Съгласно §16 на ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

четете още

Обнародвани са измененията в Наредба №5 от 2006г. за техническите паспорти на строежите. След  спорното въвеждане на изискванията за т.н. технически паспорт на сградите, въведено през 2007г. с Наредба №5 от 2006г. за техническите паспорти на строежите , в  ДВ. бр.98 от 13 Декември 2011г. са обнародвани изменения, касаещи сроковете, а именно:

В § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. Думите „с изключение на строежите по ал. 1“ се заменят с „в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост“.

2. В т. 3 думите „31 декември 2012 г.“ се заменят с „31 декември 2014 г.“.

3. В т. 4 думите „31 декември 2014 г.“ се заменят с „31 декември 2016 г.“.

4. В т. 5 думите „31 декември 2016 г.“ се заменят с „31 декември 2018 г.“.

Съгласно ЗУТ, т.64 на § 5  (нова – ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.):  „Технически паспорт на строеж“ е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани с изпълнението на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3, инструкции за експлоатация, обслужване, обследване, поддържане и ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строежа в експлоатация.

С посочената по-горе наредба се регламентира редът за съставяне, предоставяне, регистриране и съхраняване на техническите паспорти, редът за извършване на обследването на строежите, сроковете за съставяне на техническите паспорти на отделните категории строежи и др. (чл. 1, ал.1, т.1,2,3,4, и5  на Наредба №5 от 2006г. на МРРБ).

Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство е тема пряко свързана с въпросите, касаещи устройството на територията в цялост. Тези въпроси се са регламентирани съобразно политическите, социални и културни виждания на българския законодател към конкретния момент. Регламентацията е в различни специални закони – освен в Закон за културното наследство, така също и в Закон за устройство на територията, Закон за регионалното развитие, АПК, както и, разбира се, подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Към настоящия момент, териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство е регламентирана законово основно (но не само) в раздел V на ЗКН, чл. 78-85 и обхваща:

• режими за опазване;
• устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство;
• устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях;
• планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
• проектиране, съгласуване и одобряване на устройствените планове и на проектните документации (инвестиционни инициативи и проекти за намеси) в защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и контрол по тяхното прилагане и изпълнение;
• финансиране и извършване на дейности в недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране.