ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

С Решение № 2185/01.03.2023 г. ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса, придобил гражданственост като казуса „с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“.

ВАС отхвърля оспорването на отказ на кмета на район „Панчарево“, Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето, с мотиви, че детето не е български гражданин по смисъла на приложимото право и следователно за Република България, конкретно за кмета на район „Панчарево, Столична община, не възниква задължение за съставяне на акт за раждане.

В мотивите на решението, съдът посочва, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход – чл. 25, ал. 1 , изр. първо от КРБ, като условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон – чл. 25, ал. 6 КРБ. Този закон е Законът за българското гражданство.

Относимата в случая разпоредба от ЗБГ е тази на чл. 8, според която български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. От значение в случая, с оглед посочения в удостоверението за раждане на С. А. произход от две майки е наличието на такъв от българската гражданка В. М. Произходът от майката в българското законодателство се определя от чл. 60, ал.1 и 2 от Семейния кодекс, според които разпоредби произходът от майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. Следователно, правилно в случая е поискана от административния от заявителката информация за биологичната майка на детето, позволяваща да се определи дали детето е български гражданин, което е основание за издаване на акт за раждането му и вписването му в регистрите за гражданско състояние. Такава информация не е предоставена, при което е постановен и обжалвания пред съда отказ.

При това положение необоснован е изводът в обжалваното решение, че детето С. А. като гражданин на държава членка – Република България, родено в друга държава членка (Испания), в която законно пребивава, попада в приложното поле на чл. 21, § 1 ДФЕС, както и че обжалвания отказ препятства правата му по чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. След като детето не е български гражданин, то не може да се позовава нито на правата, произтичащи от 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО, нито на тези, произтичащи от членове 20 и 21 ДФЕС. Тези разпоредби не основават право да се претендира предоставянето на българско гражданство. Правото на свободно движение произтича от притежавано гражданство на Съюза, а то от своя страна на притежавано гражданство на държава членка. Макар и да не е предмет на конкретния спор, следва да се отбележи, че задължението на държавата членка по чл. 4, § 3 Директива 2004/38/ЕО е за издаване на карта за самоличност или паспорт на своите граждани. Това изрично е потвърдено и в решението по дело С-490/20 на СЕС.

Затова, след като по делото е установено, че детето С. А. не е български гражданин, по смисъла на посоченото приложимо право, то за Република България, конкретно за кмета на район „Панчарево, Столична община, не възниква задължение за съставяне на акт за раждане.

Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба, че неиздаването на акт за раждане в случая води до лишаване от гражданство, съответно до нарушаване на висшия интерес на детето, основани на неточно и непълно цитиране на правото на приемащата държава (Испания) относно правото на детето да придобие испанско гражданство, от което ще произтекат и всички негови права като гражданин на Европейския съюз. Съгласно чл. 17 от Испанския граждански кодекс от 24 юли 1889 г. (цитат от становището на Кралство Испания по дело С-490/20) „испански граждани по произход са лицата, родени в Испания от родители, които са чужденци, ако поне единият от родителите е роден в Испания, с изключение на децата на акредитирани в Испания дипломатически или консулски служители, или ако и двамата родители са без гражданство, или националното законодателство на никой от тях не предоставя гражданство на детето“. При установените по делото факти, че националното законодателство на никой от родителите, посочени в акта за раждане на детето, съставен в Испания, където то е родено, не предоставя гражданство, то същото по силата на посочената разпоредба би следвало да е гражданин на Испания, член на Европейския съюз. Несъмнено настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по наличие на предпоставките на посочената разпоредба, но съобрази, че нейната приложимост, в настоящия случай, е изрично потвърдена от испанското правителство в съдебното заседание по преюдициалното дело С-490/20 при поискване. Това е видно от § 53 от заключението на генералния адвокат по делото. Съответно, както и генералният адвокат посочва, няма опасност детето да бъде лице без гражданство. Следователно търсената защита на правата на детето, чрез придобиване на гражданство, основаващо издаване на карта за самоличност или паспорт, пряко относими към правото му на свободно движение и пребиваване, като една от предпоставките за това, е осъществима, но зависи единствено и само от волята за упражняването им от жалбоподателката Ангелова и/или от биологичната майка на детето К. К. Това реално е и тяхно задължение според чл. 18, т. 1, изр. последно от Конвенцията за правата на детето. Съдът намира, че в случая, с оглед доводите на жалбоподателката в първоинстанционното производство, се цели признаване на гражданство на конкретна държава от детето С. А., каквото гражданство при посоченото по-горе в мотивите не е налице. Защитата на правата на детето относно семеен живот и право на придвижване произтича от документ за самоличност, издаването на който е задължение на държавата на която то е гражданин и издаден от приемащата държава членка документ, който му позволява да се движи и пребивава в рамките на територията на държавите членки.

По изложените съображения Върховният административен съд приема, че обжалваното съдебно решение се явява неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването от В. А. на отказ на кмета на район „Панчарево“, Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето.

Върховният административен съд посочва, че в случая неправилно Административен съд – София град е извел задължение за издаване на акт за раждане на детето С. А. приемайки, че детето е български гражданин, при формалното позоваване на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство, без да извърши преценка дали установените по делото факти основават приложението на тези разпоредби към повдигнатия пред него спор.

Това е от съществено значение, тъй като съгласно постоянната практика на Съда, потвърдена и в решението му по дело С-490/20, на приложението на което се основава обжалваното решение, определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство съгласно международното право е от компетентността на всяка държава-членка, която компетентност следва да бъде упражнена при зачитане на правото на съюза. В § 52 от същото решение изрично е посочено, че съгласно действащото право на ЕС правилата за гражданското състояние (към които спадат правилата за брака и произхода), са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази компетентност и в този смисъл държавите членки са свободни или не в своето национално право да признаят брака между две лица от един и същ пол и качеството им на родители. В § 57 от решението е прието, че няма задължение за държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството на родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посочено дете и лицата, които са упоменати като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава.

Така и с чл. 2, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 е прието, че регламентът не се прилага за признаването в държава членка на правните последици, свързани със съдържанието на официални документи, издадени от органите на друга държава членка. Също така изрично в този регламент е посочено, че целта му не е промяна на материалното право на държавите членки, свързано с раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, име, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), развод, законна раздяла или унищожаване на брака, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство, произход, осиновяване, местоживеене и/или местопребиваване, гражданство.

Пълният текст на решението може да прочетете: ТУК