Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Публикувани са измененията и допълненията в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Публикувани са измененията и допълненията в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Публикацията е в бр. 88 от 4.11.2022 на ДВ и измененията ще влязат в сила след 3 дни.

Измененията предвиждат увеличение на минималните адвокатски възнаграждения.

 

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2009 г.; доп., бр. 43 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.; изм., бр. 10 от 2016 г. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10395 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 84 от 2016 г.; изм., бр. 41 от 2017 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г. и Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г.; изм., бр. 7 от 2019 г.; изм., бр. 45 от 2020 г. с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г. и Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2020 г.)

  • 1. В чл. 2 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 5 накрая се добавя „независимо от формата на съединяване на исковете“.
  2. Създават се ал. 7, 8 и 9:

„(7) При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. четете още

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

 

С Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”

Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. четете още

Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

Нови правила и срокове относно оспорването на бащинство и припознаването

 

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

В коментарна статия от 2017 [1]г., достъпна тук, направихме изложение и коментар относно уредбата на СК и съдебната и тълкувателна практика по въпросите на оспорване на бащинство и припознаване. С тези изменения би следвало да се сложи край на една противоречаща на ЕКПЧОС уредба относно оспорването на бащинство и припознаването. Уредба, която съдържаше кратки преклузивни срокове, преграждащи правото на иск при пропускането им, независимо от обстоятелствата по конкретен случай. четете още

Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги

Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги

 

Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

 

С Решение № 9 от 14. 07.2020 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни норми от Закона за социалните услуги. Става дума за нормите на чл. 81, ал.1, чл. 87 и чл. 116, ал.1, т. 3 и 7 от Закона за социалните услуги /обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г. в сила от 01.07.2020 г./.

Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 на КС обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

Кои са нормите, обявени за противоконституционни и какви са мотивите на КС? четете още

Промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Обнародвани в ДВ брой 23 от 14.3.2020 г. са промените в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Промените касаят документите, които се прилагат към заявление № Г2 за обявяване на годишните финансови отчети. четете още

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

 

За обществено обсъждане и консултации е предложен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Част от предложенията са :

  • 1. В чл. 8, ал. 1 думите „5-годишна възраст“ се заменят с „4-годишна възраст“.
  • 2. Чл. 56 се изменя така:

„Чл. 56. (1) Предучилищното образование се осъществява от детските градини.

(2) Задължителното предучилищно образование, освен от детските градини,

може да се осъществява и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при

условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното

образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и

информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и

центровете за подкрепа за личностно развитие, а за децата на 4-годишна възраст – само

когато в населеното място няма детска градина.

С така предложените изменения и допълнения се предлагат политики, насочени към въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст на детето.

Налице са някои възражения имено срещу „задължителността“ на това предучилищно образование. Считам, че такава задължителност на образованието за 4-годишн и деца не съответства на традициите и действалата дълги години нормативната рамка, включително конституционна такава, не способства за реализиране на така декларираните от вносителите цели (необходими са конкретни други мерки), не отговаря на най-добрия интерес на детето, който в тази възраст е силно индивидуален, а не стандартизиран. Мярката е непропорционална, необоснована, тъй като целите могат да бъдат осъществени по друг начин, чрез подходящи политики и проекти, без законовото въвеждане на „задължителност“, доколкото осигуряването на леснодостъпна възможност би довело до пълното осъществяване на повечето от поставените цели. четете още

Относно измененията в заповедното производство по ГПК

Относно измененията в заповедното производство по ГПК, обн. в ДВ. бр. 100/20.12.2019 година

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева, САК

 

В ДВ, бр. 100/20.12.2019 година бяха обнародвани измененията в заповедното производство по ГПК.

Основният мотив за приемане на измененията беше защитата на длъжника в съответствие с правото на Европейския съюз. В мотивите на ЗИД ГПК вносителите посочват[1], че на 24 януари 2019 Европейската комисия е уведомила Република България, че приема досегашната съдебна практика, при която заповеди за изпълнение и заповеди за незабавно изпълнение се издават, без съдът да има възможност да провери дали същите удостоверяват вземания, основани на неравноправни клаузи в договори с потребители, за противоречаща на правото на ЕС. ЕК отбелязва също, че защитата а длъжника следва да се съдържа и в правото на възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва осигуряването от страна на законодателя на разумен срок, който да не обезсърчава използването на неговите права. ЕК предостави двумесечен срок за предприемане на мерки. Именно в изпълнение на горепосочените указания бе внесен законопроект, в който се цели основно осигуряване на по-добра защита на длъжника в заповедното производство. четете още

Бележки относно някои въпроси в областта на закрилата на детето в светлината на новия Закон за социалните услуги и други актове

Бележки относно някои въпроси в областта на закрилата на детето в светлината на новия Закон за социалните услуги и други актове

 

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

                  Какво провокира настоящите кратки бележки?

През м. март 2019 г. бе приет изцяло нов Закон за социалните услуги  (Oбн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.01.2020 г.). Понастоящем[1] влизането му в сила е отложено с шест месеца, през които следва да се изготвят необходими промени, така че различните засегнати от промените страни да са удовлетворени. Шестмесечното отлагане бе наложено поради острото несъгласие и множество протести от различни родителски и други организации, считащи, че в този си вид промените нарушават основни и конституционно установени права и задължения. Твърде категоричното противопоставяне относно някои положения в новия Закон за социалните услуги, измененията в редица други закони и приетата нова философия в областта на “социалните услуги“ и „закрилата на детето“ доведе до поляризация на общественото мнение и нагласи. Шумът в социалните мрежи доведе и липсата на реален и смислен дебат относно възможността за консенсус и съгласие кои политики са необходими, приемливи и смислени и кои следва да бъдат изоставени. В настоящата коментарна статия ще се опитаме да направим кратък правен анализ и преглед на някои новости в уредбата, на някои досегашни недотам добри законодателни разрешения (субективно, според вижданията на автора на статията), а и на цялостния дух на законодателството за закрила на детето, в чийто контекст следва да четем, тълкуваме и разбираме нормите.

четете още

Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България

Конституционният съд се произнесе по съответствието с Конституцията на сключения от Република България на 21.04.2016 г.  международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, преди ратификацията му. Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България.

 

С решение № 13 от 27.07.2018 г. КС реши, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България. Публикуваме цялото решение с подробни мотиви: четете още

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

Нови изменения в ГПК с цел създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и други

адв. Коружиева

Приети и обнародвани (ДВ, брой: 42, от дата 22.5.2018 г. ) със Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс са няколко изменения, включително и в уредбата за давността в ЗЗД.

Най-съществените изменения са: процедура за искове с малък материален интерес, особени правила относно граждански дела при действие на международни договори (Хагска конвенция от 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца) и в АПК относно теченето на срокове, и в ЗЗД – относно спирането или прекъсването на давността при предявен частичен иск.

четете още

За значението на съдебната практика на ВКС в светлината на измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017)

За значението на съдебната практика на ВКС в светлината на измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017)

Автор: адв. Коруджиева, САК

С измененията в ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017), ал. 1, т. 1 на чл. 280 ГПК придоби следното съдържание:

На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. Решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС.

Наред с това е създадена нова разпоредба – чл. 3 на чл. 290: Решението по чл. 2  (на чл. 290 – бел. Моя) не представлява задължителна съдебна практика.

Също така – чл. 291 касаещ т.нар. уеднаквяване на практиката бе отменен.

С оглед посочените по-горе изменения можем да заключим, че от една страна е очевидно, че предвид изричната норма на чл. 290, ал. 3 – решенията на ВКС по чл. 290 ГПК не представляват задължителна съдебна практика и тълкувателните разяснения,  дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, че всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда[1] и че поради тези правни съображения по-долните съдебни инстанции не може да обсъждат изобщо доводи в различен смисъл, а следва да приложат задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касационно обжалване на неправилно въззивно решение, са загубили сила. четете още

На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

На първа инстанция е отменена формулата за определяне на сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз. Решението на тричленен състав на ВАС не е влязло в сила и подлежи на обжалване

Автор: адв. Коруджиева, член на САК

На първа инстанция с решение от 13. Април 2018 г. ВАС  отменени формулата за определяне на дял за сградна инсталация като противоречаща на правото на Европейския съюз.

Образувано бе административно дело по жалба против т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение №1 към Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради.

С решението си, съдът отменя зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.

Съдът приема, че макар в националното ни законодателство, Директивата за енергийната ефективност да е транспонирана през 2015 година с приемането на Закона за енергийната ефективност, както и с изменението на Закона за енергетиката, направено с § 23 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност, методиката не позволява фактуриране на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна – собственост. четете още

Ново допълнение в ГПК

Ново допълнение в ГПК

Със ЗИД КТ,  § 5 приет на 13 декември 2017 и обнародван в ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г. се прави допълнение в чл. 417 ГПК / Заповед за изпълнение въз основа на документ/, като се създава нова т.8 –  Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: „8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;“  Досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10.

Съгласно § 9 на ЗИД КТ Законът в тази му част влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ /22.12.2017 г./.

Със същия закон са приети и изменения и в ТЗ, които влизат в сила от 31 март 2018 г. и касаят възможността за прехвърляне на предприятие, производстовто по несъстоятелност, доколкото се предвижда задължение на синдика за служебно  вписване в списъка на приетите вземания на такова на работник, произтичащо от трудово правоотношение и др.:

В чл. 15 се създават ал. 4 и 5:

„(4) Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.

(5) Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията по ал. 4.“

  1. В чл. 129, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял“.
  2. В чл. 608, ал. 1:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или“;

б) създава се т. 4:

„4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.“

  1. В чл. 625 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца“.
  2. В чл. 628, ал. 2 след думата „кредиторът“ се добавя „или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
  3. В чл. 687 ал. 1 се изменя така:

„(1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника до  6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.“

  1. В чл. 789, ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. кредитори с вземания, произтичащи от трудови или прекратени трудови правоотношения, възниквали до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производство по стабилизация;“.

 

Държавен вестник, бр. 102 от 22.12.2017 г.

Публикуван е Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Публикуван е Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Днес (27.10.2017 г.) е публикуван в официалния раздел на ДВ – брой: 86, от дата 27.10.2017 г. ЗИД ГПК, приет от НС на 18 октомври 2017 г.

Коментар на промените: тук

Държавен вестник, бр. 86 от 27.10.2017

 

УКАЗ № 217

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г.

Издаден в София на 25 октомври 2017 г.

Президент на Републиката:  Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г. и бр. 8, 13 и 63 от 2017 г.)

  • 1. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1, изречение първо след думата „ответникът“ се добавя „в продължение на един месец“ и се създават изречения трето и четвърто: „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.“
  2. В ал. 3 думите „указва на ищеца да представи справка за“ се заменят със „служебно проверява“ и се създава изречение трето: „Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.“
  3. Алинея 4 се отменя.
  4. В ал. 6 се създава изречение второ: „Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.“
  • 2. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“

  • 3. В чл. 71 ал. 2 се изменя така:

„(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.“

  • 4. Член 72 се изменя така:

„Държавни такси при съединяване на искове

Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.

(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.“

  • 5. В чл. 73 ал. 4 се изменя така:

„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.“

  • 6.Създава се чл. 73а:

„Такси по изпълнението

Чл. 73а. (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

  1. до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;
  2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
  3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
  4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
  5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;
  6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.

(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“

  • 7. В чл. 79, ал. 1 се създава т. 3:

„3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.“

  • 8. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „държавни учреждения и“ и „управление или“ се заличават.
  2. В ал. 2 след думата „държавата“ се добавя „и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните“, а думите „спорното правоотношение“ се заменят с „правоотношението, от което произтича спорът“.
  • 9. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.“

  • 10.В чл. 127 се създава ал. 4:

„(4) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.“

  • 11.В чл. 236, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;“.

  1. Досегашната т. 7 става т. 8.
  • 12.В чл. 245, ал. 3, изречение второ накрая се добавя „както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.
  • 13.В чл. 274, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.
  • 14.В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
  2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
  3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.“
  4. Създава се нова ал. 2:

„(2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.“

  1. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
  • 15.В чл. 286, ал. 1, т. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
  • 16.В чл. 290 се създава ал. 3:

„(3) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“

  • 17.Член 291 се отменя.
  • 18.В чл. 340, ал. 2 накрая се добавя „както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение“.
  • 19.В чл. 393, ал. 1 след думите „Закона за лечебните заведения“ се добавя „както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса“.
  • 20.В чл. 396, ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.
  • 21.В чл. 410, ал. 2 се създава изречение второ: „В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.“
  • 22.В чл. 411 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 1, изречение второ след думата „изпраща“ се добавя „незабавно“.
  2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението“.
  • 23.В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;“.

  1. Досегашната т. 7 става т. 8.
  2. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 7“ се заменят с „т. 8“.
  3. Досегашните т. 9, 10 и 11 стават съответно т. 10, 11 и 12.
  • 24.В чл. 414, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „освен в случаите по чл. 414а“.
  • 25.Създава се чл. 414а:

„Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение

Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.“

  • 26.Член 415 се изменя така:

„Действие на възражението

Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

  1. когато възражението е подадено в срок;
  2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
  3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.“

  • 27.В чл. 418, ал. 5, изречение първо след думата „лист“ се добавя „и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение“, а в изречение второ думите „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят със „съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
  • 28.В чл. 420, ал. 2 думата „убедителни“ се заличава и накрая се добавя „и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“.
  • 29.В чл. 422 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 4“.
  2. Създава се ал. 4:

„(4) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.“

  • 30.В чл. 426, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му“.
  • 31.Член 427 се изменя така:

„Местна компетентност

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

  1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
  2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
  3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
  4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
  5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
  6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.“

  • 32.В чл. 428, ал. 1 се създава изречение трето: „В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.“
  • 33.Член 430 се изменя така:

„Особен представител на длъжника

Чл. 430. Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.“

  • 34.В чл. 431, ал. 3, изречение второ думите „за длъжника“ се заменят с „във връзка с изпълнението“.
  • 35.В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.“

  • 36.В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В заглавието след думата „прекратяване“ се добавя „и приключване“.
  2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“

  1. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“, след думата „запори“ се добавя „незабавно“, а след думите „постановлението за прекратяване“ се добавя „или разпореждането за приключване“.
  2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „Прекратяването“ се добавя „и приключването“.
  • 37. В чл. 434 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се ал. 1:

„(1) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.“

  1. Досегашният текст става ал. 2.
  • 38.В чл. 435 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Взискателят може да обжалва:

  1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
  2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) Длъжникът може да обжалва:

  1. постановлението за глоба;
  2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
  3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
  4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
  6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
  7. разноските по изпълнението.“
  • 39.В чл. 436 ал. 2 се изменя така:

„(2) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.“

  • 40.В чл. 441 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.“

  • 41.Създава се чл. 442а:

„Съразмерност

Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.“

  • 42.В чл. 446 ал. 1 се изменя така:

„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.“
  • 43. Създава се чл. 446а:

„Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.“

  • 44.Член 450а се изменя така:

„Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.“

  • 45.В чл. 453 се създава т. 5:

„5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.“

  • 46.В чл. 454, ал. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „20 на сто“.
  • 47.В чл. 458, изречение първо думите „и други“ се заличават.
  • 48.В чл. 467 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

  1. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
  • 49.В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 думите „75 на сто“ се заменят с „85 на сто“.
  2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

„(3) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.

(4) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето й от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.

(5) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.

(6) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.“

  • 50.В чл. 470 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него.“

  1. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
  • 51.В чл. 474 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 след думите „движима вещ“ се добавя „съвкупности от вещи или групи от вещи“.
  2. В ал. 5, изречение четвърто думите „и 521“ се заменят със „с изключение на обжалването на проданта и чл. 521“.
  • 52.В чл. 475 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Досегашният текст става ал. 1.
  2. Създава се ал. 2:

„(2) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 – 6.“

  • 53.В чл. 484 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

  1. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
  • 54.Член 485 се изменя така:

„Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки.

(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“

  • 55.В чл. 487, ал. 1 думите „и за каква сума“ се заменят с „има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем“.
  • 56.В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 2, изречение второ думите „повече наддавателни предложения“ се заменят със „само едно наддавателно предложение“, а изречение трето се заличава.
  2. Алинея 3 се отменя.
  3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.“
  4. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.“

  • 57.В чл. 492 ал. 3 се изменя така:

„(3) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.“

  • 58.В чл. 493, т. 1 накрая се добавя „а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък“.
  • 59.В чл. 494, ал. 2, изречение второ числото „80“ се заменя с „90“, а в изречение трето след думата „срок“ се добавя „от съобщението“.
  • 60.В чл. 495, изречение първо думите „едноседмичен срок от разпределението“ се заменят с „двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението“.
  • 61.В чл. 498 се създава ал. 3:

„(3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.“

  • 62.В глава четиридесет и трета се създава раздел II с чл. 501а – 501ж:

„Раздел II

Електронни публични търгове

Електронен публичен търг

Чл. 501а. (1) Вещ, върху която е насочено изпълнението, може да бъде продавана по правилата на електронен публичен търг.

(2) По писмено искане на страна в изпълнителното производство съдебният изпълнител провежда електронен публичен търг. Съдебният изпълнител може служебно да реши описаната вещ да бъде продадена на електронен публичен търг.

(3) Покупката на вещи на електронния публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(4) По писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист. При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекарния или заложния кредитор. Началната цена на вещите се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог – от собственика и обезпечения кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463.

(5) Министерството на правосъдието създава и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове.

(6) Министърът на правосъдието издава наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Определяне на начална цена и обявяване на търга

Чл. 501б. (1) Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) Съдебният изпълнител разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Място на търга

Чл. 501в. (1) Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

(2) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в посочения в обявлението ден.

 Регистриране на наддавачите

Чл. 501г. (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

(2) Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител.

(3) Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг продължава един месец и завършва в 17,00 часа на посочения в обявлението ден.

(4) Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по чл. 490, ал. 1.

Стъпка при наддаването

Чл. 501д. Стъпката при провеждането на електронен публичен търг представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

  1. при начална цена до 10 000 лв. – 10 на сто от началната цена;
  2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. – 5 на сто от началната цена;
  3. при начална цена над 100 000 лв. – 2 на сто от началната цена.

Провеждане на електронен публичен търг

Чл. 501е. (1) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17,00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга.

(2) В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

(3) Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове.

(4) След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

(5) Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495.

(6) При невнасяне на цената се прилага чл. 493.

Закупуване на имот с ипотечен кредит

Чл. 501ж. (1) Покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(2) Плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител.

(3) В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите, съдебният изпълнител, извър­шващ продажбата, връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция.

(4) При прилагане на предходните алинеи, по писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.“

  • 63.Създава се чл. 507а:

„Запор на сметка

Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.“

  • 64.В чл. 508, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „тридневен“ се заменя с „едноседмичен“ и се създава т. 4:

„4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.“

  • 65.В чл. 512 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“

  1. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.
  • 66.В чл. 515 се правят следните допълнения:
  1. В ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо: „В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.“
  2. В ал. 2 се създават изречения четвърто, пето и шесто: „Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.“
  3. В ал. 4 се създават изречения четвърто и пето: „Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.“
  • 67.Създава се чл. 517а:

„Изпълнение върху обособена част от предприятие

Чл. 517а. По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.“

  • 68.Създава се глава четиридесет и пета „а“ с чл. 518а:

„Глава четиридесет и пета „а“

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ПРАВА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЛЪЖНИКА

Изпълнение върху права върху обекти на  индустриална собственост

Чл. 518а. (1) Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

(3) Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

(4) Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

(5) Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

(6) При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 21 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.“

  • 69.В чл. 528 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.“

  1. Създава се ал. 6:

„(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.“

  • 70.В чл. 627в, ал. 1, изречение първо след думата „длъжника“ се поставя запетая и се добавя „по неговото обичайно место­пребиваване“.

Преходни и заключителни разпоредби

  • 71.В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3.
  • 72.(1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове.

(2) В 12-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 501а, ал. 6.

  • 73.Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.
  • 74.Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
  • 75.В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 163 се създава ал. 4:

„(4) В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

  • 76.В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31, 59 и 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г. и бр. 49 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 18 ал. 5 се изменя така:

„(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.“

  1. В чл. 68:

а) в ал. 1:

аа) в т. 2 числото „100“ се заменя с „1000“;

бб) създава се т. 5:

„5. лишаване от правоспособност завинаги.“;

б) създава се ал. 3:

„(3) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.“

  1. Член 81 се изменя така:

„Освобождаване от авансови такси

Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“

  1. В чл. 84, ал. 1 накрая се добавя „и е за сметка на взискателя“.
  • 77.В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм. , бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г. и бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г.) в чл. 349, ал. 1, т. 11 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  • 78.В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  • 79.В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г. и бр. 39 и 98 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:  Димитър Главчев

 

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

Промените в ГПК от 18 октомври 2017

 

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Промените приети от НС на 18 октомври 2017 г. са накратко в няколко основни насоки: връчване, срокове, такси и разноски, касационно обжалване и принудително изпълнение и др. До днес (24.10.2017) измененията и допълненията все още не са публикувани в ДВ.

четете още

Отговорността на съдружниците в дружества с ограничена отговорност вече не е ограничена

Отговорността на съдружниците в дружества с ограничена отговорност вече не е ограничена

С изменение и допълнение в ДОПК от 4-ти август 2017 г. ( ДВ брой: 63, от дата 4.8.2017 г.   Официален раздел) се предвиждат хипотези на отговорност на управител,  член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник, съдружници – мажоритарни и миноритарни собственици  – на задължено юридическо лице – за данъчни и осигурителни задължения на дружеството.

  • 1. Член 19 се изменя така:

четете още

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие

Отговорност от държавата за вреди от забавено правосъдие. Процедури и практически проблеми

Автор: Адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева

  1. Въведение

Бавното правосъдие бе предмет на множество дела пред на Съда по правата на човека в Страсбург и на множество осъдителни решения. Всичко това доведе до произнасянето на така нареченото пилотно решение (по делата Finger v. Bulgaria, № 37346/05, 10.05.2011. и Dimitrov /Hamanov v. Bulgaria, № 48059/06 / №2708/09, 10.05.2011), с което България бе задължена да предприеме конкретни мерки за решаване на проблема с бавното правораздаване и да създаде вътрешноправно средство за обезщетяване при подобни случаи на бавно правосъдие.

четете още

ОБНАРОДВАНИ СА ИЗМЕНЕНИЯТА КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА И ЮРИСКОНУСЛТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

ОБНАРОДВАНИ СА  ИЗМЕНЕНИЯТА КАСАЕЩИ АРБИТРАЖНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА И ЮРИСКОНУСЛТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

На второ четене на 12.01.2017 г. се приети от НС част от предложенията, касаещи законови промени в уредбата на арбитражните производства и юрисконсултските възнаграждения.  Обнародвани са в Държавен вестник, брой 8/24.01.2017 г.

четете още

Касационно производство по искове за издръжка

Касационно производство по искове за издръжка

Със Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта относно възможността за касационно обжалване са предвидени изменения в чл. 280 ГПК, възстановяващи касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето.

Законопроектът е постъпил на 28.07.2015 г. и е внесен в зала на 06.10.2016 г.

Мотивите за  възстановяване на касационното обжалване по искове за родителски права, лични отношения и издръжка на детето, посочени от законодателя са свързани с това, че обществените отношения, свързани със семейството, майчинството и децата имат пряко и значително действие върху развитието на обществото, а са и под особен закрила съгласно чл. 14 от Конституцията.

четете още

За достойнството на адвокатурата IV. И в защита на ЗИДЗА.

 

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече (тук), а от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите. Затова законът, уреждащ адвокатурата касае преди всичко правата на гражданите, адекватността на защитата и ефективността й, за да не се превърне във формализъм и украшение към уж функциониращата ни демокрация.

Ефективната и възможна адвокатската защита е основно право и е знак за реално функционираща демокрация. Затова и адвокатурата следва да е свободна, самоуправляваща се и независима и по закон, и на практика.

С приемането на новата демократична Конституция от 1991г. Адвокатската дейност – дейността по защита правата и свободите на гражданите е конституционно установена[1]. Адвокатската дейност се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява след полагане на адвокатска клетва. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства [2]. четете още

Относно предложенията за изменения в ЗКН

Становището е по повод предложения за изменения в ЗКН и е публикувано първо в групата „Право на град“, на страницата на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) и на heritage.bg

Относно предложенията за изменения в ЗКН

автор: адв. Д. Симеонова-Коруджиева

Предложените през м. юли изменения в ЗКН, макар и кратки, ще доведат до значителни промени в режимите на опазване на недвижими културни ценности. Маскирани зад похвалното иначе желание за децентрализация и забързване на забавени в НИНКН административни преписки, всъщност ще ни изправят пред фактически отказ на държавата (в лицето на компетентните органи) да контролира и опазва, както и да възпрепятства опасни намеси, изменения и накрая разрушаване на недвижими културни ценности.

четете още

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»

автор: Адв. Д. Симеонова – Коруджиева

На 06.10.2015г. се състоя конференцията  «Авторското право в ерата на социалните мрежи», с лектори и презентатори: проф. д-р Нели Огнянова, адв. Емил Георгиев, Еленко Еленков, блогър и друго и Велислава Попова – гл. редактор на Дневник.бг, организирана от Икономедия.

Поставени на дискусия бяха някои от актуалните и чести проблеми свързани с авторското право, правата на потребителите и балансът между интересите на двете групи – автор на съдържание и потребители на такова, наред с интересите на другите ангажирани в процесите действащи лица – издатели, медии и пр.

Изложението на проф. д-р Нели Огнянова касаеше основно (проекто)доклада на евродепутатката Юлия Реда и резолюцията на ЕС за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз. Проследена бе динамиката в развитието на авторскоправната уредба глобално – от 1709 г. и Законът за насърчаване на ученето (не на авторите) до днес, изменението във времетраенето на закрилата – от 7-8-14 години и то от създаване на произведението до сегашните 70 години от смъртта на автора. Такъв период действително води до резултатът едно произведение да не може да бъде използвано свободно в рамките на един човешки живот.

Налице е и тенденция ограниченията все по-често да са в посока на ограничаване свободното ползване не само за употреби с търговски цели, а и за налагане на общи ограничения, засягащи личното ползване. Всъщност, позволяваме си да направим бележката, че в ерата на интернет става все по-дискусионна и се размива границата между търговските и личните употреби на дадено съдържание.

В същото време, отчетлива е и тенденцията, която е видима и в разглеждания проектодоклад на Юлия Реда за търсене да се отчете и интересът на обществото в широк смисъл и обществената полза от отвореното знание и свободния достъп до ресурси, за съотношението между ценността от подобен порядък и правната закрила на авторството.

Маркирани бях някои от емблематичните и с голямо значение в практиката авторскоправни казуси – съдебни дела и решения по тях на Европейския съд по правата на човека, отново в контекста на идеите за реформа (на Юлия Реда) и изключенията от режима на закрила, които се предлага да бъдат въведени. Всъщност законодателният процес за реформа в авторскоправната уредба в Европейския съюз продължава.

Докладът и предложението за резолюция относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2014/2256(INI)) могат д абъдат открити: тук.

Еленко Еленков изложи своя опит и становище относно авторското право и неговата закрила в контекста на социалните мрежи, акцентирайки върху своя опит от една страна (заведено и спечелено дело за неправомерна употреба на негово авторско произведение (снимка) от медия) и стъпвайки на общите условия, с които потребителите се съгласяват ползвайки т.н. социални мрежи и съдържание, от какво се отказваме съгласявайки се с тях.

Главният редактор на Дневник.бг – Велислава Попова сподели интересни наблюдения и практически проблеми, с които се сблъскват потребителите на съдържание и ресурси, каквито са и медиите, случаи, в които е спорно кое съдържание е свободно за ползване, налице ли е противоречие между интересите на авторите и своеобразният дълг/задължение да информираш, особено когато е в полза на обществото, за практическите трудности и решенията, които се вземат ad hoc ежедневно.

Адвокат Емил Георгиев очерта основните пътища за закрила на авторските права и сподели два казуса – спорове и решения пред съд във Великобритания и в България – пред Intellectual Property Enterprise Court, съответно Софийски градски съд, чието решение потвърдено от по-горна инстанция – Софийски апелативен съд.

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи» Снимка: Даниела Симеонова-Коруджиева

Конференцията «Авторското право в ерата на социалните мрежи»
Снимка: Даниела Симеонова-Коруджиева

В последвалата дискусия се откроиха въпроси и позиции, от които може да се заключи, че уредбата на някои нарушения на авторските права в Наказателния кодекс и предвидените състави на престъпления от общ характер е прекомерна и в определен смисъл репресивна регулация, споделиха се мнения, че може би е по-удачна уредбата да се измени и съответните престъпления да се уредят като такива от частен характер (преследването им да е по инициатива и след тъжба на засегнатия/пострадалия), отколкото да се ангажира държавния апарат и ресурс на разследващите и правоприлагащи (прокуратура) органи. Коментирани бяха и други актуални казуси, свързани с достъпа до безплатни онлайн библиотеки – напр. нашумелият случай „Читанка“.

От наша гледна точка конференцията бе смислена и навременна, доколкото действително налице е засилен интерес към проблемите на авторските права в днешната дигитална епоха, в която информационният поток и генерирането на съдържание е неизмеримо и като обем, и като скорост, а повечето въпроси, които практиката налага, тепърва ще търсят своето нормативно решение.

В сила е Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс приет от ХLІІI Народно събрание на 19 юни 2015г.

В сила е Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс приет от ХLІІI Народно събрание на 19 юни 2015г.

Измененията са в чл. 280 ГПК. Публикувани са в ДВ, брой 50 от 3.7.2015 г.

Вече няма да подлежат на касационно обжалване решенията по брачни искове, по въззивни дела по искове за издръжка, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

Както и  решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Няма да подлежат на касационно обжалване и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Изменения има и в други текстове на ГПК.

Целият текст на ЗИД ГПК можете да видите: тук

ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА)

ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА)

16 АПРИЛ - ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

16 АПРИЛ – ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

 

Присъединяваме се и изразяваме подкрепата си за проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

На 16.04.2015 г. се навършват 136 години от приемането на Търновската конституция. На 16 април 2015г. – Деня на Конституцията и юриста ще се проведе ДЕН В ПОДКРЕПА на Проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Подкрепяме изразеното становище на фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, което можете да прочетете: тук

 

 

 

 

 

Проект за изменения в ГПК на Министерство на правосъдието. Компетентност на районните съдилища да издават Европейско удостоверение за наследство по Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012г.

Скулптура на проф. Живко Сталев в новата сграда на СРС

Скулптура на проф. Живко Сталев в новата сграда на СРС

Във връзка с приложението на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, се предлагат изменения в част седма на ГПК – създава се Глава петдесет и осма „б“, с която се създава уредба, позволяваща приложението на Регламента. /виж мотиви към Законопроекта на МП/

Регламентът предвижда, че вътрешно компетентен за издаване на удостоверението следва да бъде съд или друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.

По тази причина с предложеното допълнение на ГПК се определя, че компетентният орган за издаване на европейско удостоверение за наследство е районният съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако такъв липсва удостоверението се издава от районния съд по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – от Софийския районен съд.

В съответствие с Регламента е уреден инстанционен контрол над актовете на първоинстанционния съд, свързани с издаването на удостоверението за наследство, с неговото поправяне, изменение или оттегляне, както и със спирането на действието му [1].

Регламент (ЕС) № 650/2012 започва да се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в Регламента. /повече за Регламента: тук/

От наша гледна точка предложените допълнения във връзка с приложението на Регламента са удачни и отговарят на изградените опит и традиции по въпросите на наследяването. Както в мотивите правилно се посочва, към настоящия момент единствено районният съд има компетентност за решаването на въпроси, свързани с наследствените правоотношения. Създаването на нов орган /или възлагането на тази дейност на частни субекти – нотариуси, ЧСИ или адвокати/, на който да се делегира компетентност е неоправдано от правна, а и от практическа гледна точка.

Освен това, районният съд е компетентен що се касае до разглеждането на дела с международен елемент, определянето на обичайно местопребиваване, както по отношение извършването на процесуални действия по събиране на доказателства и връчване на документи в други държави членки. Законът  се предвижда да влезе в сила от 17 август 2015 г.

Следва да се напомни, че издаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително. То може да бъде поискано от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си., /вж. мотиви/ Издаването на ЕУН ще помага за по-бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на ЕС, без да заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. ЕУН следва да е стандартно удостоверение, предназначено да даде възможност на наследници, завещатели, изпълнители или администратори да докажат своя правен статут и/или права. За целта, съгласно предложенията, съдът следва да издава  удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. След като бъде издадено удостоверението поражда еднакви правни последици във всички държави членки, което е неговото съществено преимущество.

Наред с въвеждането на единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, се въвежда уредба касателно признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в тази област [2].

 

 



[1] Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от  Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

(2) За всички неуредени от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството  по издаване на европейското удостоверение за наследство, се прилага Глава четиридесет и девета.

(3) В случай че заявлението се уважава, съдът издава  удостоверението за наследство като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

(4) Удостоверението за наследство, както и отказът да бъде издадено, подлежат  на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече  от момента на връчването.

(5) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за издаването му  е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на  актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече  от момента на връчването.

(2) Когато издаденото удостоверение е неточно или отказът за поправка, изменение или оттегляне на удостоверението е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. Спирането на действието на удостоверението, постановено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.“

[2] Проектът на МП и мотиви: тук; Определен е съдът, пред който заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение, както и допускане на изпълнението на съдебно решение, както и съдилищата, пред които може да се обжалват разпорежданията на съда – окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, по нейното седалище или по местоизпълнението. Определени са и съдилищата, пред които да се обжалва, съгласно изискването на Регламента, на разпореждането на първоинстанционния съд – съответно Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд.

Честита Нова година! Промени в законодателството в сила от 1.1.2015г.

Честита Нова година! Промени в законодателството в сила от 1.1.2015г.

Кои са едни от важните промени, които с настъпването на 2015 година влизат в сила?

  1. Увеличава се минималната работна заплата – от 1 януари вече е 360 лв. (преди – 340 лв.), а максималният осигурителен доход се увеличава на 2600 лв.  (преди – 2400 лв.) (чл. 8, ал. 1 т. 4 ЗДОО за 2015г.) [1]
  2. Увеличаването на минималната работна заплата обаче няма да се отрази на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете почл. 53, ал. 1 и 2от КСО за 2015 г.  (изплащано до навършване на 2 години на детето), което замръзва на 340 лв (чл. 11 ЗДОО за 2015г)[2].
  3. Променя се методът на определяне на обезщетението за раждане на дете изплащано през първата година след раждането. Вече ще се изчислява върху дохода на майката за последните 24 месеца преди излизането по майчинство, (преди – 18 м.)
  4. Съществена промяна в модела на пенсионното осигуряване влиза в сила от 01.01.2015г. Съгласно новосъздадения член 4б в КСО, хората родени след 31 декември 1959 г., които за пръв път започват работа, трябва да изберат дали да се осигуряват за втора пенсия в универсален пенсионен фонд или да разчитат единствено на солидарния фонд в НОИ. четете още

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

 Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

Както и друг път сме имали повод да припомним, европейските регламенти имат задължителна сила за държавите членки [1] и се прилагат пряко. С оглед на това задължение, в сила влизат нови правила при наследяването, установени с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета [2] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

Съгласно чл. 84 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година ще се прилага от 17 август 2015 година по отношение наследяването на лица, които са починали на датата или след 17 август 2015 г. [3]. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента [4].

четете още

ПРОМЕНИ В НАРЕДБА № 1 НА ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения

В „Държавен вестник“ , брой 28 от 28.03.2014г. са публикувани измененията в НАРЕДБА № 1 НА ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Повишени са минималните размери на адвокатските хонорари – напр. за развод по взаимно съгласие, минималният хонорар е вече 400.00 лв., по исков ред – 600.00. Въведени са минимални възнаграждения за дела по ЗУТ – 600.00 лв., както и за първи път се въвежда правилото, че за защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително 100.00 лв.

Промените в цялост можете да прочетете тук.

Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА

  Позиция относно тълкуването на чл. 20 ал. 6 от ЗА 

  Автор: адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана за първи път в сп. Правен свят на 07 март 2012;

Тълкувателно решение относно разноските по делата

Тълкувателно решение относно разноските по делата

ВКС се произнесе с Тълкувателно решение от 6 ноември 2013г., касаещо разноските по делата – присъждане на адвокатски хонорар, дължи ли се държавна такса от особен представител и други въпроси

Един от важните въпроси, по които се произнася Върховния касационен съд в Тълкувателното решение №6/2012 от 6 ноември 2013г. е присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско  възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила  доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ  (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено.

четете още

Измененията в Търговския закон от февруари 2013г.

В блога бяха коментирани и публикувани предложенията за изменения (общ законопроект на основата на приетите на първо четене законопроекти: Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от нар. пр. Янаки Стоилов, Любен Корнезов и Евгений Желев на 16.02.2012 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-91, внесен от нар. пр. Емил Радев, Красимир Ципов и Фани Христова на 05.09.2012 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.) в Търговския закон, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност (тук).

Измененията в ТЗ са факт – ЗИД на ТЗ бе  публикуван  в „Държавен вестник“ на 28 февруари 2013г.в бр. 20. Едно от значимите изменения е в чл. 646 ТЗ, като в заглавието думата „Нищожност“ се заменя с „Недействителност“. Алинея 2 на чл. 646 се изменя така: могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1- 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

  1. Изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  2. Учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  3. Погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

Съгласно новата ал. 3 на същия член, ако кредиторът е знаел (т.е.е бил недобросъвестен), че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по чл. 2, т.1 и т.2 е две години, а по т.3 – една година.

Всички изменения и допълнения  – ДВ, бр. 20 от 28 февруари 2013г.

Внесен е законопроекта за 10-годишната абсолютна давност

Автор: Адвокат Д. Коруджиева, Софийска адвокатска колегия

На 31 януари 2013 народни представители (Емил Радев, Светослав Тончев и Красимир Ципов) са внесли законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Текстът на проекта за допълнение е следния:

§ 1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:

Чл. 112а (1)  С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват  всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

четете още

Достъпът до делата на търговците в Търговския регистър вече е ограничен

Търговски регистър. Агенция по вписванията.

Търговски регистър. Агенция по вписванията.

От 01.01.2013г. достъпът до делата на търговците в Търговския регистър – достъпът до сканираните документи по делото на търговеца, вече е ограничен.

След множество дискусии и изразени често крайни и противоречиви мнения по отношение на това доколко точно ТР трябва да бъде публичен и доколко точно да е видимостта на вписаните обстоятелства и документи по търговските дела на търговците в електронния ТР, гласуваните още през 2011-та промени в Закона за търговския регистър вече са в сила. Само практиката ще покаже, дали въпросните ограничения допринесоха за сигурността и намаляване на престъпленията свързани със злоупотреба с лични данни, а и други престъпления срещу личността, за които се твърди, че са улеснени заради публичния Търговски регистър или пък е нанесена по-голяма вреда – чрез накърняване на пълната информираност спрямо граждани и търговци – контрахентите в търговски сделки и и сигурността на търговския оборот е намаляла.

четете още

Законопроект за изменения в Търговския закон. Промени, касаещи несъстоятелността и определяне на датата на неплатежоспособност.

На 12 ноември е внесен законопроект за изменения в Търговския закон. Проектът засяга сериозни и съществени като последици, особено що се касае до режима на несъстоятелността. Ноторно в публичното пространство беше обстоятелството за извършване на злоупотреби и умишлени вреди на добросъвестни кредитори чрез нереално връщане назад във времето на датата на неплатежоспособността (години назад) и съответните сериозни правни последици от това. Ноторни са така също и злоупотребите чрез „фабрикувани“ задължения „отлежали“ уж години към компании с адреси  на Вирджинските о-ви или пощенски кутии (което е класически пример за фиктивно седалище на фирма с една или друга цел – често такива компании се означават и като „shell companies“).

четете още

ВАС остави в сила 4% държавни такси върху цената на иска (II част)

През месец май 2012г. в блога бе коментиран въпроса за отмяната на 4% пропорционална такса върху цената на иска по граждански и търговски дела. (тук)

Тричленен състав на Върховния административен съд, на 18 май 2012г., с решение №7029/2012г. по адм. дело №670 от 2012г. отмени 4% съдебна такса по граждански и търговски дела с материален интерес.  (отмени чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приета с Постановление № 38 от 27.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.)

След обжалване от страна на Министерския съвет, решението на тричленния състав е отменено от петчленен състав на ВАС (председател Венета Марковска, членове на състава: Александър Еленков, Наталия Марчева, Милка Панчева, Тодор Тодоров). Решението (№ 13857 по дело №8688/2012г. на ВАС, ІІ отд. от 06.11.2012г.) е окончателно.  Приложимата и към настоящия момент Тарифа и въпросният член 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ остава в сила.

Както по-рано бе коментирано в блога, истинският въпрос,  от наша гледна точка, касае всъщност достъпа до правосъдие на гражданите, доколкото 4% такса върху цената на иска е реална пречка за защита на накърнени права и законни интереси пред съд.

четете още

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“;

Статията е публикувана за първи път във в-к  „Съдийски вестник“ (периодично издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 2/2012, стр. 118.

четете още

Глобите за работници без трудови договори са противоконституционни и не следва да се прилагат: Решение № 7 на КС от 19 юни 2012 г. по конституционно дело № 2/2012 г., докладчик съдията Благовест Пунев (Обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.)

Съгласно Решение на Конституционния съд на РБ, предвидените с измененията в Кодекса на труда глоби за работници, работещи без трудови договори са противоконституционни и не следва да се прилагат. С решение от 19 юни 2012 по конституционно дело № 2/2012 г., Конституционният съд обяви за противоконституционни чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г., последно изменение, бр. 7 от 2012 г.), изменен с § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 7 от 2012 г.), и чл. 414а от Кодекса на труда, създаден с § 21 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

С измененията от 2012 в Кодекса на труда, в новосъздаденият чл. 414а КТ, бе въведена административна отговорност за работника или служителя, когато предоставя работната си сила без трудов договор – а именно: наказание глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.  В искането си до КС,  55 народни представители от 41-вото Народно събрание изтъкват аргументи, че оспореният текст нарушава принципа на правовата държава, защото гражданите се санкционират без да имат вина, тъй като работникът или служителят е по-слабата страна в трудовото правоотношение, вместо държавата чрез своите контролни органи да гарантира спазване на трудовото законодателство и да създаде условия за реализация на правото им на труд – нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 48 от Конституцията. Поради това бе поискано от Конституционния съд да ги обяви за противоконституционни и несъответстващи на общопризнатите норми на международното право и на международните договори, по които България е страна.

четете още

Изменения в ГПК, касаещи изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ

Обнародвани  (ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 ) бяха измененията в ГПК, касаещи изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ. Едно от най-съществените изменения и допълнения е, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, както и че за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Съгласно ПЗР на ЗИД на ГПК, по изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършени съответните действия, таксите не се преизчисляват. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.

Предвижда се си създаване на „Електронен запор върху вземане по сметка в банка“, но влизането в сила в тази му част е отложено за 01.01.2013г.

Също така, важно допълнение е предвиденото със ЗИД  задължение за ЧСИ в случаите по чл. 487, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (случая на обявление за продан) да публикува обявленията за публична продан и на интернет страницата на камарата. До сега нормата на ГПК (чл. 487, ал. 2), предвиждаше обявлението да се постави в канцеларията на ЧСИ, в сградата на РС, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот. В този смисъл, направеното допълнение заслужава да бъде приветствано като смислено.

четете още

Прието е Тълкувателно решение №1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС относно правото на строеж и др. въпроси

Извлечение от Тълкувателно решение 1/2011г., София, 4 май 2012 на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело 1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС:

  1. Какъв е смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти.

Смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“ , употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж.

четете още

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“

Публикуваното на сайта на ВКС Тълкувателно решение № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за „периодините плащания“ можете да прочетете препечатано и тук, заедно с коментар: тук

 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№ 3/2011 г.

гр.София, 18 май 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия, в съдебно заседание на 11 април 2012 г. в състав:…

постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГКТК,

докладвано от съдиите МАРИАНА КОСТОВА и МАРИО ПЪРВАНОВ

С разпореждане от 06.12.2011 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2011 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданската и търговската колегия, по искане на Омбудсмана на Република България на основание чл.125 във вр. с чл.124, ал.1 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:

Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите и кои са неговите основни и задължителни характеристики?

Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В искането на Омбудсмана на Република България се изтъква, че няма легална дефиниция на понятието „периодично плащане”. Неговото съдържание поражда спор в правната доктрина и има противоречива съдебна практика по приложението на тригодишната погасителна давност за вземанията, посочени в разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД като „други периодични плащания” относно договорните правоотношения на потребителите с топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества и мобилните оператори. Посочени са конкретни примери на противоречива съдебна практика относно вземанията на топлофикационните и водоснабдителните дружества.

четете още

Дали ще бъде отменена окончателно 4% държавна такса върху цената на иска?

Въпросът дали ще бъде отменена дължимата по граждански и търговски дела пропорционална такса в размер на 4 на сто върху цената на иска, съгласно разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е на път да бъде решен. Съгласно приетата с Постановление №38 на МС от 27.02.2008г. (в сила от 01.03.2008г.) Тарифа, по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл, събираните от съдилищата такси са едни от най-високите и много често реална пречка за достъп до правосъдие. Много често правозащитни организации, адвокати и граждани критикуваха това разрешение – таксата да се определя съобразно цената на иска.

На 18 май 2012г., състав на Върховния административен съд (председател Дима Йорданова, членове Славка Найденова и Галя Костова) с решение №7029/2012г. по адм. дело №670 от 2012г. уважи жалбата срещу 4% съдебна такса по граждански и търговски дела с материален интерес.  Съдебният състав е уважил наведените доводи за процесуални нарушения при приемането на Тарифата, а именно: „Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, т. е. той урежда процедурно правило за приемане на съответния нормативен акт. Текстът в този му вид е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗНА, обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г. и в сила от 01.01.2008 г., от което следва, че е бил в сила към датата на приемане на процесната тарифа. В случая съставителят на проекта за подзаконовия нормативен акт е Министерството на правосъдието, в чието задължение е било да го публикува на интернет страницата си, ведно с мотивите, съответно доклада, както и да даде най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото не се представиха доказателства това изискване на ЗНА да е изпълнено от съставителя на подзаконовия нормативен акт….“.

четете още

ВКС прие Тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“

След изричното искане на Омбудсмана г-н Константин Пенчев (Тълкувателно дело No 3/2011 г.) за приемане на тълкувателно решение по въпроса за „периодичните плащания“, ВКС (Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия), на 11.04.2012г.  е приел тълкувателно решение, в което приема, че  „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”

Тълкувателното решение  ще бъде публикувано на сайта на ВКС след като бъде подписано от всички съдии.

Тълкувателното решение по дело No 3/2011 г. на ВКС ще бъде коментирано в блога след публикуването му.

Въпросът за „периодичните плащания“ и съдебната практика бе разглеждан и в блога вече: тук

 

 

 

Конституционният съд обяви за противоконституционна нормата на чл.189, ал.13 от Закона за движение по пътищата. Наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. вече могат да се обжалват пред съд.

По искане на омбудсмана на РБ, Конституционният съд се произнесе и обяви за  противоконституционна нормата на чл.189, ал.13 от Закона за движение по пътищата – Решение №1/ 01.03.2012г. по КД №10/2011г.

Аргументите, изложени от омбудсмана на РБ – г-н Константин Пенчев  са, че чл. 189, ал. 13 от ЗДвП ограничава конституционно гарантираното право на защита, тъй като се явява пречка за обжалването на съставяните по ЗДвП наказателни постановления и електронни фишове за налагане на глоба под  50 лева. Противоречие има и спрямо нормата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ (защото принципът на върховенство на закона изисква мерките, засягащи основни права на гражданите да бъдат предмет на състезателно производство пред съд), чл. 120 , ал. 1 и 2(тъй като ЗДвП взема за критерий за обжалване единствено размера на наложеното административно наказание). Нещо повече, нормата на ЗДвП е в противоречие и с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ( в сила за РБ от 1992г.), защото нарушава правото на всеки от справедлив и публичен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, която норма е с пряко действие и други доводи.

четете още

Обнародвано е Постановление №8 /18.01.2012г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство

Обнародвано е Постановление №8 /18.01.2012г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство (Обн. ДВ. бр.8 от 27 януари 2012г., в сила от 27.01.2012 г.)

С правилника се уреждат устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Правилникът е приет на основание чл. 20 от Закона за културното наследство.

четете още

Обнародвани са измененията в Наредба №5 от 2006г. за техническите паспорти на сградите

Обнародвани са измененията в Наредба №5 от 2006г. за техническите паспорти на строежите. След  спорното въвеждане на изискванията за т.н. технически паспорт на сградите, въведено през 2007г. с Наредба №5 от 2006г. за техническите паспорти на строежите , в  ДВ. бр.98 от 13 Декември 2011г. са обнародвани изменения, касаещи сроковете, а именно:

В § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. Думите „с изключение на строежите по ал. 1“ се заменят с „в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост“.

2. В т. 3 думите „31 декември 2012 г.“ се заменят с „31 декември 2014 г.“.

3. В т. 4 думите „31 декември 2014 г.“ се заменят с „31 декември 2016 г.“.

4. В т. 5 думите „31 декември 2016 г.“ се заменят с „31 декември 2018 г.“.

Съгласно ЗУТ, т.64 на § 5  (нова – ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.):  „Технически паспорт на строеж“ е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани с изпълнението на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3, инструкции за експлоатация, обслужване, обследване, поддържане и ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строежа в експлоатация.

С посочената по-горе наредба се регламентира редът за съставяне, предоставяне, регистриране и съхраняване на техническите паспорти, редът за извършване на обследването на строежите, сроковете за съставяне на техническите паспорти на отделните категории строежи и др. (чл. 1, ал.1, т.1,2,3,4, и5  на Наредба №5 от 2006г. на МРРБ).

Приети промени в УБДХ

 

Обжалваемост на решения по УБДХ

След Решението на Конституционния съд, (обн., ДВ, бр. 38 от 2011 г.), в което решение беше обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 7 от УБДХ, в частта относно израза  „не подлежи на обжалване“, но и в практиката – обжалване често се допускаше, НС ( на 10 ноември 2011 г) приема промени съгласно, които наказанията за дребно хулиганство вече ще подлежат на обжалване. Съгласно промените в Указ № 904 за борба с дребното хулиганство от 1963 г., (Обн. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г.) решенията на компетентния районен съд,  постановил наказанието, ще подлежат на обжалване пред съответния Окръжен съд в срок до 24 часа.

четете още

Приключи процедурата по регистрация на организации за колективно управление на авторски права по чл. 40 от ЗАПСП

С изменения и допълнения в Закон за авторското право и сродните му права, обнародвани в ДВ. бр.25 от 25 Март 2011г. Беше създаден изцяло нов раздел, регламентиращ дейността на организациите за колективно управление на авторски права. Това е Раздел I. „а“ Колективно управление на права – в сила от 25.03.2011 г.

Промените, въведени в режима на управление на авторски и сродни права са с голямо значение.

четете още

Обнародвана е Тарифа за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Обнародвана е Тарифа за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати.

четете още

Промени в закона за културното наследство от м. юли 2011, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г.

За около двегодишния период, след влизането в сила на изцяло новия Закон за културното наследство през 2009г. неколкократно се правиха промени на парче в закона – веднъж, заради небезизвестното решение на Конституционния съд –  Решение № 7 от 29.09.2009 г.,  бр. 80 от 9.10.2009 г.; насетне още няколко изменения и допълнения в  бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изменения в бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изменения отново в бр. 101 от 28.12.2010 г., и накрая – измененията и  допълненията в  бр. 54 от 15.07.2011 г., която са предмет на анализ в настоящия коментар.

четете още

Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани