Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник
Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник
Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева
В практиката много често се сблъскваме с хипотезата на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото. Практиката на съда относно това какви са процесуалните последици бе противоречива. Изтъкваха се аргументи и в посока, че ищецът нямало как да знае, че посоченият от него ответник е починал, че няма свободен достъп до данните по гражданската регистрация и т.н.
Една част от съдебната практика приемаше, че в случай на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото, следва да се процедира по реда на чл. 229 ал. 1 т.2 ГПК[1], делото бъде спряно, наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК[2]. Т.е. приема се, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена. Така се приема в Определение № 436/28.09.2010 по ч. гр. д. № 313/2010 на I ГО на ВКС и в Определение № 141/28.02.2013 по ч. гр. д. № 1348/2013 на IV ГО на ВКС.
В посочените Определение № 436/28.09.2010 г. по ч. гр. д. № 313/2010 г. на I ГО на ВКС и Определение № 141/28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1348/2013 г. на IV ГО на ВКС, е прието, че когато исковата молба е подадена срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, се касае за нередовна искова молба. Приема се, че след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване в нея на неправосубектен ответник, съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците и след като бъдат издирени наследниците му, които са действителните ответници по предявения иск, делото следва да продължи срещу тях при условията на чл. 227 ГПК. Горепосочените определения са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК[3].
В същото време, друго становище на съдебната практика приема, че правоприемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК настъпва само ако и двете страни са притежавали процесуална правоспособност към момента на предявяване на иска.