Фактическо съпружеско съжителство. Фактическата раздяла. Последици. Процедурите по чл. 127 от СК.

Макар да не бе изрично регламентирано в закон – като процедура по регистрация, деклариране, последици и т.н., фактическото съпружеско съжителство е налице и е все по-често срещана форма на съжителство. Житейски погледнато прекратяването на една фактическа връзка, не скрепявана с брак е много по-лесно и неформално. Връзката е била фактическа, неформална (за разлика от брачната) и съответно простото й фактическо прекратяване не е съпътствано с формални процедури. Така, както такива не са се изисквали при самото установяване на фактическо съпружеско съжителство (за това то е именно фактическо, а не формално). Това, разбира се, е валидно само що се отнася до самата връзка между страните във вече несъществуващата двойка. Няма необходимостта от доказване на дълбоко и непоправимо разстройство, каквато е налице при инициирането на исково производство за прекратяване на брак.

Правните въпроси на прекратяването на фактическото съжителство обаче излизат на дневен ред, когато е необходимо да се регулират определени правни последици от прекратяването – напр. режима на лични отношения на родителите с детето, задълженията за плащане на издръжка и т.н. Когато връзката между родителите е била брачна, то прекратяването й е по-ясно и познато в публичното пространство – чрез развод, като в бракоразводното производство задължително и обективно се съединяват исковете за издръжка, за упражняване на родителските права, за определяне на режим на лични отношения, за ползването на семейното жилище, за фамилното име след развода и евентуална издръжка между съпрузите. Ако разводът е по взаимно съгласие – то това са задължителните за уреждане въпроси между страните, за да бъде допуснат развода и бракът прекратен.

Когато страните са родители без брачна връзка, въпреки неформалната и „лесна“ раздяла между тях, законодателят е предвидил съответен ред за уреждане на горепосочените въпроси касаещи последиците на фактическата раздяла след фактическо съпружеско съжителство. Този законов ред за уреждане е нов, въведен е с приемането на новия Семеен кодекс през 2009г. В чл. 127 са предвидени две процедури за уреждане на отношенията между родителите – по взаимно съгласие на родителите, а когато е невъзможно постигането на същото – по исков ред.

Родителите могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1 на чл. 127 от СК, то спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Т.е. сега родителите на деца, родени извън брак имат на разположение две законово регламентирани процедури, чрез които могат да уредят отношенията си като постигнат една стабилност и изпълняемост на уговорките по посочените по-горе въпроси. Като двете процедури наподобяват значително редът за развод по взаимно съгласие (охранително производство) и по исков ред (спорно), като тук няма, разбира се, прекратяване на брак и произнасяне по въпросите за ползването на семейното жилище.

Всъщност, при анализа на разпоредбите, уреждащи бракоразводните производства и производствата за уреждане на отношения между родители (без брак), прави впечатление, че ползването на семейното жилище не е част от въпросите, по които страните могат да се споразумеят, а съдът да утвърди, нито да се иска определяне на ползването му от съда.

Понятието „семейно“ жилище е дефинирано в §1 от ДР на СК като “ жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“. Т.е. по смисъла на законовото понятие, семейно жилище могат да имат само съпрузи. Ползването му при спор се определя от съда като се вземат предвид множество критерии с цел да бъдат защитени интересите на децата, така щото да не останат без дом, независимо чия собственост е жилището, което семейството е обитавало. Въпросът за семейното жилище не е предмет на настоящата статия, но само се маркира фактът, че законодателят очевидно не охранява интересът на децата, родени извън брак що се отнася до ползването на „семейно жилище“.

Следва да се отбележи, че разглежданите процедури по чл. 127 от СК са все по-често използвани в практиката и очевидно необходими в правния мир, доколкото действително форматът на „фактическо съпружеско съжителство“ е често срещан житейски избор. Предвидена е възможност за изискване от съда на становище от дирекция „Социално подпомагане“, за определяне на привременни мерки, за изслушване на детето и страните, когато е необходимо. Производствата по чл. 127 от СК приключват със съдебно решение, което се ползва с изпълнителна сила, т.е. напр. определената издръжка, а и режим на лични отношения ще могат да бъдат събирани принудително чрез издаване на изпълнителен лист и принудително изпълнение от съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Автор: Даниела Симеонова-Коруджиева, член на Софийска адвокатска колегия, докторант в СУ “Св. Кл. Охридски”;

СК Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.