Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия

Статията е публикувана за първи път в сп. Общество и право, кн. 8 от 2013;

Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. В практиката този въпрос се поставя и решава изключително често, а често е и въпрос, предизвикващ немалко противоречия. Какъв е всъщност актуалният смисъл на нормата на чл. 53 от СК?

Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.

Принципно, няма правни способи да се иска промяна на името на друг човек.Това е абсолютно важимо вече и в брачния процес и в този смисъл, нормата на чл. 53 от новия СК е недвусмислена. Искането на единия съпруг да се промени името на другия или да се „възстанови“ предбрачното име на другия съпруг, следва да се определи като категорично недопустимо, съгласно актуалната законова разпоредба на чл. 53 СК, защото този съпруг няма процесуална легитимация да прави такова искане. Съгласно посочената по-горе норма това е правна възможност само на лицето, което е променило името си след брака (най-често в практиката това е жената). Само лицето, което е променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да се „възстанови“ името от преди този брак и този въпрос вече е поставен в зависимост от неговата воля изцяло. Следва да се отбележи, че бидейки и едно от основните права на личността, упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. Следва да се подкрепи разбирането [1], че при липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК.

Новата уредба на въпроса за фамилното име в Семейния кодекс е в категорично противоположен смисъл спрямо нормите на стария СК (чл. 103 СК (отм):“ (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен.(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.). Тази уредба е отменена с влизането в сила на новия Семеен кодекс през 2009г. Често обаче, в бракоразводното производство, по инерция, все още се правят искания от колеги в тази посока, които обаче, са недопустими, съгласно актуалната законова разпоредба на СК и не следва да бъдат разглеждани. В този смисъл постановките в съдебната практика в тази посока следва да се разглеждат като изцяло загубили сила [2]. (напр. Решение № 40 от 7.02.2008 г. на РС – Пловдив по бр. д. № 331/2007 г., 2-ри бр. с-в, както и ПВС №5/1978г., т.7 и др.; )

При тълкуването и прегледа на новата разпоредба (по чл. 53 СК ) и тази по отменения СК, е видно и е категорично, че съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено от законодателя с решение, зависещо изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака да възстанови или не предбрачното си име. Няма и правна възможност да се иска и промяна и преустановяване на използването на фамилно име при изменение на обстоятелствата от съпруга, чието име е взето след сключването на брака, каквато възможност старата уредба предвиждаше.

Много важно е да се подчертае, че този въпрос, вече е разрешен със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд (Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда.). С Определение № 172 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната норма на чл. 53 СК.  С Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година, докладчик съдията Стоил Сотиров, ВКС приема следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.

Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.“

 



[1]  Марков, М. Прекратяване на брака, Коментар на новия семеен кодекс, С, 2009, стр. 189

[2] Относно съотношението между чл. 326 ГПК, предвиждащ служебно задължение за съда да се произнесе по въпроса за фамилното име и чл. 53 СК, може да бъде подкрепено становището на проф. д-р В. Попова (Брачен процес, стр. 687 и сл. В „Българско гражданско процесуално право“, Сталев., Ж. IX издание, 2012), а именно, че след влизане в сила на СК служебното задължение на съда да се произнесе по въпроса отпада, тъй като СК е по-нов закон. Според горепосоченото становище в чл. 53 СК е регламентирано както съдържанието на субективно материално право, така се съдържа и процесуално правило, съответстващо на диспозитивното начало, а именно необходимостта от изрично искане до съда.


Коментари


Един коментар за “Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)”

Здравейте. Искам да попитам, аз съм българка. Съпругът ми е пакистанци. Той няма постоянен адрес в България нито българско гражданство. Не живеем заедно и не знам къде е. Аз живея в чужбина. Нямаме никакви имоти, коли ,имущество на мое или негово име. Искам да де разведа в България. Как може да стане това? До колко време ще трае делото?

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани