Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.
Публикувано на 03 декември 2012 г.
Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.
Правните въпроси на прекратяването на фактическото съжителство обаче излизат на дневен ред, когато е необходимо да се регулират определени правни последици от прекратяването – напр. режима на лични отношения на родителите с детето, задълженията за плащане на издръжка и т.н. Когато връзката между родителите е била брачна, то прекратяването й е по-ясно и познато в публичното пространство – чрез развод, като в бракоразводното производство задължително и обективно се съединяват исковете за издръжка, за упражняване на родителските права, за определяне на режим на лични отношения, за ползването на семейното жилище, за фамилното име след развода и евентуална издръжка между съпрузите. Ако разводът е по взаимно съгласие – то това са задължителните за уреждане въпроси между страните, за да бъде допуснат развода и бракът прекратен.
Когато страните са родители без брачна връзка, въпреки неформалната и „лесна“ раздяла между тях, законодателят е предвидил съответен ред за уреждане на горепосочените въпроси касаещи последиците на фактическата раздяла след фактическо съпружеско съжителство. Този законов ред за уреждане е нов, въведен е с приемането на новия Семеен кодекс през 2009г. В чл. 127 са предвидени две процедури за уреждане на отношенията между родителите – по взаимно съгласие на родителите, а когато е невъзможно постигането на същото – по исков ред.
Родителите могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1 на чл. 127 от СК, то спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Т.е. сега родителите на деца, родени извън брак имат на разположение две законово регламентирани процедури, чрез които могат да уредят отношенията си като постигнат една стабилност и изпълняемост на уговорките по посочените по-горе въпроси. Като двете процедури наподобяват значително редът за развод по взаимно съгласие (охранително производство) и по исков ред (спорно), като тук няма, разбира се, прекратяване на брак и произнасяне по въпросите за ползването на семейното жилище.
Всъщност, при анализа на разпоредбите, уреждащи бракоразводните производства и производствата за уреждане на отношения между родители (без брак), прави впечатление, че ползването на семейното жилище не е част от въпросите, по които страните могат да се споразумеят, а съдът да утвърди, нито да се иска определяне на ползването му от съда.
Понятието „семейно“ жилище е дефинирано в §1 от ДР на СК като “ жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“. Т.е. по смисъла на законовото понятие, семейно жилище могат да имат само съпрузи. Ползването му при спор се определя от съда като се вземат предвид множество критерии с цел да бъдат защитени интересите на децата, така щото да не останат без дом, независимо чия собственост е жилището, което семейството е обитавало. Въпросът за семейното жилище не е предмет на настоящата статия, но само се маркира фактът, че законодателят очевидно не охранява интересът на децата, родени извън брак що се отнася до ползването на „семейно жилище“.
Следва да се отбележи, че разглежданите процедури по чл. 127 от СК са все по-често използвани в практиката и очевидно необходими в правния мир, доколкото действително форматът на „фактическо съпружеско съжителство“ е често срещан житейски избор. Предвидена е възможност за изискване от съда на становище от дирекция „Социално подпомагане“, за определяне на привременни мерки, за изслушване на детето и страните, когато е необходимо. Производствата по чл. 127 от СК приключват със съдебно решение, което се ползва с изпълнителна сила, т.е. напр. определената издръжка, а и режим на лични отношения ще могат да бъдат събирани принудително чрез издаване на изпълнителен лист и принудително изпълнение от съдебен изпълнител по реда на ГПК.
Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;
СК Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
Други от Семейно и наследствено право:
- Наследяване на съпруг и отказ от наследство на низходящите
- По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ИСКОВ РЕД – КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ. Практически въпроси и проблеми.
- Отказът от наследство няма нужда от нотариална заверка. Поглед към нормативната уредба и актуална съдебна практика на ВКС, която отрича наложилото се изискване на районните съдилища за нотариална заверка на подписа на заявлението за отказ от наследство
- Кой е компетентният съд по „последното местожителство“ на наследодателя да впише отказ от наследство?
- Домашните любимци след развода. Практически и правни въпроси. Съдебна практика.
- Брачният договор. Изменение на брачния договор. Прекратяване и разваляне на брачен договор. Недействителност на брачния договор.
- Комбинирана/смесена съсобственост или собственост с изцяло наследствен характер е собствеността върху имот, бивша съпружеска имуществена общност, прекратена поради смърт на единия съпруг
- Относно някои актуални въпроси свързани с издръжката на деца, размер, основания за погасяване и правото на издръжка на пълнолетни учащи се
- Относно казуса с издаването на паспорт в България на дете с испански акт за раждане, в който са вписани „две майки“
- Отново по въпроса за личното явяване пред съд при развод по взаимно съгласие в светлината на съвременните динамични обществено-икономически условия и гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. Съдебна практика.
- Нова практика на съдилищата, относно допустимостта на отказ от наследство от непълнолетен. Противоречива практика на ВКС
- Оспорване на бащинство от детето при припознаване. От кога текат сроковете. Съдебна практика.
- Относно чл. 57 от ЗН и чл. 10 ал. 4 ЗН; Проблеми при наследяване по заместване и наследствена трансмисия;
- ЕСПЧОС се произнесе като т. нар. Голяма камара, осъди Норвегия за нарушаване на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Делото Strand Lobben v. Norway)
- Подлежат ли на изпълнение невлезлите в сила съдебни решения за родителски права на въззивен съд
- Отказ от наследство от непълнолетен
- Отказ от наследство и завет на имот
- ИМПЕРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ПРИ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Отказ от наследство и възстановяване на собствеността по т.нар. реституционни закони
- Приемане на наследство по опис
- Какво се случва при неплащане на дължима за уравнение на дяловете сума при делба?
- Относно принципа за ненамеса на държавата в личния и семеен живот по ЕКПЧ (чл. 8)
- Как се определя коя е първата и третата седмица на месеца при изпълнението на режим на лични отношения с дете и други въпроси?
- Как се променя по съдебен ред лично, бащино и фамилно име
- ИСКОВЕ ЗА БАЩИНСТВО – КРАТКИ ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ
- ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване
- Отказът от наследство. Отказът от наследство от недееспособни и ограничено дееспособни наследници
- Признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България
- Привременни мерки или кой упражнява родителските права докато трае съдебния процес. Противоречива практика на съдилищата
- Имуществените въпроси в бракоразводното производство
- СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- РАЗВОДЪТ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Издръжка на бивш съпруг
- АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
- Относно процедурата по чл. 51 от ЗН за определяне на срок на наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Практически проблеми.
- Относно разноските по дела по чл. 127 ал. 2 СК /спор за родителските права/
- Приети са измененията в ГПК относно издаването на Европейско удостоверение за наследство
- Проблеми на наследяването: запазена част и разполагаема част съгласно Закона за наследството
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Привременните мерки (В рамките на процедурата по развод или през време на процес за издръжка и упражняване на родителски права)
- Оспорване на отказ от наследство
- Тълкувателно решение слага край на противоречивата практика по прилагането на иска за оспорване на бащинство от детето, касателно срока /чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс/
- Нови правила при наследяването: Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година
- ИПОТЕКАТА СЛЕД РАЗВОДА
- Сроковете за предявяване на иск за оспорване на бащинство
- Фамилното име при развод
- СРОКОВЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД
- Исковете за определяне на по-голям дял поради значителен принос (чл. 29, ал.3 СК) и за установяване на липсата на съвместен принос при придобиване на имуществото (чл. 21, ал. 3 СК)
- Упражняване на родителските права и режим на лични отношения с другия родител след развода
- За развода по взаимно съгласие: практически въпроси
- Компетентен съд при развод. Родова и местна подсъдност при брачните искове
- Завещания с модалитети
- ЗАКОННАТА СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
- Въпросът за фамилното име при развод. Анализ и преглед на задължителната съдебна практика на ВКС по новия Семеен кодекс (чл. 53 СК)
- Относно някои аспекти на давността и задължението за издръжка
- Отказът от наследство
- Относно някои принципни положения на бракоразводния процес с международен елемент. Възможен ли е развод в България ако бракът е бил сключен в чужбина?
- За предимствата на развода по взаимно съгласие пред производството по развод по исков ред. Практически въпроси.
- Съдебна делба II: За някои въпроси на съдебната делба на наследствен имот в контекста на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г. относно спорни моменти на съдебната делба
- Съдебна делба I: За значението на Тълкувателно решение №1/2004г. от 19 май 2004г., относно някои въпроси на съдебната делба на прекратена съпружеска имуществена общност
- Как се определя издръжката на детето след развод?
- Завещанията. Някои въпроси относно разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника.
- Въпросът за семейното жилище при развод по взаимно съгласие
- Колебания в новата практика по чл. 330, ал. 1 ГПК (Брачна колегия, СРС) – относно задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие.
- Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие
- Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)
- Произход от бащата – законовата презумпция на чл. 61, ал. 1 СК
- Относно изискването за лично явяване на съпрузите в съдебно заседание по делото за развод по взаимно съгласие
- Споразумението при развод по взаимно съгласие
- РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПОРАДИ РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
- РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ
- Добре ли е да имам брачен договор?
живях с жена без брак.В момента се разделихме хванах я в изневяра и изгоних, имаме дете на 16 години.Въпросът ми е жилището е на мое имам нотариален акт, подобренията в жилището почти са с помощ на майка й.
Въпросът ми е тя има ли право да претендира за жилището, и тя има ли права над жилището и да се върне да живее в него. Аз как да процедирам от сега нататък детето идва не го лишавам държа се добре.
При придобиванията в рамките на съжителство без брак не се формира съпружеска имуществена общност. Имуществото е собственост на лицето, на чието име е придобито.
Лицето, чиито интереси са накърнени може да търси обезщетение по общия гражданскоправен ред и след като проведе съответното доказване.
Въпрос по: „Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество“
Как се доказва, че точно парите от продажбата на личен апартамент преди брака са използвани за купуване на друг апартамент след брака? Банкови извлечения достатъчни ли са или е небходима декларация от другия съпруг?
При евентуален процес и необходимост да се докаже транфорамция са допустими всички доказателствени средства, които Гражданският процесуален кодекс позволява.
Уважаема адвокат Коруджиева,
Обръщам се към вас, тъй като вече получих две противоречиви мнения по следния казус.
Със съпруга ми сме във фактическа раздяла от септември 2006 г. (два месеца преди раждането на детето), т.е. над 12 години.
През 2008 г. беше осъден да плаща издръжка, която се изплаща от общината, т.е. той не поддържа никакъв контакт с мен и детето.
През 2018 г. беше лишен и от родителски права.
За съжаление, делото за развод е едва на 14.02.2019 г.
Получих изгодна оферта за закупуване на жилище и собственикът не е склонен да чака решението за развод.
Каква е възможността да го купя на мое име (с кредит и мои лични спестявания), без да се опасявам, че т.нар. съпруг ще прояви претенции към придобитото жилище?
Ще ви бъда безкрайно признателна за компетентния отговор.
С уважение и пожелания за приятен ден,