Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)

При постановяването на развод или при настъпването на раздяла при родители без брак, въпросът касаещ предоставянето на упражняването на родителските права е сложен, а често и най-трудния за решаване въпрос от съда.

Съгласно Семейния кодекс, чл. 123, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При развод или раздяла на родители, съгласно чл.127, ал. 1, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Но, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Това определение не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

При бракоразводните производства, въпросът за родителските права задължително се решава, като съдът се ръководи от интересите на детето. Интересът на детето е многопластово понятие, което е изпълнено с различно, съобразно всеки конкретен случай, но със сигурност в него влизат както материалните интереси на детето (жилище, битови условия и др.), така и личностните и морални качества на всеки от родителите (способност за грижа, възпитание, култура, образование и др.)

Важно е да се подчертае, че тук става дума само за предоставяне упражняването на родителските права, а не лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.

Съдебната практика се ръководи от общите законови разпоредби, а така също и от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, чийто постановки и принципи не са загубили сила. В посоченото Постановление е обсъдена както наложилата се съдебна практика, а така също са приети и насоки относно обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност. Като по-съществени са изведени:

1)       Възпитателски качества на родителите; (става дума за личностни качества, така също и за образование, култура и т.н.)

2)       Моралните качества на родителите; (от гледна точка на добрия пример)

3)       Грижи и отношение на родителите към децата;

4)       Желанието на родителите;

5)       Привързаност на децата към родителите; (но не и при търсено отчуждаване на детето от страна на единия родител спрямо другия)

6)       Полът на децата; (В Постановлението е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата)

7)      Възраст на децата; (В Постановлението се приема, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа)

8)       Помощта на трети лица;

9)       Социалната среда;

10)   Жилищно-битови и други материални условия на живот;

11)   Вината за разстройството на брака е без правно значение за упражняването на родителските права но, когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, които са от значение за мерките;

Много е важно да се подчертае, че обстоятелствата във всеки конкретен случай се преценяват в съвкупност и на базата на тази съвкупност се преценява конкретно интересът на детето. Всички тези обстоятелства, разбира се, трябва да бъдат доказани пред съда от страната, която носи доказателствената тежест, посредством способите за доказване и допустимите доказателствени средства в такъв съдебен процес. И в заключение, следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата, може да се иска промяна на постановените от съда мерки за упражняване на родителските права. Съгласно установената съдебна практика (Решение №277/2009г. на ВКС по гр.д. №594/2008г.), под  „изменение на обстоятелствата“ се имат предвид както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,  на когото е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата,  с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса.


Коментари


10 коментари за “Упражняване на родителските права (при развод/ разделени родители без брак)”

Въпросът е разгледан тук много ясно, но мен лично ме пртеснява следното – че съдът преценява „обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност“, което означава, че човек никога не може да е сигурен как обстоятелствата „в съвкупност“ ще бъдат преценени от съдията. Струва ми се, че критериите трябва да са по-ясни.

Моето дело в момента е на етап чакане за отговор от ВКС. Заведох дело по чл.127а от СК във връзка с чл. 76 т.9 от ЗБЛД, и на районен съд ми разрешиха издаването на паспорт, но на окръжен съд не. Описаха, че трябва първо да променя режима на бащата с детето който е 10 дни през пролетта и 20 през лятната ваканция и по всяко едно време бащата може да взима детето като предварително ме е уведомил. Искам да Ви попитам какви са ми шансовете на ВКС по допускане и евентуално след допускането на жалбата дали ще ми разрешат паспорт за детето, както районния съд. От четене в интернет и консултиране с близки и прятели разбрах, че и смяната на местоживеенето на детето е трябвало да искам по съдебен ред, защото искам детето да живее с мен в чужбина…

Моля, съобразявайте общите условия на сайта. В блога не се осъществяват правни консултации и/или консултации по конкретни въпроси , тъй като те изискват винаги лично запознаване със случая и релевантните по него факти и ангажирането на адвокат при условията на Закона за адвокатурата (ЗА) и Наредба Ν1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, както и другите актове по прилагането на ЗА. Могат д абъдат дискутирани само принципни правни въпроси.
Не бих могла да взема становище.
Струва ми се обаче, че по въпроса вече има задължителна практика на ВКС (т.е. по чл. 290 ГПК).
Например, с Решение № 315 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, както и преди това в решения № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, 4 г. о., Решение № 697/1.11.2010 г. по гр. д. № 1952/2010 г. на ВКС, 4-то г. о., Решение № 147/19.04.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. на ВКС, 3 г. о. безпротиворечиво е застъпено следното становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем / например държавите членки на Европейския съюз, на Б. и пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай.
В Решение № 315 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска, с оглед специалната разпоредба на чл. 127а СК/ ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г., която урежда начина за разрешаване на споровете между родителите във връзка с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи като специална хипотеза на спор за упражняване на родителските права и посочената по-горе практика, ВКС отменил обжалваното пред него решение.
Отменено е съдебно решение, с което въззивният съд е разрешил излизането на деца в чужбина, придружавани само от своята майка или трето лице, неограничено за целия срок на валидност на съответния паспорт и без конкретизация на държавите, които могат да посещават за това време като със своето решение е заместил съгласието на бащата за това. Така постановеното решение е отменено с мотив, че не защитава в достатъчна степен интересите на децата и следователно не е в техен интерес.
Можете да прегледате и Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, по което е допуснато обжалване поради наличие на противоречива практика по въпроса за законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване извън страната на дете без съгласие на единият от родителите му.
В посоченото решение съдът приема, че: „ всъщност на този въпрос вече е даден по реда на чл. 290 от ГПК отрицателен отговор (срв. решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 900/2009 г.). Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводите в това решение. Когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на родителя където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права.“

Здравейте, бих искала да попитам следното:
Нямам брак, но сме в обтегнати отношения и съм под психически тормоз, а синът ни (1.5г.) също става свидетел и се тормози. Искам да си тръгнем, но баща му не ми дава да го взема. Като заведа дело за род.права ще се обтегнат още повече отношенията ни, моля ви кажете колко време продължава горе доло и тези привременни мерки бързо ли ги издават, защото за мен е немислимо да не виждам детето си, а като нормална и грижовна майка, смятам че ще ми дадат детенцето!? Благодаря

Здравейте,
Постановяване на привременни мерки отнема различно време, обикновено за СРС около 1-3 месеца.
Най-добре е да потърсите конкретна правна помощ от адвокат, който да Ви даде насоки, как е най-добре да постъпите във Вашия случай. В блога не могат да бъдат давани съвети по конкретни казуси.

може ли да бъде лишено лице от наследствена пенсия ако се отказало от наследството си,което е само от заеми т.с .само задължения към банки.

В Кодекса за социално осигуряване (КСО) има изрична разпоредба, съгласно която отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия. Копирам го за Ваша информация:
Право на наследствена пенсия
Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.
(3) Отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
(4) Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Здравейте искам да попитам до каква възраст детето може да се вижда в мое присъствие дъщеря ми е на 10 месеца искат да я вземат в техния дом и мен да ме няма

Няма законоустановена възраст. Преценява се от съда във всеки конкретен случай, след като е направено искане за това и е проведно доказаване.

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани