954 г., ОСГК на ВС

Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: допустимо ли е да се предявява иск за разваляне на двустранен договор от изправния кредитор спрямо неизправния длъжник, който договор кредиторът може да развали с едностранно волеизявление съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

В чл. 87 от Закона за задълженията и договорите се установява отговорността на длъжника при неизпълнението на двустранния договор поради причина, за която той – длъжникът отговаря. Кредиторът по такъв договор може да даде на длъжника подходящ срок на изпълнение, като заедно с това го предупреди, че ако договорът не бъде изпълнен в дадения срок, той – кредиторът, ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД може направо да заяви на длъжника, че разваля договора и без да му дава срок за изпълнение. Такова разваляне на договора е допустимо само в случай, че изпълнението е станало изцяло или отчасти невъзможно или когато поради забавата на длъжника изпълнението е станало безполезно, и най-после – когато задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, ако кредиторът няма интерес от изпълнението, предложено след срока.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД цели да улесни развалянето на договорите при неизпълнение, а така също да ускори ликвидацията на последиците от неизпълнението. Това постановление на закона е наложено от нуждите на живота и то има за задача да предотврати излишни съдебни спорове, излишно губене на време на съда, за страните и други граждани, като свидетели, вещи лица и др. Че наистина волята на законодателя и смисълът на закона е да се избегне в тия случаи съдебният процес, личи и от чл. 87, ал. 3, по която е предвидено изрично, че по съдебен ред следва развалянето само на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Това изключение, предвидено за договорите, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, и което между другото цели да запази правата и интересите на третите лица, не може да намери приложение за случаите, когато се иска разваляне на другите договори. За тях ще има приложение общата разпоредба – чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД. Предявяването и разглеждането по съдебен ред на иск, въпреки изискванията на цитирания текст, следва да се счита като недопустимо по липса на правен интерес на ищеца.