Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

 

С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права.

Въпросът с упражняването на родителските права е един от ключовите въпроси в производството по развод, в случаите, в които от брака има непълнолетни деца.

В практиката, често двамата съпрузи претендират упражняването на родителските права, тъй като не е изрично законодателно уредена правната възможност за споделено родителство или съвместно упражняване на родителските права. Тази законова липса довежда до влошаване на отношенията между съпрузите, тъй като най-често възможността за установяване на т.нар. режим на лични отношения с единия родител не е адекватна на нуждите и желанията на развеждащите се съпрузи.

Имали сме повод да отбележим и друг път, че това е така, тъй като законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен.

В практиката остро се поставя въпросът: Възможно ли е споразумение, в което да се уговори споделено родителство?

От наша гледна точка, след ТР №1/2016 от 03.07.2017 г. считаме, че отговорът е – да. В посоченото решение ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права при споразумение.

ВКС приема: „При прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Когато договореностите, включени в рамките на това съгласие, са в интерес на децата и са утвърдени от съда, постигнатото съгласие има приоритет пред възможността за еднолично упражняване на родителски права и задължения от съответния родител. В случаите, когато родителите постигнат съгласие по някои, но не по всички релевантни въпроси, свързани с децата, те ще бъдат обвързани от споразумението си до обхвата на договореното, а по отношение на останалите въпроси – от даденото от съда разрешение, при което възлагането на упражняването на родителските права на единия родител създава механизъм на защита на ненавършилите пълнолетие деца.“

Разбира се, ВКС подчертава, че съдът следи за интереса на децата и може да не утвърди споразумение, в което е договорено съвместно упражняване, ако прецени, че в конкретния случай то не отговаря на интереса на детето. Но, правната възможност считаме, че вече безусловно е налице.

Този въпрос бе решаван противоречиво от съдилищата.

При развод по взаимно съгласие е налице съдебна практика и в двете посоки – в практиката са налице както актове (преобладаваща част), с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител (Решение № 410 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 544/13 г. на РС – гр. Пещера, Решение № 147 от 16.09.2015 г. по гр. д. № 554/14 г. на РС – гр. Нова Загора, Решение № 79 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 569/11 г. на РС – гр. Оряхово, Решение № 53 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 4031/10 г. на РС – Враца и др.), така и такива, с които родителските права са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители (Решение № 1692 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 3657/14 г. на РС – Русе, Решение № 500 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 693/13 г. на РС – Русе, Решение № 1552 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 4015/12 г. на РС – Пловдив, Решение № 43 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 104815 г. на РС – гр. Левски, Решение № 406 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 763/15 г. на РС – Смолян, Решение № 497 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1980/15 г. на РС – Сливен и др.).

В статията „АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА“ [1] бе обърнато внимание на едно възможно обяснение на какво се дължи противоречивата практика и каква е законовата уредба понастоящем [2]?

Съгласно чл. 59, ал. 1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от бака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. Съгласно ал. 2 на чл. 59 от СК, ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Т.е. „на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права“ предпоставя тълкуването и прилагането да е по-скоро в посоката, че няма правна възможност да се постанови упражняване от двамата родители.

Това тълкуване, както се посочи, следва дългогодишна практика и традиция в законовото уреждане на този въпрос.

Налице е задължителното и понастоящем за съдилищата Постановление № 1 от 12.11.1974 г., Пленум на ВС, докладчик Недко Иванов „Относно обобщаване съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод“, прието още при действието на СК от 1968 г., в което е обобщена съдебната практика по предоставяне на родителските права. В посоченото постановление се приема, че „Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ „При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл. 29 СК.“

Указанията, съдържащи се в посоченото по-горе Постановление 1/1974 не са обявени за изгубили сила при действието на СК от 2009 г., доколкото и разпоредбата на чл. 59 СК гласи, че „ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права…“. Постановките на ПП 1/74 са задължителни и се явяват пречка да се постановява споделено/съвместно родителство при липса на споразумение.

Всъщност в ТР от 2017 ВКС не само не обявява постановките на ПП 1/74 за изгубили сила, а се позовава на тях, макар от наша гледна точка да доразвива условията, при които следва да е приложимо ( виж. по-долу маркирано – отбелязване мое) – „Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г. – съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за 9 предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по- добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.“

В контекста на гореизложеното, следва да се посочи, че въпросът поставен за решаване по Тълкувателно дело № 1/2016 г., бе: Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

А диспозитива на ВКС е: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.“

Следователно „в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им“ означава, че ако съгласие е постигнато споразумението следва да се утвърди при съблюдаване интереса на детето.

Нещо повече, в мотивната част ВКС изрично сочи: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права.“

ВКС мотивира ТР като приема, че: „При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор.“

„Няма законова пречка упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители. Във всеки случай е задължителна преценката на съда на интересите на детето като водещ критерий за определяне на конкретен режим на съвместно упражняване на родителските права.“

В заключение, оставаме на позицията, че съвместно упражняване на родителските права при споразумение следва да е допустимо. ВКС приема, че при прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес, и в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК, която не допуска съвместно упражняване на родителските права е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите.

В този смисъл, ТР 1/2016 г. е пробив в регулацията, тълкуването и правоприлагането в областта на семейното право и конкретно родителските права, който следва да бъде приветстван.

Решението на ВКС можете да прочетете: тук

[1] Сп. Норма, бр. 1/2017 г. стр. 28-43; както и в блога; както и: СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО (ПРИ РАЗВОД) ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ в блога;

[2] ТР не е закон и с ТР не се създава нова разпоредба, а се дава задължително тълкуване на съществуващата правна уредба по съответния въпрос.

#развод

#споразумениеприразвод

#съгласие за съвместно упражняване на родителските права


Коментари


Все още няма коментари за “ВКС: в случай, че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани