Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Допълнение

Като допълнение към изложеното и публикувано  гледище към ноември 2011 (тук) следва да се добави и развитието на съдебната практика (противоречива) и теорията по въпроса.

В изданието от 2012 г. на Българско гражданско процесуално право на проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, Валентина Попова, стр. 996- 1001 се приема: „Секвестируемостта  на единственото жилище на длъжника по отношение на ипотекарния кредитор (чл. 445, ал. 1) не прави това жилище секвестируемо и по отношение на хирографарните кредитори[1].“

По-долу прилагаме извлечение от релевантна съдебна практика по въпроса:

Решение №252/21.11.2013 по дело №4302/2013 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията Диана Хитова

Освен това възложеният имот е ипотекиран, ипотекарният кредитор се счита присъединен взискател по изпълнителното дело по силата на чл.459 ал.2 ГПК .С оглед и на това обстоятелство възложеният имот не може да се счита за несквестируем.

Решение № 9377 от 23.12.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 14795/2016 г.

Не може да бъде споделен и доводът, че с учредяване на договорната ипотека несеквестируемостта на имота е отпаднала, поради което и останалите от проданта на имота суми не следвало да бъдат възстановени в полза на длъжника по изпълнителното дело. Позоваването на несеквестируемостта по чл. 444 ГПК е възможност за длъжника да осуети лишаването си от определено осигуряващо минимално необходимите му условия за живот материално благо при принудителното изпълнение на парично вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК обаче несеквестируемостта отпада по отношение на вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор, т.е. учредената ипотека обвързва ипотекарния длъжник и ипотекираният имот става секвестируем по отношение на ипотекарния кредитор. Що се отнася обаче до кредиторите, които са се присъединили към изпълнителния процес, те започват от кредитор, спрямо когото несеквестируемостта не важи и не получават правното положение на ипотекарния такъв, като заобикаляне правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на тях е недопустимо. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори. Обстоятелството, че с Нотариален акт № 156/17.09.2012 г., том I, рег. № 7500, дело № 151/2012 г. върху процесния имот е била учредена ипотека, не може да доведе до различен извод.

Решение № 16 от 12.01.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 2001/2016 г.

Именно поради обстоятелството, че жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник (по изложените по-горе съображения), а върху имота, против който е насочено принудителното изпълнение, е учредена ипотека за задължение към ипотекарния кредитор и взискател по делото, което задължение е предмет на изпълнителния лист по настоящото изпълнително дело, на основание чл. 445, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не може да се ползва от забраната по чл. 444, т.7 от ГПК, дори този имот да е единствено жилище на жалбоподателя-ипотекарен длъжник и членовете на неговото семейство.

Решение № 5759 от 8.07.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 3965/2016 г.

Процесното изпълнително дело е образувано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудително изпълнение върху имот, който е несеквестируем по отношение на него /за обезпечаване на вземането, предмет на принудително изпълнение, не е била учредена ипотека в полза на „Ф.Л.“ ЕАД/ – чл. 445, ал. 1 ГПК. Такова право има само ипотекарен кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнителното производство. Следва да се посочи също така, че и чрез присъединяване на ипотекарен кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарните кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не се служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание.

Решение  Номер VІ -301/ 04.04.2017 г. ОС – Бургас, шести граждански въззивен състав, възз. гр. д № 440 / 2017 година

В случая, не може да се приложи разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК за отпадане несеквестируемостта върху процесното жилище, независимо от наличието на учредена ипотека в полза на „Банка Д.“ ЕАД (присъединен по право взискател). Съгласно нормата на чл.445, ал.1 ГПК, от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, т.е. несеквестируемостта отпада по отношение на ипотекарния кредитор, който е взискател по изпълнителното дело. Това действие на ипотеката, обаче, не се разпростира по отношение на други хирографарни или ипотекарни кредитори с ипотека върху друг имот. В настоящият случай, изпълнителното дело е инициирано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудителното изпълнение срещу имот, който е несеквестируем по отношение на него. Такова право има само ипотекарния кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнително производство. Чрез присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително дело не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарни кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируем имот и ако същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяване на останалите кредитори според реда на предпочитание. В случая, вземането на взискателката Е.В., по чиято инициатива е образувано настоящото изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Д. Николов срещу длъжниците М.К.-П. и Л.П. не е обезпечено по този начин, вземането й не попада в нито една от хипотезите на чл.445 ГПК, тя е хирографарен кредитор.  Привилегията на притезанието, възникнало от учредената върху жилището на длъжниците договорна ипотека, важи само по отношение на ипотекарния кредитор „Банка Д.“ ЕАД и не може да предостави на взискателката Е.В. права, които тя не притежава. Разпоредбата на чл.459 ГПК също не създава права за всикателката Е.В., които да изключват по отношения на нея приложимостта на чл.444, т.7 ГПК за процесното жилище, собственост на длъжниците, независимо от присъединяването на „Ю. Б.“ АД  като взискател по негова молба. За да бъде приложена нормата на чл.459 ГПК следва да има насочено изпълнение върху имущество на длъжника, което е секвестируемо за взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното производство, а в случая при наличните по изпълнителното дело данни няма основание да се приеме, че върху процесния имот може да започне принудително изпълнение, с оглед установената несеквестируемост на процесния имот, съгласно чл.444, т.7 ГПК.

[1] Българско гражданско процесуално право, проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, автор: Валентина Попова, С, 2012, стр. 1001.

Отново за давността. Или за ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС, практиката на ВАС и новото съвместно тълкувателно дело №1/2017 на гражданската и търговската колегии на ВКС и първа и втора колегии на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Отново за давността. Правната полемика относно давността, прекъсването и пр. явно ще продължава, независимо от задължителното иначе ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС. (Повече: тук) Причините за това от наша гледна точка са не точно собствено проблеми на правното тълкуване или на закона, но тези извънправни аспекти ще останат извън настоящия коментар.

На 26 юни 2015 г. излезе решението по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. В точка 10 на посоченото решение, е поставен за разглеждане и решен въпроса  „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“. ОСГТК на ВКС решава, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

четете още

ВКС се произнесе по въпросите на принудителното изпълнение с Tълкувателно решение №2/2013г.

На 26 юни 2015г. бе публикувано очакваното Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно дело №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Тълкувателното решение дава отговор на няколко важни и остро поставяни в практиката въпроси на принудителното изпълнение, чието противоречиво решаване до момента бе огромен проблем.

Един от най-наболелите проблеми бе свързан с противоречивото решаване на въпроса  „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“

Мотивите да се иска тълкувателно решение по въпроса са различните становища в практиката: „Според едно от становищата, поддържани в съдебната практика, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното изпълнително действие, и съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност. Според друго становище, правните последици на прекратяването на изпълнителното производство също настъпват по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, но с изтичане на 2-годишния срок, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.33, ал.1, б.”д” ГПК отм.). Според трето становище, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител.“

Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, се приема в ТР на ВКС и Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд следва да се счита за изгубило сила.

В мотивната част на точка 10 от ТР се развиват аргументи в посока на приетото и следва да бъде обърнато внимание, кои действия на ЧСИ и взискателя съставляват изпълнителни действия и кои не – също проблем в практиката:

четете още

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Недействителни ли са сделките със запорирани МПС, какви са правните последици за страните по разпоредителната сделка, за взискателя и длъжника по изпълнението?

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Какви са значението и последиците за страните по прехвърлителна сделка със запориран автомобил е въпрос, който все по-често  бива поставян в практиката. Разбира се, най-напред следва да бъде отграничен от продажбата на краден (чужд) автомобил, защото макар и с наложен запор, автомобилът продължава да е собственост на длъжника. Също така трябва да се подчертае и несъвършенството на законовата уредба, касателно продажба на МПС – макар да се изисква нотариална заверка на подписите, то липсата на регистър, в който страните или нотариуса да могат да направят справка за наличието или липсата на запор по отношение на съответния автомобил /подобно на имотния регистър касателно недвижимите имоти и справките за тежести/, водят до съответните неблагоприятни последици.

четете още

 Лихви или обезщетение – практически проблеми относно  т.н. „лихви  за забава“. Преглед на съдебната практика и  задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Автор: Адв. Д. Коруджиева

Статията е публикувана за първи път във в-к ”Съдийски вестник” (периодично  издание на Съюза на съдиите в България), г. I, кн. 3/2012, юли-септември 2012

четете още

Спиране на изпълнителното производство представлява временна забрана  да се „упражняват процесуални права“ [1], временно преустановяване на изпълнителните действия. Спиране на изпълнението при хипотезата на чл. 454 ГПК е възможно при внасяне от длъжника на 30% от дължимото по предявените срещу него изпълнителни листове. При уредбата на спирането на принудителното изпълнение в тази хипотеза,  де факто няма разлика със старата уредба по отменения ГПК, следователно важими остават както утвърдените в практиката положения, така и по-старата съдебна практика[2].

Съгласно чл. 454, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител спира изпълнението,  по искане на длъжника, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса. Съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Ако обаче, длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението без длъжникът да може да иска ново спиране. Тази разпоредба е неприложима, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец, поради същността на ипотечното, съответно заложното право.Т.е. следва да се има предвид, че изпълнението се спира само когато се касае за парични притезания чрез изпълнение върху движими или недвижими вещи и само когато длъжникът е физическо лице и да внесе 30 на сто в сроковете установени в разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК.

четете още

Обнародвани  (ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 ) бяха измененията в ГПК, касаещи изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ. Едно от най-съществените изменения и допълнения е, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, както и че за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Съгласно ПЗР на ЗИД на ГПК, по изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършени съответните действия, таксите не се преизчисляват. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.

Предвижда се си създаване на „Електронен запор върху вземане по сметка в банка“, но влизането в сила в тази му част е отложено за 01.01.2013г.

Също така, важно допълнение е предвиденото със ЗИД  задължение за ЧСИ в случаите по чл. 487, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (случая на обявление за продан) да публикува обявленията за публична продан и на интернет страницата на камарата. До сега нормата на ГПК (чл. 487, ал. 2), предвиждаше обявлението да се постави в канцеларията на ЧСИ, в сградата на РС, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот. В този смисъл, направеното допълнение заслужава да бъде приветствано като смислено.

четете още

Несеквестируемостта на единственото жилище отпада при дълг за вреди от непозволено увреждане

Съгласно ГПК, съдебният изпълнител може да продаде идеалната част на длъжника от съсобствения имот. Щом имота е съсобствен, имотът се описва от съдебния изпълнител изцяло, но следва да се продаде само идеалната част на длъжника (чл. 483-484 ГПК).

Съсобствен имот може да бъде продаден от съдебен изпълнител и изцяло, но само при наличието на изрично писмено съгласие на всички останали съсобственици. Ако един от останалите съсобственици не е дал съгласие – имотът не може да се продаде изцяло.

четете още

Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

Когато проданта на недвижим имот в изпълнителния процес се предприема по искане на взискател, който не е ипотекарен кредитор има някои особености – с цел да се защитят интересите на ипотекарния кредитор, който не участва в изпълнението.

Съгласно ЗЗД, чл. 175, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.

Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който държавният или частният съдебен изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър.

За това, когато проданта се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебния изпълнител трябва да му изпрати съобщение за насрочване на описа и проданта. Така, макар да няма изпълнителен лист, ипотекарния кредитор става страна в изпълнителния процес с права на взискател.

четете още

Възможна ли е публична продан на съсобствен недвижим имот (не е съпружеска имуществена общност) за дълг на един от съсобствениците?

При публичната продан на съсобствен недвижим имот в рамките на изпълнителното производство има някои особености. Два са вариантите за изпълнение в тази хипотеза.

• Продажба на идеалната част на длъжника

Когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва от съдебния изпълнител изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника (чл. 483-484 ГПК). Задължително е да се отбележи, че имотът е в съсобственост и размерът на идеалната част на длъжника.
Както се отбеляза по-горе, продава се само идеалната част на длъжника – напр. 1/3 идеална част от апартамент от общо 40 кв.м, находящ се…..при първоначална цена на идеалната част………
четете още