Относно свободата на изразяване. Избрани откъси от съдебната практика.

Oт тeĸcтa нa paзпopeдбaтa нa чл. 10, aл. 2 EKΠЧ e виднo, чe пocтaвeнoтo oгpaничeниe пpeд cвoбoдaтa нa изpaзявaнe e зaщитaтa нa oбщecтвeнaтa cигypнocт, a нe нa блaгoпpиличиeтo. Haдxвъpля ce cвoбoдaтa нa изpaзявaнe, ĸoгaтo ce cъздaвaт бeзpeдици, a нe ĸoгaтo ce възбyждa възмyщeниe и cмyт.

Cпopeд пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ изĸлючeниятa oт cвoбoдaтa нa cлoвoтo “тpябвa дa ce тълĸyвaт cтecнитeлнo, a нyждaтa oт oгpaничeния дa бъдe yбeдитeлнo дoĸaзaнa” (peшeниeтo пo дeлoтo „Oбзъpвъp и Гapдиън cpeщy Oбeдинeнoтo Kpaлcтвo”). B тoзи cмиcъл cпopeд cъдa инĸpиминиpaнeтo нa пoлитичecĸoтo мнeниe ĸaтo xyлигaнcтвo пoнaчaлo нe cъoтвeтcтвa нa дoпycтимитe oгpaничeния пpeд нeгo пo cмиcълa нa чл. 10, aл. 2 EKΠЧ.

Πoлитичecĸoтo мнeниe, дoĸoлĸoто пpeдcтaвлявa yчacтиe в пoлитичecĸия дeбaт, caмo пo ceбe cи нe мoжe дa пpeдcтaвлявa гpyбo нeyвaжeниe, a пpeдcтaвлявa oпит зa пpивличaнe нa oбщecтвeнoтo внимaниe, т.e. мoтивът e тъĸмo oбpaтният – yтвъpждaвaнe нa oпpeдeлeнa идeя, пpивличaнeтo нa oдoбpeниeтo нa oбщecтвoтo или нa чacти oт нeгo нa cвoя cтpaнa cъc cтpeмeж ĸъм paзшиpявaнe нa пoлитичecĸoтo влияниe.

Koгaтo дeяниeтo имa пoлитичecĸo cъдъpжaниe, нe e дoпycтимo тo дa бъдe възвeждaнo пoд фaĸтичecĸия cъcтaв нa xyлигaнcтвoтo, зaщoтo, пpeдвид oбeĸтa нa пpaвнa зaщитa c тoвa пpecтъплeниe – oбщecтвeния peд и cпoĸoйcтвиe, тoвa би гo пpeвъpнaлo в идeoлoгичecĸo пpecтъплeниe, a нaĸaзaтeлнaтa peпpecия – в пoлитичecĸи инcтpyмeнтapиyм. четете още

ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

С Решение № 2185/01.03.2023 г. ВАС се произнесе с окончателно решение по казуса, придобил гражданственост като казуса „с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“.

ВАС отхвърля оспорването на отказ на кмета на район „Панчарево“, Столична община, за съставяне на акт за раждане на детето, с мотиви, че детето не е български гражданин по смисъла на приложимото право и следователно за Република България, конкретно за кмета на район „Панчарево, Столична община, не възниква задължение за съставяне на акт за раждане.

В мотивите на решението, съдът посочва, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход – чл. 25, ал. 1 , изр. първо от КРБ, като условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон – чл. 25, ал. 6 КРБ. Този закон е Законът за българското гражданство. четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

С Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. четете още

Процесуални последици при предявяване на иска срещу починал ответник

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

В практиката много често се сблъскваме с хипотезата на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото. Практиката на съда относно това какви са процесуалните последици бе противоречива. Изтъкваха се аргументи и в посока, че ищецът нямало как да знае, че посоченият от него ответник е починал, че няма свободен достъп до данните по гражданската регистрация и т.н.

Една част от съдебната практика приемаше, че в случай на предявен иск срещу ответник, който се оказва починал към момента на завеждане на делото, следва да се процедира по реда на чл. 229 ал. 1 т.2 ГПК[1], делото бъде спряно, наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК[2]. Т.е. приема се, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена. Така се приема в Определение № 436/28.09.2010 по ч. гр. д. № 313/2010 на I ГО на ВКС и в Определение № 141/28.02.2013 по ч. гр. д. № 1348/2013 на IV ГО на ВКС.

В посочените Определение № 436/28.09.2010 г. по ч. гр. д. № 313/2010 г. на I ГО на ВКС и Определение № 141/28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1348/2013 г. на IV ГО на ВКС, е прието, че когато исковата молба е подадена срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, се касае за нередовна искова молба. Приема се, че след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване в нея на неправосубектен ответник, съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците и след като бъдат издирени наследниците му, които са действителните ответници по предявения иск, делото следва да продължи срещу тях при условията на чл. 227 ГПК. Горепосочените определения са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК[3].

В същото време, друго становище на съдебната практика приема, че правоприемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК настъпва само ако и двете страни са притежавали процесуална правоспособност към момента на предявяване на иска.

четете още

Съдебна практика: чл. 87 ЗЗД

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Тълкувателно решение № 142-6 от 11.XI.1954 г., ОСГК на ВС

Тълкувателен въпрос:

Допустимо ли е да се предявява иск за разваляне на двустранен договор от изправния кредитор спрямо неизправния длъжник, който договор кредиторът може да развали с едностранно волеизявление съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Анотация:

Предявяването и разглеждането по съдебен ред на такъв иск, следва да се счита като недопустимо по липса на правен интерес на ищеца. Кредиторът по двустранен договор, който договор може да бъде развален по реда и при условията на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с едностранно предупреждение, не може да води иск по съдебен ред за развалянето му.  Такъв иск ще бъде отхвърлен от съда като процесуално недопустим.

четете още

ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8).  Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 10 септември 2019

Автор: Адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

В публикация от миналата година изложихме накратко историята и контекста на предстоящото произнасяне на Европейския съд по правата на човека. Сега ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway (Application no. 37283/13)). четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение по въпроси на Павловия иск (по чл.135 ЗЗД)

С Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, се произнесе по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане от 01.06.2017г., допълнено с разпореждане от 26.10.2017г., на Председателя на Върховния касационен съд на основание чл.128 ал.1 ЗСВ за постановяване на тълкувателно решение по следните противоречиво решавани в практиката на ВКС и съдилищата въпроси:

1.Намира ли приложение защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.

2. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.

3.Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.

четете още

ОСГТК на ВКС се произнесе с Тълкувателно решение 1/2017 г. по въпроси на допустимостта на гражданския процес

С Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 09 май 2019 година се произнесе по тълкувателно дело № 1 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии.

С Разпореждане от 07.04.2017 г. на Председателя на ВКС, на основание чл.128, ал.1 от ЗСВ и чл.292 от ГПК, е образувано тълкувателно дело №1/2017 г., поради констатирана противоречива съдебна практика по следните въпроси:

1.Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК;

ВКС приема, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо.

2.Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска.

ВКС приема, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

четете още

Прекъсване на давността при изпратена покана за доброволно изпълнение – приложение по АПК и по ГПК в светлината на Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Делото е образувано на основание чл. 124 ал. 2 ЗСВ за преодоляване на констатирано противоречие в съдебната практика между ВКС и ВАС по въпроса дали изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, независимо от изпълнителното производство в хода на което е отправена поканата. четете още

Р Е Ш Е Н И Е  № 30  гр. София, 01.02.2019 г., ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 3060 по описа за 2018 г., докладваното от съдия Боян Цонев, Производство по чл. 290 от ГПК

Допуснат до касационно обжалване въпрос: следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 от СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото.

ВКС: Именно интересите на децата налагат във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при развод или унищожаване на брака (чл. 59 от СК и чл. 48, ал. 3, във вр. с чл. 59 от СК), както и при установяване по съдебен ред произхода на детето (чл. 70 от СК), съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях – в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно. Единствено в случай, че вече е налице утвърдено от съда споразумение между родителите или/и постановено съдебно решение по тези въпроси, при изменение на обстоятелствата, съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, по молба на всеки от родителите съдът може да измени само режима на лични отношения, но и в този случай съдът по своя преценка – ако интересите на детето налагат това – може служебно да се произнесе с решението си и по останалите въпроси, като измени вече постановените и по тях мерки.

  четете още

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация

ВКС и ВАС се произнесоха  с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по въпроса за подсъдността на делата по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация и Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4 бе обявено за изгубило актуалност.

Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд.

Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд.

Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15 г.по т. дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4. четете още

Съдебна практика: разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; смърт на приобретателя/длъжник

Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС.

Решение № / 2017 г., ВОС, г.о., VI с-в, гр. д. № 1926/2016.

Решение  № 622 /25.10.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г., III г.о. ВКС.

Решение №615/09.03.2010 г.  по гр. д. №3824/2008 г., II г.о. ВКС четете още

Съдебна практика: чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ

Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

Решение № 145 от 7.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г., III г. о

С решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о на ВКС е прието, че правната норма на чл. 327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.

–––

Р Е Ш Е Н И Е № 145 София , 07.06.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр. дело № 1247 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от [населено място], срещу решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в частта с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №261 от 23.02.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съдът е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Това разрешение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това представляващо задължителна съдебна практика решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че правната норма на чл.327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 КТ.

Установено е, че М. Г. С. е изпълнявала длъжността „продавач” в [фирма] по силата на безрочен трудов договор. Със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на дружеството, на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е наложена след като е получено писменото предизвестие на служителката, задедено под вх.№11/14.08.2009г., за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 КТ. Заплатена е от служителката сумата 335лв. като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Въззивният съд неправилно е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е законосъобразно. Неправилно е приел за неоснователни доводите й, че дисциплинарното наказание е наложено за неявяване на работа по време когато трудовото й правоотношение е било прекратено от нея на основание чл.327, т.2 от КТ. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Отделно, неправилно въззивният съд е отдал решаващо значение за спора на този въпрос. От значение за спора е прекратяването на трудовия договор от служителката без предизвестие, което е извършено преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана и в задължително решение по чл.290 ГПК – решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на ВКС, Іг.о. С получавенето на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото дружеството-работодател следва да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв., по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв., след отмяна на въззивното решение в частта за държавните такси. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на дружеството за сумата над 756,52лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, в частта за държавната такса, както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски над сумата 756,52лв. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на М. Г. С., извършено със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на [фирма].

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 335лв., получена на отпаднало основание по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв. и по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв..

Относно допустимостта на производство по поправка на ОФГ, изразяваща се с допълване на установителен диспозитив за правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО

Касационен въпрос: компетентна ли е въззивната инстанция, която не се е произнесла по същество по иск с правно основание член 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Решение № 50/ 04.06.2018 г. по гр. д. № 1910/2017 г. ВКС, 2. ГО: Касационният съд намира за недопустимо, по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд наред с диспозитива, с който е потвърдил решението на първоинстанционния съд, да постанови и такъв, с който приема за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот.

Цялото решение: тук

Връзка с т.2а на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС – Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.

четете още

РЕШЕНИЕ   № 51  от 13.03.2018 година, гр.д. № 4092 по описа за 2017 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, докладчик: съдията Светла Цачева

В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права?

Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена… Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права…. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права…. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето. четете още

Съдебна практика: завещание на идеална част от наследството на наследник по закон и право на дял от неразпореденото имущество

Решение № 267/31.08.2011 г. по гр. дело № 564/2010 г., I ГО ВКС

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на ищците по въпроса наследниците по завещание на идеална част от наследството, които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество.

По материалноправния въпрос по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето, имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници. Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за лицата, посочени в закона , действал към откриване на наследството , който определя и техните наследствени части. Когато наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Завещание, което има за предмет идеална част от имуществото на наследодателя не лишава от право наследниците по закон да наследят свободното, неразпоредено приживе имущество. Когато наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с другите наследници по закон.

Цялото решение: ТУК

Съдебна практика: отчуждаване на несеквестируем недвижим имот и отпадане на несеквестируемостта

Решение № 11/07.02.2007 по гр. дело № 1090/2005, II ГО ВКС

Продажбата е извършена след възникването и настъпване изискуемостта на вземането на кредитора. С нея се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора – чл. 133 ЗДД. Несеквестируемостта като институт на принудителното изпълнение, не е пречка за уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на разпоредително действие на длъжника с несеквестируем имот. Същевременно в случая, с оглед определянето на отчуждителната сделка като увреждащо кредитора действие по см. На чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е намалението на длъжниковото имущество чрез нея. Отчуждавайки несеквестируем свой имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 339, б. „ж“ от ГПК (отм. сега чл. 444 т. 7 ГПК; бел. – моя). Принудителното изпълнение не е единствен начин за събиране на дълга – в тази връзка присъствието на имот със значителна стойност в патримониума на длъжника гарантира по-големи негови материални възможности, вкл. възможността той да събира граждански плодове от имота или да се разпореди с имота доброволно (както е в случая), но с цел да се изплати своя дълг.

Цялото решение: ТУК  четете още

Решение № 373 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 2272/2007 г. I ГО ВКС

Закон за наследството: чл. 16, ал. 1; чл. 17; чл. 25;

Чл. 16, ал. 1 ЗН: Универсалните (общите) завещателни разпореждания предполагат безвъзмездно разпореждане в полза на едно лице на цялото или част от цялото имущество на завещателя. Когато предмет на разпореждането е  конкретно имущество (респ. част от такова) като недвижим имот, парични суми, движими вещи, то разпореждането е частно и бенефициентът придобива само качеството на заветник.

Чл. 25 ЗН: Съгласно чл. 25 ЗН, изр. последно подписът на завещателя се полага след завещателното разпореждане. Или всяка допълнителна клауза, която сама по себе си не носи реквизитите на самостоятелно завещателно разпореждане, е нищожна.

Чл. 17 ЗН: Завещанието е личен акт, безвъзмездно едностранно волеизявление, направено в установената от закона форма. След като тълкувайки волята на завещателя, изразена в неговото съдържание, решаващият съд установи, че мотивът за извършване на завещателното разпореждане, изразен категорично под формата на „условие“, не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се вмени едно задължение за бъдещи грижи и издръжка, то такова саморъчно завещание е нищожно и не може да легитимира бенефициера като единствен собственик на имотите.

В конкретния случай, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че и в двете завещания формулата „при условие…“ не се касае до условие или тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН, а до ясно изразен мотив на завещателите по всяко едно от двете завещания, който възлага на заветника и очаква пот него една бъдеща престация – гледане и издръжка на другия (преживял) съпруг. Изводът, че двете завещания са направени не в израз на благодарност, а при една очаквана бъдеща възмездна престация, насочена не само към грижи и при очакване за материална издръжка, т.е. грижа с материален израз, е логичен и правилен. четете още