По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът за реда, по който следва да се прекрати едно ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител и бездействие на наследниците му, се поставя изключително често в практиката. За съжалени досега беше налице противоречива практика на съдилищата, което доведе до нуждата от приемане на тълкувателно решение от ОСТК на ВКС, с което практиката да бъде уеднаквена и да бъде дадено задължително тълкуване по въпроса. Образувано бе тълкувателно дело № 1/2020 г., по което на 31.05.2023 г. бе публикувано Тълкувателно решение № 1/2020.

За да се произнесе по въпроса, ВКС съобразява различните давани досега в съдебната практика разрешения от отделни състави на ВКС. четете още

РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, практически е безпроблемно и съдебната процедура минава бързо, но това не означава, че не трябва да се подходи с особено внимание към детайлите, които страните подписват в споразумение. Защото споразумението бива утвърдено от съда и се обективира в съдебното решение, подлежи на принудително изпълнение и може да засегне интереси, за които страните едва по-късно си дават сметка. Например една класическа формулировка, присъстваща в много споразумение, че са уредили имуществените си отношения. А те de facto не са. И едва по-късно разбират, че са затворили пътя си за имуществени претенции един към друг относно придобитото по време на брака. Т.е. недоброто разбиране на процедурата и същността на писменото споразумение в производството за развод по взаимно съгласие водят до фатални грешки. четете още

РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ

Практически въпроси и проблеми

#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Разводът по исков ред е една от най-честите съдебни процедури и е с фундаментално значение и последици за страните. Внася се необратима промяна в отношенията и гражданскоправния статус на лицата като се прекратява брачната връзка. Например придобиваните недвижими вещи се придобиват в индивидуална собственост, бившите съпрузи вече не са наследници един на друг. Прекратява се евентуалната солидарна отговорност за задължения за семейството, поети от единия съпруг и др. Затова юридически погледнато, когато брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, е добре да бъде и юридически прекратена. В практиката има много случаи на дългогодишна фактическа раздяла, без каквато и да връзка между съпрузите и при смърт се открива, че поради брачната връзка се наследяват задължения и пр. проблеми. Правното положение трябва да съответства на фактическото.

В настоящия коментар накратко ще бъдат обсъдени практическите въпроси около бракоразводното производство.

Най-напред, то започва по инициатива на единия съпруг. Никой не може и не следва да бъде обвързан в брак против волята и желанието му. Непоколебимото желание не единия съпруг (или на двамата) брачната връзка да се прекрати говори за дълбоко разстройство на брачната връзка. Популярното житейски и уредено в отменения Семеен кодекс „няма да ти дам развод“, идващо от нормата на чл. 99 [1] от отменения СК, че развод не се допуска, ако невиновният съпруг настоява да се запази брака, вече е неприложимо. четете още

Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя[1].

Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV четете още

Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя, бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ.

Съгласно чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството.

Съгласно чл. 1 на ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим, чл. 54, ал.1 ЗН),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя (така и Тълкувателно решение №18/01.03.1974 по г.д. №108/74 на ОСГК на ВС).

Отказът от наследство е регламентиран в Закона за наследството, гл. IV:  Приемане и отказ от наследство.

Всъщност процедурата  по изрично приемане на наследството (приемането може да не бъде изрично, заявено пред РС съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, а и чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща, съгласно чл. 52 ЗН – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва в особена за това книга.

Затова в практиката се поставя въпросът кое е последното местожителство на наследодателя, съответно кой ще е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя за вписване на отказ от наследството.

Този въпрос е неясен в случаите, в които има различие между вписания в регистрите на населението постоянен и вписвания настоящ адрес на починалото лице. четете още

Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Този кратък коментар е провокиран от все по-често поставяне в практиката на въпроса за домашните любимци и какво се случва с тях след развода. Щом житейската необходимост е налице, то това налага изясняване на правната регламентация относно техния статут и правата и задълженията на развеждащите се като техни собственици. четете още

Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Възможност за сключване на брачен договор и изобщо избор на режим на имуществените отношения в България се допусна със Семейния кодекс от 2009 г. ( в сила от 01.10.2009 г.). До тогава нашето право уреждаше само режимът на съпружеска имуществена общност.

Няколко бележки относно различните възможности и режими на имуществени отношения между съпрузите. Режимите на имуществени отношения са регламентирани в СК[1]:

– законов режим на общност;

– законов режим на разделност;

– договорен режим. четете още

Коментар: Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Въпросът, който накратко ще коментираме тук е свързан с постановката, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари[1].

В мотивите на Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 2004 г., т. 7 , се приема, че граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.)[2], няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.

В практиката, особено по делбени дела, между преживял съпруг и низходящи (деца) на наследодателя, възниква въпросът, комбинирана/смесена съсобственост или такава с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг и наследена от него и низходящите (деца). четете още

Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Правните спорове и проблеми свързани с присъждането, изплащането, погасяването и т.н.  на издръжка за деца, след развод или раздяла на несключвали брак родители, се поставя ежедневно в практиката. Затова тук ще обърнем внимание на основаните правила и законови постановки, а и утвърдените в практиката разбирания, свързани със задължението за плащане на издръжка и правото на такава.

• Относно същността на задължението за издръжка на дете;

Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Приема се (в съдебната практика), че последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите – аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970[1] г., поради което се отрича като неправилно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете.

В правната теория се поддържа разбирането, че правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно[2], предвид това, че то възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси следващия по реда на чл. 140 СК[3]. четете още

Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“

Адв. Д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Казусът, разглеждан от АССГ, по който е направено запитване пред СЕС, е относно дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“. Искането е да му бъде издаден паспорт в Република България. Делото доби широк публичен отзвук. Може да се допусне, че целта на тази публичност, е да се даде гласност на нормативната уредба в България, евентуално критика и да се търси начин за нейната промяна.

• Каква е историята и правният проблем поставен пред Съда на ЕС

Пред район „Панчарево“ e направено искане за издаване на акт за раждане на дете, родено в Испания. В акта му за раждане били вписани „две майки“[1]. Те имали сключен брак във Великобритания. Едната жена е българка.

Район „Панчарево“ е поискал представяне на доказателства коя oт двете жени e биологичната майка на детето, такива не били представени и административния отказал да издаде акт за раждане. Което препятства и издаването на български паспорт.

Отказът на район „Панчарево“ е обжалван пред АССГ, образувано е дело № 3654/ 2020 на АССГ, 22. Състав. По делото съдия Десислава Корнезова отправя запитване пред съда на СЕС по въпрос, представляващ „значимост за развитието на българското право и правото на EC“.

В  Определение № № 7424 от 02.10.2020 г. , 22. състав на АССГ посочва конкретно, изрично и подробно приложимото право[2], включително разпоредбата на Глава 6. от СК, касаеща определяне на произход от майката[3], разпоредбите относими при издаване на акт за раждане и други, включително приложимите регламенти от правото на ЕС. четете още

Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Още през 2012 година в коментарна статия разгледахме и тогава наболелия проблем с противоречивата практика по въпроса за изискването за лично явяване на молителите пред бракоразводния съд в процедурата по развод по взаимно съгласие.

При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си за развод по взаимно съгласие.  Когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.

Посочи се, че преобладаващата към онзи момент съдебна практика приема, че личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. (напр. Определение № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и Определение № 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).

Но, още през 2010 г. практиката на ВКС започва постепенно да приема, че изискването за лично явяване не следва да се абсолютизира, а да се изследва причината за това, с оглед актуалните икономически и обществени условия и при наличието на уважителна причина за неявяването, делото не следва да бъде прекратявано. четете още

Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът за това, възможен ли е отказ от наследство на непълнолетен е поставян многократно в практиката. В блога изследвахме накратко въпроса в статията от 11.09.2018, която можете да прочетете: ТУК.

Накратко бяхме посочили, че съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Това разрешение е продиктувано от необходимостта да бъде запазен интересът на недееспособните лица и за тях приемането на наследството по опис е задължително.

Посочихме, че с цел засилената закрила за недееспособните лица, отказът от наследство на ненавършило пълнолетие лице е допустим само с разрешение на районния съд – становище, изразено публично от съдията от ВКС Св. Калинова[1]. Посочи се и, че съществуват становища в правната теория, според които отказ от наследство от ненавършило пълнолетие лице е недопустим, приемано за господстващата теория по този правен въпрос[2], макар да са налице в практиката различни разрешения от съдилищата и да е критикувана в част от становищата на доктрината[3].

Към момента са налице основания, съгласно чл. 124, ал. 1 (вр. чл. 125 от ЗСВ – при направено искане) за образуване на Тълкувателно дело, тъй като наличието на противоречива практика е основание за образуване на Тълкувателно дело по въпроса. Понастоящем има две противоречиви становища по въпроса, произнесени от два различни състава на ВКС[4], а именно: четете още

Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

Съгласно чл. 66 ал. 4 от Семейния кодекс – ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно (от навършване на пълнолетието).

По отношение на оспорване на бащинство на съпруг на майката (презумптивно), регламентацията е сходна – чл. 62, ал. 4, но по прилагането на тази норма е произнесено задължително Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК, съгласно което срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск (пи чл. 62 ал. 4) чрез законния си представител. четете още

Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия

В практиката често възникват казуси свързани с приложението на чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Това са проблеми на правните институти наследяване по заместване и наследствена трансмисия;

Възникват при казуси и въпроси като може ли да се откажа от наследството на родител, без да загубя това от баба или дядо или обратното – може ли наследник да се откаже от наследството на баба или дядо, без да се е отказал от това на родителя? В настоящия коментар ще се опитаме да обясним по-достъпно същността и различията между „правото на заместване“ и „наследствена трансмисия“, които дават отговори на така поставените въпроси.

четете още

ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8).  Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 10 септември 2019

Автор: Адв. д-р Д. Симеонова-Коруджиева

В публикация от миналата година изложихме накратко историята и контекста на предстоящото произнасяне на Европейския съд по правата на човека. Сега ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway (Application no. 37283/13)). четете още

Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

В практиката често възниква въпросът подлежат ли на предварително изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист. Осъдителни са решенията, с които съдът се произнася по същество на заявения за разрешаване материално правен спор по осъдителни искове, като в предметния обхват не се включват решенията по установителни и конститутивните искове. Решение на съд за упражняване на родителските права е акт на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, което има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд.

В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително и на Върховния касационен съд – например определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д . № 2946/2015 г. на ІІІ ГО, определение № 655/15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4184/2014 г. на ІІІ ГО, определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО, определение по ч.гр.д.№1528/2008 г., ІІІ г.о ВКС и др. четете още

Отказ от наследство от непълнолетен

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът за това, възможен ли е отказ от наследство на непълнолетен е поставян многократно в практиката.

Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Това разрешение е продиктувано от необходимостта да бъде запазен интересът на недееспособните лица и за тях приемането на наследството по опис е задължително.

Докато чл. 61 ал. 1 на ЗН въвежда срок за приемането на наследството по опис – трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито, като срокът може да бъде продължен от районния съдия до три месеца, този срок за недееспособните лица не важи[1].В теорията с е приема, че не е и необходимо приемането по опис в тоя случай да се вписва по реда на ал. 49 ал. 1 ЗН.

Именно с цел засилената закрила за недееспособните лица, отказът от наследство на ненавършило пълнолетие лице е допустим само с разрешение на районния съд[2]. Тук е мястото да отбележим обаче, че съществуват становища в правната теория, според които отказ от наследство от ненавършило пълнолетие лице е недопустим. Смята се, че това е господстващата теория понастоящем[3], макар да са налице в практиката различни разрешения от съдилищата и да е критикувана в част от становищата на доктрината[4].

[1] Така и Тасев., Хр. Българско наследствено право, издание С, 2006 г., стр. 128 и сл.

[2] Така и Калинова., Светлана, съдия във ВКС, обучителен семинар, орг. от ЦОА „Кр. Цончев“, март 2016;

[3] Петров., Вас. в Дискусии в българското наследствено право, стр. 397 и сл.

[4] Op. cit. стр. 400. Авторът Вас. Петров изразява становището, че е допустим и валиден мълчалив отказ по реда на чл. 51, ал. 2 ЗМ като посочва и Решение № 868/04.07.2008 г. по гр. Дело № 3865/2007 2 ГО ВКС.

Отказ от наследство и завет на имот

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът с направен отказ от наследство на наследник по закон и правото му да получи имот по силата на завет е поставян многократно в практиката.

Относимата уредба е в чл. 22, ал. 1 на Закона за наследството: Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството. четете още

ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева 

Задължителна и най-важна част от процедурата по развод по взаимно съгласие и изготвянето на споразумение, което да бъде утвърдено от съда като законосъобразно. Именно, защото съдът следи служебно за законосъобразността на споразумението преди да го утвърди и допусне развод, неговото съдържание е от голямо значение. Налице са императивни изисквания на закона към съдържанието на споразумението, но пък има и възможност с него да бъдат уредени и други въпроси, освен изрично изброените в чл. 51 СК (т.нар. минимално съдържание).   четете още

Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросът с направен отказ от наследство след одържавяването на имоти, принадлежали на наследодателя е поставян многократно и е ясен и безпротиворечиво решаван в съдебната практика.

Съгласно чл. 91а[1] при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. четете още

Приемане на наследство по опис

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството  може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или мълчаливо – когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Наследството може да бъде прието по опис, като за целта това следва да бъде писмено заявено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.

Всеки от наследниците разполага с възможността да приеме наследството по опис, а недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. четете още

Какво се случва  при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Често при делбени дела имотът се възлага на един от съделителите, отговарящ на изискванията на закона за възлагането му, а дяловете на другите се уравняват в пари.

Какво се случва в хипотезата, когато съдът възлага имота на един от съделителите, а същият не изпълнява задължението си за заплащане на определените с възлагателното решение суми за уравнение на дяловете?

Правните последици могат да бъдат различни в зависимост от това, коя е приложимата уредба към конкретния случай. Тъй като в правната теория се приема, че разпоредбите, които определят условията, сроковете и последиците при изплащане или неизпълнение на дължима за уравнение на дялове сума, са материално-правни, а не процесуално-правни. За това следва да се преценяват действащите правила към момента на възлагането със съдебно решение.

Но вариантите (режимите) за това са три:

• При действащата уредба до 01.04.1998 г.
• При действащата уредба от 01.04.1998 г. до 20.07.1999 г.
• При действащата уредба след 20.07.1999 г.,която съвпада и с действащата след 01.03.2008г.

четете още

Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)

Адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Случаят Strand Lobben v. Norway. Бебето е на три седмици, когато остава в център за приемна грижа, защото според властите не наддавало достатъчно. Майката започва да води дела, но безрезултатно. Сега, 2018, делото е пред Съда по правата на човека в Страсбург (по ЕКПЧ), като предстои да се произнесе т. нар. Голяма камара. Да, тук не става въпрос за насилие, алкохолизъм, блудство и пр. Но… детето е вече на 10. За 10 години дела, резултатът е преди всичко, че de facto всички връзки с биологичната майка са прекъснати, под строгия и напълно законен държавен поглед, макар тя през цялото време да е имала достъп до съд, до съдебни експертизи, социални доклади, разпити на свидетели, режим на контакти – срещи на детето с майката определени от властите – 6 пъти годишно по два часа, в присъствието на приемната майка, която желае да го осинови. Спазен стандарт, достъп до правосъдие….нали… Детето за 10 години е тотално отчуждено и с необратимо прекъснати връзки с майката. Достъпът до съд не прави случилото (макар и формално напълно законно) с живота на новородено бебе и неговата майка по-малко чудовищно. Нали е възмутително когато Адолф Айхман пледира, че не е извършил престъпление, а просто е изпълнявал задълженията си по организиране на депортации? (публичен процес, 1960, Йерусалим)  (Аренд, Х. Репортаж за баналността на злото, С, 2004)).

Какво става с принципа за възстановяване на семейната връзка и крайните случаи, в които е допустимо да не се спази? Какво се случва с принципа за ненамеса на държавата, за ограничена намеса на държавата в личния и семейния живот, освен когато тя преследва легитимна цел? Какво става с принципа за пропорционалност? Т.е. била ли е намесата на държавата пропорционална, необходима и обоснована – когато става дума за бебе на 3 седмици? Как четем днес една и съща, непроменена във времето норма от 1950 г. (ЕКПЧ, 1950) Очевидно тълкуването се променя, повлияно от обществените, политически и други промени днес. четете още

Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?

Адв. Д. Коруджиева, САК

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде утвърден от съда един предложен от родителите режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки  не могат да бъдат утвърдени от съда. Например нефиксираното на дни и часове, а общото посочване в смисъл, че „режимът ще се уговаря по споразумение“ е де факто липса на режим и не може да бъде одобрено от съд[1].

И въпреки това изискване и фиксирането на точно определени дни и часове от седмицата, винаги е възможно да възникнат недоразумения и неразбирателства при изпълнението на режима на лични отношения и тълкуването на същия. четете още

Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Налице е правна възможност, когато са налице съответните основания да се търси по съдебен ред промяна на лично, бащино и фамилно име.

Регламентацията се съдържа в Закона за гражданската регистрация и ГПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на лицето, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е. случаите, в които промяна на собственото, бащиното и фамилното име могат да бъдат променени по съдебен ред са изчерпателно изброени в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР и това са случаите, когато то е:

– осмиващо,

– опозоряващо,

–  обществено неприемливо,

– когато важни обстоятелства налагат това. четете още

ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

Относима уредба:

(неизчерпателно)

СК, чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 62 СК: Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

ГПК: чл. 331-335 (особени искови производства)

Тълкувателни решения и задължителна практика:

(неизчерпателно)

Тълкувателно решение № 2 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК:  Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

Тълкувателно решение № 46 от 8.IV.1960 г., ОСГК:  В производството по иск за оспорване на бащинство не могат да се привличат или встъпват трети лица, за да помагат на едната или другата страна.

Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС

 Решение № 103 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о., ГК;

Решение № 211 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., IV г. о., ГК;

Решение № 497 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2009 г., IV г. о., ГК;

Решение № 412 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2009 г., IV г. о., ГК;

четете още

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права.

четете още

Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници

Възможно ли е и как дете да се откаже от наследство. Процедура и последици.

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Да, отказ от наследство от недееспособен или ограничено дееспособен е възможен, но при спазване разпоредбите на ЗЛС, чл. 3 и 4 във вр. с чл. 130 СК и процедурата по глава 49 на ГПК касателно общата уредба на охранителните производства и при съблюдаване най-добрия интерес на детето, особено с оглед последиците на отказа от наследство. Т.е. отказът от наследство от ненавършили пълнолетие наследници следва се допуска само при условията и по реда на чл. 130 СК – с разрешение на Районния съд и при очевидна тяхна полза. По-долу коментираме няки от основните проблеми (неизчерпателно).

четете още

Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България

Автор: адв. Даниела Симеонова- Коруджиева

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС е приложимо правото на ЕС и създадените и инкорпорирани в ГПК норми. Т.е. налице е и яснота и сравнително улеснен ред за допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС [1].

ГПК не съдържа разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави, различни от държавите-членки на ЕС. Споделяме разбирането, че не може да се прилага по аналогия уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, тъй като уредената в ГПК процедура се основава на принципа на настъпилата вече хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС, съществуването на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат и то особено в областта на семейното право, налице е пряко приложение на регламентите на ЕС и пр [2].

четете още

Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова–Коруджиева

Уредба: чл.  127 ал. 3 СК, чл.133 ал. 3 СК; чл. 323 ГПК;

Съгласно чл. 127 ал. 3 от СК по искане на родителя съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд- пред който делото е висящо.

Съгласно чл. 323 ГПК съдът може да определи привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По молбата за привременни мерки съдът е длъжен да се произнесе в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

четете още

Имуществените въпроси в бракоразводното производство

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Въпросите, касаещи имуществото, придобито по време на брака са често едни от най-трудните за раз/решаване от съпрузите и затова понякога причина, поради която съпрузите отлагат или се отказват от започване на бракоразводно производство.

Това е така, защото най-често не са информирани, че разводът може да приключи без тези въпроси да бъдат изобщо включени в процеса. Уреждането на имуществените отношения между съпрузите не е част от задължителното съдържание на споразумението за развод. Страните могат да получат развод, без да бъдат решавани имуществените въпроси. В този случай, ако са били в съпружеска имуществена общност, след прекратяване на брака ще останат обикновени съсобственици на имуществото. четете още

СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

В настоящия коментар се разглежда накратко връзката между въпроса за т.нар. споделено родителство и развода по взаимно съгласие. Това е така, тъй като въпросът с упражняването на родителските права е един от задължителните въпроси, по които съпрузите трябва да са постигнали съгласие, за да бъде утвърдено споразумението им от съда.

четете още

РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ 

Правна рамка: чл. 50-51 СК, чл. 330 ГПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева (2016)

В настоящия коментар се разглежда накратко  съдебната процедура по развод по взаимно съгласие. Коментарът е съобразен със законодателството и съдебната практика към 2016 г. Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, регламентирана като  безспорно, охранително производство. Правната  регламентация се съдържа основно в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Целта на производството е да се прекрати брака по взаимно съгласие, което е по-бързата, по-евтината възможност за прекратяване на брака (за разлика от производството по исков ред).

четете още

Издръжка на бивш съпруг

Автор: Адв. Коруджиева

Все по-често се претендира такава и в практиката се поставя въпроса в кои случаи бившия съпруг може да получава издръжка.

Правото на издръжка и задължението за заплащане на такава са регламентирани в СК. Законът дава сравнително подробна обща уредба на правото на издръжка и на отделните видове издръжки по СК: издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители, издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители, издръжка на бивш съпруг.

четете още

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева, член на САК

I УВОД В ПРОБЛЕМА И НЕГОВАТА АКТУАЛНОСТ

Законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен. А тъй като брачните дела и уредба традиционно са извън „периметъра“ на внимание на законодателя, а и на Върховната съдебна инстанция, то практиката на по-долните инстанции устойчиво следва буквата на закона и старата практика. От наша гледна точка е необходимо по тълкувателен път се изясни недвусмислено налице ли е изобщо принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

четете още

Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Относими разпоредби:  чл. 49, чл. 51, 52 ЗН; чл. 530 и сл. ГПК; чл. 16 Тарифа ГПК;

Темата за приемането, респективно отказа от наследство е все по-актуална и често възникваща в практиката. В този смисъл отказът и приемането като процедура, развиваща се пред районния съд по реда на чл. 49 от ЗН във вр. с чл. 52 от ЗН са ясни.

Предмет на настоящата статия е процедурата по чл. 51 от Закона за наследството, съгласно която в особено охранително производство, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника са вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН.

Възниква въпросът, кой може да бъде „заинтересуван“ по смисъла на ЗН. В практиката най-често това е или друг наследник (ако е от същия ред, той би имал интерес да се принуди наследника да заяви приема ли или се отказва от наследството, тъй като отказът би увеличил неговия дял, а изобщо неговият дял зависи от броя на наследниците в реда), страна по висящо дело или кредитор. Заинтересуван е всяко лице, което има правен интерес от волеизявлението на наследника. Компетентен е винаги районният съд по местооткриване на наследството или съдът по висящото дело.

четете още

Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Важи ли принципът за присъждане на разноските по чл. 78 ГПК при делата по чл. 127, ал. 2 СК /спор за родителски права/? Въпросът е решаван понякога противоречиво в практиката. От къде идват противоречията?

Съгласно чл. 78 от ГПК, касаещ присъждането на разноски, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска.

Семейният кодекс предписва процесуален ред при спор относно родителските права, същият да бъде решен от районния съд по настоящия адрес на детето. Как се присъждат разноските, направени от страните по тези дела, имащи характера на спорна съдебна администрация и не ползващи се със сила на пресъдено нещо?

четете още

Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство

На 10.02.2016 г. НС прие Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

С измененията се създава процесуален ред за издаване на Европейско удостоверение за наследство – съгласно ГПК, компетентен е районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

В случай че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Процедурата е регламентирана в чл. 627 и следващи:

Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

(2) В случай че заявлението по ал. 1 е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

(3) Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

(4) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. (1) Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването.

(2) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. Спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.

Приложимост на общите правила на охранителните производства

Чл. 627и. За неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета.“

Целият Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван е в ДВ – брой: 15, от дата 23.2.2016 г.  можете да прочетете: тук

Издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си.

Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството

Автор: адв. Даниела Симеонова–Коруджиева

Въпросите свързани с наследяването възникват ежедневно в практиката. Какво представлява запазената част и разполагаемата част от наследството са основни и тяхното правилно разбиране и определяне е от изключителна важност във всички случаи, когато приложимо право е българското и съответно Закона за наследството. За това по-долу коментираме основните положения и регламентация на институтите съгласно закона и съдебната практика.

Съгласно Закона за наследството (ЗН) завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част по чл. 29 от ЗН.

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия

Статията е публикувана за първи път в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. В практиката този въпрос се поставя и решава изключително често, а често е и въпрос, предизвикващ немалко противоречия. Какъв е всъщност актуалният смисъл на нормата на чл. 53 от СК?

Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.

четете още

Привременните мерки

(В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Често през време на бракоразводната процедура или в процес за издръжка и упражняване на родителските права и други въпроси се налага съдът да определя привременни мерки, които действат до влизане в сила на съдебното решение, с което се решават тези въпроси. Това се налага обикновено, когато има такава необходимост и у родителите не е налице съгласие за това кой ще упражнява до решаването със съдебно решение на въпросите за родителските права и по другите въпроси, касаещи местоживеенето на детето, личните контакти и издръжката.

четете още

Оспорване на отказ от наследство

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на САК

Когато наследникът се е отказал от наследството, се счита, че никога не е имал права върху него и не може повече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава от всички активи, но и от всички пасиви на наследството. Отказалият се от наследство не е длъжен да плаща задълженията на наследодателя [1].

Отказът от наследство има за последица уголемяване на дяловете на другите наследници, съгласно чл. 53 [2] от ЗН. Съгласно ППВС №4 от 1964г. (точка 4, изр. 3) това са наследниците от коляното на отказалия се, а не всички наследници. Това означава, че частта на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, а ако всички наследници от реда откажат наследството, то преминава към следващия ред.

четете още

Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

ВКС прие Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год.

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

С Тълкувателно решение 2/2014 от 5 февруари 2015 год. по въпроса: Кой е началният момент за предявяване на иска по чл.62, ал.4 от Семейния кодекс и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител, ВКС реши:

Срокът за предявяване на иска по чл.62, ал.4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие. Недопустимо е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител.

В статията от 16 април 2014 година, коментирахме наличието на противоречие в практиката относно сроковете за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК /тук /.

четете още

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

 Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Както и друг път сме имали повод да припомним, европейските регламенти имат задължителна сила за държавите членки [1] и се прилагат пряко. С оглед на това задължение, в сила влизат нови правила при наследяването, установени с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета [2] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

Съгласно чл. 84 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година ще се прилага от 17 август 2015 година по отношение наследяването на лица, които са починали на датата или след 17 август 2015 г. [3]. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента [4].

четете още

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Много често в практиката възниква въпросът, какво се случва със семейното жилище (имота) след развода, когато е ипотекирано и ипотеката все още не е погасена. Разбира се, въпросът, какво се случва с имота, когато е ипотекиран след раздялата, при фактическо съпружеско съжителство, също е налице.

Следва да направим няколко терминологични бележки, касателно ипотеката и съпружеската имуществена общност, за да се изяснят последиците от прекратяването на последната в случаите на ипотекиран имот.

четете още

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Противоречива практика по прилагането на иска  за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/

Оспорването на бащинството от всички легитимирани страни, съгласно Семейния кодекс е регламентирано в чл. 62 (СК нов[1]). Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната за заведе иска. Сроковете са едногодишни, като началния момент, от който текат е различен, съобразно легитимираното  да заведе съответния иск лице. Иск за оспорване на бащинството, законът предоставя на самото дете, отделни искове са предвидени, както за майката /до една година от раждането/, така и за съпругa на майката /до изтичането на една година от узнаване на раждането/. Уважаването на иска по чл. 62 СК води до оборване с обратно действие на презумпцията за бащинство – от момента на раждането на детето, както и до отпадане с обратна сила на всички последици от презумптивното бащинство – лични и имуществени.

Противоречиво прилагане и тълкуване в практиката, предизвиква нормата на чл. 62, ал. 4 от СК, съгласно която детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие. Разпоредбата на чл. 62, ал. 4 буквално гласи: „Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие“. Това означава, че законът е определил изрично и недвусмислено крайния срок, след изтичането на който правото на детето да заведе иска за оспорване на бащинство се преклудира. Противоречия в практиката предизвиква приемането на началния момент, от който срока по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече. Дали това е навършването на пълнолетие – тогава следва да се приеме, че навършилото пълнолетие дете има на разположение 1 година да заведе иска или това е възможно да стане чрез неговия законен представител във всеки един момент до изтичането на една година от навършване на пълнолетието на детето.

четете още

Фамилното име при развод.

Автор: адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана  в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Автор: адв. Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

Действително, производството по развод по исков ред е възможно да протече значително по-бавно от производството по развод по взаимно съгласие, защото трябва да се изчака изтичането на определени процесуални срокове. Най-съществен е срокът за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, който срок тече за ответника от връчването на исковата молба и книжата приложени към нея. Т.е. от датата на връчване ответникът има едномесечен срок за отговор. Когато в установения едномесечен срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

четете още

Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)

Правна уредба:

Семеен кодекс, раздел II, чл. 21, ал. 3; чл. 29, ал. 3;

Постановление №5 от 1972г. на пленума на Върховния съд; Тълкувателно решение №63 от 1984г. на ВС;

Автор: Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК[1]. Така, съгласно чл. 28 СК [2],  доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи.

Равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда евентуален иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака.

четете още

Една от най-съществените последици на бракоразвода е регулацията на отношенията във връзка с упражняването на родителските права от единия родител, на който се присъждат те и установяването на режим на лични отношения с другия родител. Следва да се подчертае, че и след развода всеки един от родителите запазва в цялост родителското си качество, но упражняването на родителските права се концентрира у единия родител – този, комуто са предоставени да се упражняват от съда или по споразумение. Следва да се подчертае, че често настъпва неоснователно притеснение у родителите, че предоставянето на родителските права за непосредствено упражняване от единия родител означава лишаване от родителски права по отношение на другия (по смисъла на чл. 131, 132 и сл. от СК)[1], каквото тук не е налице[2].

четете още

Процедурата по развод по взаимно съгласие: накратко

Разводът по взаимно съгласие е изключително бърза, евтина и безболезнена за страните съдебна процедура, която става все по-предпочитана в практиката.

Това е така, защото разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, в което страните заедно са молители, заедно инициират производство за последиците, от което са постигнали взаимно съгласие. Няма ги срещуположните фигури на ищец и ответник на класическия състезателен процес.

Производството по развод по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от Гражданко-процесуалния кодекс. Съдът допуска развода, без да издирва мотивите на молителите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Това е съществена разлика спрямо процедурата по исков ред, в която разстройството на брака следва да се докаже за да бъде допуснат развода. Тук, основанието за развод е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ на страните (чл. 50, СК). Съгласието, т.е. общата воля за прекратяване на брачната връзка е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Подсъдността на съдилищата е регламентирана в глава XII на ГПК. Съгласно уредбата, бива родова – т.е. кой е компетентния първоинстанционен съд от системата на общите съдилища (районен или окръжен) и местна – кой точно районен или окръжен съд[1]. Т.е родовата подсъдност, съгласно чл. 103 и 104 от ГПК определя компетентния първоинстанционен съд. Основният първоинстанционен съд, съгласно чл. 103 ГПК е районният съд – на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Окръжният съд като първа инстанция е регламентиран като изключение от правилото на чл. 103 и първоинстанционните делата, които са му подсъдни са изрично и изчерпателно изброени, бидейки изключения от общото правило.

четете още

Наследяването по завещание е един от начините определено имущество да премине към определени лица по волята на наследодателя изразена приживе[1]. При съставянето на завещания се знае, че изключително важно е спазването на формата под страх от недействителност. По-малко известни в публичното пространство са въпросите касаещи действителността на завещателни разпореждания направени под условие, с определен срок или тежест.

Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание и при съблюдаване на изискванията на закона за действителност на завещателните разпореждания.

четете още

Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.

четете още

ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия;

Недотам популярно в публичното пространство се оказва правилото на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно което съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има много съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака. За съжаление, често се случва, дори след прекратяване на брака, бившият съпруг да научава и да отговаря за задължения, поети от другия съпруг през време на брака, за които дори не е знаел формално. От гледна точка на закона, обаче, неговото знание или пък съгласие за поетото задължение от другия съпруг през време на брака, не е условие за възникване на солидарната му отговорност. Тя възниква по силата на закона. Какво от правна страна именно представлява законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съгласно чл. 32, ал. 2 СК и чл. 36, ал. 2 [1]?

Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл. 32, ал. 2, така също и на чл. 36, ал. 2, на основание брачната връзка между съпрузите. В правната теория[2], тази солидарна отговорност се обяснява с наличието на особено законно представителство между съпрузите за правните им действия по задоволяване нуждите на семейството, а и като „обратната страна на съпружеската общност“[3]. По силата на закона, макар задължението да е поето от единия съпруг, без упълномощаване, съгласие или дори знание за поемането на определено задължение, поето за задоволяване на семейните нужди, то  другият съпруг се явява солидарно задължен по него. Такива солидарни задължения на съпрузите са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми, а според съдебната практика и други сделки на по-голяма стойност, с цел закупуване на имот (ипотечни кредити за жилище).

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“;

Статията е публикувана за първи път във в-к  „Съдийски вестник“ (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

четете още

Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Действително, издръжката е периодично плащане и като такова към него принципно приложима е специалната кратка погасителна давност, съгласно чл. 111, б.“В“ ЗЗД. Но тъй като издръжка може да е дължима между лица на различни основания, то задължително следва да се преценява дали не е налице хипотезата на чл. 115, б. „А“, „Б“ или „В“ ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителските права, между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители, докато трае настойничеството или попечителството и между съпрузи. В този смисъл,  ако издръжката е дължима напр. от родител на дете, то давност не тече. (така напр. Решение от 31.03.2011г. на РС –Г, по гр.д. №2079 по описа за 2010г., Решение от 30. 03.2010г. на РС-А по гр.д. №819/2009г.) Давността в този случай започва да тече от навършване на пълнолетие на детето.

четете още

Д.Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Със задълбочаването на икономическата и финансова криза се увеличи значително и  задлъжнялостта сред гражданите, процентът на т.н. лоши кредити и други дългове, разбира се, далеч не само към кредитни институции, които все по-често се превръщат в непосилно бреме. Все по-честа се оказва в практиката и хипотезата, в която пасивите на наследството далеч надвишават наследеното имущество.

Съгласно българският Закон за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 ЗН). Следва да се има предвид, че законът предоставя съответни процедури за отказ от наследство (наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството) или приемането му по опис (недееспособните, държавата и обществените организации задължително и винаги приемат наследство само под опис (чл. 61, ал. 2 ЗН); Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2)).

четете още

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и многопластови и тяхното разрешаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба  – както вътрешноправните източници (КМЧП и съответните приложими отраслови закони), така и международноправните източници, както и правото на ЕС, задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договорите за присъединяване на РБ към ЕС.

Принципно, въпросът, касаещ допустимостта на бракоразводно производство в България, когато бракът е бил сключен в чужбина касае преди всичко компетентността на българските съдилища. Този въпрос е уреден в Кодекса на международното частно право (Обн. ДВ, бр. 42 от 17 май 2005г.), част II, регламентираща именно международната компетентност на българските съдилища и производството по международни граждански дела. Регламентирана е общата компетентност на българските съдилища, компетентността по дела за лични права, компетентността по брачни искове, по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, по дела за издръжка, произход, осиновяване, вещни права и т.н.

четете още

Чисто практически и разбира се, неизчерпателно, от позицията на практикуващ адвокат си позволявам да изтъкна в настоящия коментар няколко от безспорните предимства на производството развод по взаимно съгласие пред бракоразводния процес по исков ред.

четете още

Производството по съдебна делба е регламентирано в глава 29 на ГП, чл. 341- 355. Съгласно чл. 2 на чл. 349 ГПК, при наследяване – ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

четете още

Съдебната делба между бивши съпрузи на имуществото им – прекратена съпружеска имуществена общност крие някои особености, при все че производството протича по предвидения ред на съдебно делбено производство, регламентиран в глава 29 на ГП, чл. 341- 355. След бракоразвода, съществувалата до този момент бездялова имуществена общност (при хипотезата на приложим режим по СК на съпружеска имуществена общност) се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове (ако не е установен със съдебно решение по-голям принос). Когато тази съсобственост, предмет на делбеното производство е неподеляемо жилище, възникват някои практически въпроси по приложението на закона.

четете още

Автор: Д. Симеонова-Коруджиева, Софийска адвокатска колегия;

Въпросът, как се определя издръжката на детето след развод е много често поставян в практиката. Законовата уредба се съдържа в Семейния кодекс и Постановление №38 на МС от 1.07.1985г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето  – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.

четете още

Съгласно българското право,  е допустимо освен наследяването по закон, така също и наследяване по завещание. Въпросите са регламентирани в Закона за наследството , глава III, Наследство по завещание.

Съгласно уредбата, чл. 13, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Т.е. императивните изисквания на закона са лицето да е пълнолетно, дееспособно и да може да действа разумно.

Важно е да се съобразява винаги и ал. 2 на чл. 14 от ЗН, а именно, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част. Тази също императивна законова норма следва да бъде съобразявана, тъй като законът дава възможност на наследникът с накърнена запазена част да иска намалението на завещанието до размера, необходим за допълване на неговата запазена част (чл. 30 ЗН).

четете още

Въпросът за семейното жилище в производството по развод по взаимно съгласие не е формален въпрос, а е важен по няколко причини. Съгласно чл. 51 от СК, при развод по взаимно съгласие, е един от задължителните за уреждане в споразумението, наред с:

• Местоживеенето на децата;
• Упражняването на родителските права;
• Личните отношения;
• Издръжката на децата;
• Издръжката между съпрузите;
• Фамилното име;

Без споразумение по въпроса за семейното жилище, съдът не може да утвърди споразумението.

Изискването за посочване на семейно жилище не е самоцелно. То е от една страна – защото съдът следи служебно за този въпрос и трябва да се установи по делото къде е семейното жилище, а от друга, чисто практически – защото по преценка на съда може да се изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, съгласно ал. 2 на чл. 51 СК и трябва да се прецени и териториалната компетентност на конкретна дирекция.

четете още

До скоро, включително и авторът (адв. Д. Коруджиева) на страниците на настоящият блог: тук), се смяташе убедено, че е безпротиворечиво прилагането и тълкуването в практиката на нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК, касаеща задължителното личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – под страх от прекратяване на делото за развод по взаимно съгласие (чл. 50 СК), съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК:

Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

четете още

Производството по развод по взаимно съгласие е охранително и преминава по много по-улеснена процедура спрямо развода по исков ред.  Основно преимущество на процедурата по взаимно съгласие е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“, съгласно чл. 50 на Семейния кодекс.

Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази лично съгласие за прекратяване на брака пред съда. Съгласно чл. 330, ал. 1 и ал. 2 ГПК при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено, съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК.

Прекратяването на делото означава окончателно преустановяване висящността на производството, без да се достига до решение за допускане на развод (по същество).  Следва да се отбележи, че спиране и прекратяване са различни действия с коренно различни правни последици. В този смисъл, спирането на производството означава само временно преустановяване.

четете още

При постановяването на развод или при настъпването на раздяла при родители без брак, въпросът касаещ предоставянето на упражняването на родителските права е сложен, а често и най-трудния за решаване въпрос от съда.

Съгласно Семейния кодекс, чл. 123, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При развод или раздяла на родители, съгласно чл.127, ал. 1, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Но, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Това определение не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

четете още

Произходът на детето освен личния аспект и значение като връзка с родителите има много сериозни правни последици. Правната уредба е императивна, а в основата й е заложен принцип, целящ стабилност на отношенията по произход и принцип на истинност на произхода. Именно заради това, както и поради възможността формално установеният съгласно нормите на Семейния кодекс, произход да не отговаря на истинският такъв, в СК са предвидени способи за установяване и оспорване на произход. Последиците от установяването или не на произхода са изключително сериозни и засягат личната и правна сфера на много хора – напр. права и задължения за издръжка, наследяване и т.н.

Съгласно СК, що се касае до произхода от бащата при наличие на брачна връзка, е установена следната презумпция:

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

четете още

Процедура за развод по взаимно съгласие съгласно законовата регламентация започва с писмена молба до районния съд по постоянния адрес на един от съпрузите, в която изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Молбата следва да съдържа задължителните реквизити съгласно ГПК, както и разбира се искането да се постанови развод по взаимно съгласие, както и необходимите приложения.

Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази съгласието за прекратяване на брака пред съда – при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено, съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК:

Чл. 330. ГПК (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

Личното явяване на съпрузите в съдебно заседание при развод по взаимно съгласие е императивно законово изискване. Съдебната практика в това отношение също е безпротиворечива (напр. О № 263/ 21.ХII.1977 на ВС и новата съдебна практика  също О№ 410/ 10.06.2010 г. на ВКС).

четете още

Споразумението при #развод по взаимно съгласие

При #развод по взаимно съгласие съдът допуска развода, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака. Не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

След влизането в сила на съдебното решение, с което се утвърждава споразумението правните последици на развода са породени и бракът е прекратен. Съгласно чл. 330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

четете още

#РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

Развод поради разстройство на брака е процедура, с която се цели прекратяването на брака поради „дълбоко и непоправимо“ разстройство (чл. 49 СК). Искът е конститутивен, предявява се до районния съд по постоянен адрес на ответника. Съдът е сезиран с подаването на искова молба от единия от съпрузите, отговаряща на изискванията на ГПК и съдържаща задължителните реквизити – адресат, данни на страните, съответни приложения и т.н. и искането отправено до съда да постанови развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. На първото заседание по делото е задължително личното явяване на страните. Последица от неуважителното неявяване на ищеца е прекратяване на делото.

четете още

#РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство, регламентирано в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. Предимството на тази процедура за прекратяване на брака (а не общата – по исков ред) е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“ (чл. 50, СК), то е предпоставката за допускане на развода, без самото съгласие да е с конститутивно значение. Това е така, защото съгласно българското право, #развод се постановява само от съда и актът, с който бракът се прекратява е съдебно решение.

четете още

Брачният  договор е нов институт за българското право и изцяло нова възможност за сключващите брак, а и за вече сключилите брак при действието на стария Семеен кодекс  (от 85г.).  Въведе се в СК от 2009г. с идеята съпрузите да имат правната възможност сами да уреждат имуществените отношения помежду си чрез формата на двустранен договор като всяка от страните има права и задължения по него.

Въпреки възможността за сключването на брачен договор, остава важим и възможен, ако не е избран договорен или разделен режим, единствения режим уреден по стария СК – режим на съпружеска имуществена общност. Режимите на имуществени отношения са регламентирани в чл. 18 на СК:

четете още