Съдебна практика: Следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК

Р Е Ш Е Н И Е  № 30  гр. София, 01.02.2019 г., ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 3060 по описа за 2018 г., докладваното от съдия Боян Цонев, Производство по чл. 290 от ГПК

Допуснат до касационно обжалване въпрос: следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото.

ВКС: Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.

Цялото решение: ТУК

Р Е Ш Е Н И Е  № 30  гр. София, 01.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3060 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. Х. С. срещу решение № 106/14.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2018 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 8/19.01.2018 г. по гр. дело № 1105/2017 г. на Новопазарския районен съд – в обжалваната пред окръжния съд част, с която упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца на страните С. С. Р. и Т. С. Р. е предоставено на техния баща – ответника С. Р. Х., постановено е местоживеенето на децата да бъде на неговия постоянен адрес – [населено място], общ. К., и жалбоподателката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер 150 лв. на непълнолетния си син С. Р. и в размер 130 лв. на малолетния си син Т. Р., начиная от влизане на решението в сила, с падеж 30-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като в тежест на жалбоподателката е възложена и държавна такса по делото.

В касационната жалба на ищцата А. С. се излагат оплаквания и доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита.

Ответникът С. Х. не е подал отговор на касационната жалба и не заявява становище по нея.

С определение № 742/28.09.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед проверката относно процесуалната допустимост на въззивното решение, по процесуалноправния въпрос – следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото.

По така поставения процесуалноправен въпрос съдът намира следното:

Производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по общо правило, започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на трайна фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак или не) и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът следва да се произнесе и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК – предвид изричното им изброяване както в ал. 1, така и в ал. 2 на чл. 127 от СК. По същия комплекс въпроси (и също, освен ако не утвърди споразумение между родителите по тези въпроси) съдът се произнася служебно и с бракоразводното решение – чл. 59, ал. 2 от СК, и с решението за унищожаване на брака – чл. 48, ал. 3 от СК (това разпорежда и процесуалноправната норма на чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК), както и с решението, с което установява произхода на детето – чл. 70 от СК. Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.

Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, оплакванията в касационната жалба за процесуална недопустимост – изцяло на обжалваното въззивно решение, респ. – частично на първоинстанционното решение по делото, са неоснователни.

С исковата си молба по делото жалбоподателката-ищца, при изложени твърдения за продължителна (година и половина) фактическа раздяла между страните (които не са сключвали граждански брак), е поискала от съда да определи само режим на лични отношения между нея и двете ненавършили пълнолетие деца, както и да разреши издаването на задгранични паспорти и пътуване в чужбина на двете деца без съгласието на бащата (т.е. съдът да замести това негово съгласие по реда на чл. 127а, ал. 2-4 от СК). По делото липсват твърдения и доказателства, между страните да е постигнато и съдът да е утвърдил споразумение, или да е постановено съдебно решение по въпросите по чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от СК. При това положение и предвид изложеното по-горе, постановените по делото първоинстанционно решение по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК и въззивно решение по чл. 127, ал. 2 от СК, с които районният и окръжният съд служебно са се произнесли по въпросите относно упражняването на родителските права спрямо двете деца, тяхното местоживеене и издръжка, са процесуално допустими. Настоящата касационна инстанция, и при служебно извършената проверка не намира пороци, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.

Последното, обаче, е неправилно.

В мотивите към решението си въззивният съд е изложил единствено съображения относно процесуалната допустимост на обжалваната част от първоинстанционното решение, които съображения са в съответствие с приетото по-горе от настоящата инстанция. В противоречие обаче и със собственото си становище, че в производството по чл. 127, ал. 2 от СК съдът служебно следва да изясни и да се произнесе в интерес на децата по всички въпроси, посочени в тази разпоредба, окръжният съд е приел, че тъй като с въззивната си жалба ищцата не е навела оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и не е искала неговата отмяна, то съгласно чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд не дължал проверка относно правилността на решението по чл. 127, ал. 2 от СК на районния съд, а следвало да го потвърди. Така приетото, респ. – липсата на каквито и да било мотиви по същество към обжалваното въззивно решение, е в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с ППВС № 1/12.11.1974 г., както и с основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съгласно която, следейки служебно за интереса на децата, произнасяйки се по споровете за родителски права, въззивният съд, който е такъв по съществото на спора, следва също служебно и съдействайки максимално на страните, както да изясни във възможно най-пълна степен всички обстоятелства, които са от значение за разрешаването на въпросите по упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на децата, така и служебно да разреши тези въпроси именно в интерес на децата, което включва не само произнасяне по тях с въззивното решение (диспозитива му), а и подробно и всестранно обсъждане в мотивите към него и извършване на комплексна преценка на всички установени по делото конкретни обстоятелства (примерно изброени в чл. 59, ал. 4 от СК), които са от значение за защита интересите на децата при решаването на спора относно родителските права. Като не е извършил такава преценка в случая, окръжният съд не само е постановил напълно необоснован съдебен акт и такъв при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и като краен резултат – в нарушение на материалния закон, тъй като не са защитени интересите на двете деца.

Наред с горното, в нарушение на чл. 59, ал. 6 от СК и пред двете съдебни инстанции страните (родителите) не са призовани за лично изслушване и не са изслушани. Освен това, страните са поставени и в положение на процесуална изненада – за първи път едва в решението си първоинстанционният съд е приел, че следва да се произнесе и по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и тяхната издръжка, като в доклада по делото по чл. 146 от ГПК по никакъв начин не е посочено, че и тези въпроси се включват в предмета на делото, респ. – липсват каквито и да било указания към страните във връзка с тях. Тези въпроси, както вече беше посочено, не са обсъдени по никакъв начин и в мотивите към обжалваното въззивно решение, което е постановено именно по тях. В резултат на всичко това, и пред двете съдебни инстанции по съществото на спора, и двете страни нито лично, нито чрез процесуален представител са изразили каквото и да било становище по тези въпроси; нещо повече – от страна на бащата (ответника), на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение и на двете деца, изобщо липсва каквото и да било изявление по делото. Социални доклади са изискани и такива са представени по делото само от ДСП-К. – по местоживеенето на бащата (ответника) и на двете деца, но не и от социалните служби по местоживеенето на майката (ищцата), която съгласно доказателствата по делото е работила и трайно пребивава и живее в [населено място], Н., като е с постоянен и настоящ адрес в страната – в [населено място], общ. Д.. Двете съдебни инстанции, освен че не са дали надлежни указания на страните, не са проявили и служебна активност да съберат доказателства за релевантните за преценката интересите на децата, обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК, които са останали неизяснени по делото. Такава преценка, както вече стана ясно, по никакъв начин не е извършена от въззивния съд.

По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по изслушване на страните и събиране на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да призове страните за личното им явяване в открито съдебно заседание за изслушването им съгласно чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК, при което те следва да заявят ясно становищата си по всички въпроси по чл. 127, ал. 2 от СК. Тъй като (с оглед досегашното процесуално поведение на страните и предвид данните по делото, че ищцата трайно пребивава в чужбина, а ответникът, макар и инцидентно, но също често пътува да работи в чужбина) личното им явяване пред съда е съмнително, то още с призоваването им въззивният съд следва да им изпрати писмени указания, в които подробно да им разясни предмета на спора – по кои въпроси съдът следва да се произнесе с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК, какви конкретни обстоятелства в случая следва да бъдат установени и изяснени с оглед преценката по чл. 59, ал. 4 от СК и какви доказателства във връзка с тях страните могат и следва да ангажират по делото. Тъй като предвид досега установените обстоятелства по делото, между страните не са налице дълбоки и неотстраними противоречия относно отглеждането, възпитанието и издръжката на децата им, в писмените указания към тях окръжният съд следва и подробно да им разясни, че в интерес на децата е родителите сами да разрешат въпросите по чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от СК – чрез споразумение помежду си, което да представят пред съда за утвърждаване. При лично явяване на страните в открито съдебно заседание, след изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК, съдът отново следва да ги напъти към постигане на споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и евентуално – да одобри такова, но само след като се увери, че интересите на децата ще бъдат защитени, поради което одобряването може да стане и след събирането на доказателства по делото и установяване на конкретните обстоятелства, които в случая са от значение за интересите на двете деца. В тази връзка, и в откритото съдебно заседание – с оглед и конкретните изявления на родителите по чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК, съдът отново следва да им разясни какви конкретни обстоятелства следва да бъдат установени и изяснени с оглед извършване на преценката по чл. 59, ал. 4 от СК, и какви доказателства във връзка с тези обстоятелства страните могат и следва да ангажират по делото, като съдът в максимална степен им съдейства за събирането на доказателствата и прояви и служебна активност при събирането им. Също във връзка с изясняването на всички обстоятелства, които са от значение за интересите на децата, съдът още при насрочването на делото следва не само да изиска социални доклади от социалните служби и по местоживеенето на майката (ищцата) в страната и в чужбина, а също – и актуални социални доклади по местоживеенето на бащата (ответника) и децата (ако то е останало непроменено), с които да изясни във възможно най-голяма степен при какви условия децата биха били отглеждани и възпитавани при всеки от двамата родители, както и възможностите и капацитета на последните за това. Ако не се постигне и одобри споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, в мотивите към решението си по чл. 127, ал. 2 от СК въззивният съд следва да извърши подробна, всеобхватна и комплексна преценка на всички установени по делото конкретни обстоятелства по чл. 59, ал. 4 от СК, които в случая са от значение за защита интересите и на двете деца, и едва въз основа на тази преценка да постанови кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят децата, респ. – кой тях да заплаща припадащата му се част от издръжката, както и да определи режим на лични отношения между родителя, който няма непосредствено да упражнява родителските права, и децата – също изхождайки изключително от техните интереси. Във връзка с последното въззивният съд следва да име предвид и че влязлата в сила част от охранителното първоинстанционно решение по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е пречка – предвид и изложеното по-горе във връзка с разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК – за евентуално определяне на нов режим на лични отношения (а и на нови мерки по чл. 127а, ал. 2 от СК) с новото въззивно решение – ако новоустановените обстоятелства и интересите на децата налагат това. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 106/14.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2018 г. на Шуменския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.