---

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРАКТИКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА Т.НАР. ”СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“ ИЛИ СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Адв. Даниела Симеонова–Коруджиева, член на САК

I УВОД В ПРОБЛЕМА И НЕГОВАТА АКТУАЛНОСТ

Законодателното уреждане и практиката на съдилищата по въпросите на упражняването на родителските права следват една дългогодишна традиция, която се променя бавно и напредъкът в посока осъвременяване, с оглед актуалните социални и обществени условия, не е съществен. А тъй като брачните дела и уредба традиционно са извън „периметъра“ на внимание на законодателя, а и на Върховната съдебна инстанция, то практиката на по-долните инстанции устойчиво следва буквата на закона и старата практика. От наша гледна точка е необходимо по тълкувателен път се изясни недвусмислено налице ли е изобщо принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

II УРЕДБАТА – ПОНАСТОЯЩЕМ И ОТМЕНЕНАТА

Съгласно чл. 59, ал. 1 от СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от бака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5 [1]. Съгласно ал. 2 на чл. 59 от СК, ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Т.е. „на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права“ предпоставя тълкуването и прилагането да е по-скоро в посоката, че няма правна възможност да се постанови упражняване от двамата родители.

Това тълкуване, както се посочи, следва дългогодишна практика и традиция в законовото уреждане на този въпрос [2].

При действащия от 1907 г. Закон за лицата  (чл. 62), детето е под властта на родителите си, като тази власт се упражнява от бащата (на майката е по-скоро номинална) и можем да говорим за наличие на един „патриархален модел“ [3]; С приемането на Конституцията от 1947 г. е прогласено официално равноправието на двата пола (чл. 72),  а през 1949 г. се приема Закон за лицата и семейството, който гарантира равноправието на мъжа и жената по отношение на децата им.  До приемането на първия СК от 1968, именно чл. 54, ал. 1 ЗЛС регламентира при развод на кого от съпрузите да се предоставят родителските права върху децата и да определи мерките относно упражняването на правата както и личните отношения между децата и родителите. Уредбата е пренесена и в първия СК (1968) и във втория (1985): чл. 106 от СК от 1985 – отменен от сега действащия от 2009, според която разпоредба съдът постановява „на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права“. В СК от 1968 (отм.), чл. 29 ал. 1 „съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражнението на родителските права спрямо децата, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата“. Така изводът, че упражняването на родителските права е по дефиниция възможно само за единия от родителите, се извежда на базата на устойчиво разрешаване на въпроса от законодателя и практиката на съдилищата по прилагане на съответните норми.

Налице е задължителното и понастоящем за съдилищата Постановление № 1 от 12.XI.1974 г., Пленум на ВС, докладчик Недко Иванов „Относно обобщаване съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод“, прието още при действието на СК от 1968 г., в което е обобщена съдебната практика по предоставяне на родителските права. В посоченото постановление се приема, че „Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“ „При развод отпада само съвместното упражнение на родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с решението по чл. 29 СК.“

Указанията, съдържащи се в посоченото по-горе Постановление 1/1974 не са обявени за изгубили сила при действието на СК от 2009 г., доколкото и разпоредбата на чл. 59 СК гласи, че „ако не се постигне споразумение по чл. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права…“. Постановките на ПП 1/74 са задължителни и се явяват пречка да се постановява споделено/съвместно родителство при липса на споразумение.

III  ПРАВНАТА ДОКТРИНА

Трябва да се сподели наблюдението, че правната теория и изследванията по въпроса неглижират неактуалността на подобни разбирания. В Коментар на новия Семейния кодекс (глава 5, Методи Марков) [4] се разглеждат критериите, според които следва да се прави преценката относно предоставянето упражняването на родителските права съобразно уредбата на новия СК и задължителната практика (предимно постановления на ВС). В частта „Положението на другия родите“ авторът [5] излага известни критични бележки: “Въпреки че не му е наложена пряко мярка „ограничаване на родителските права“, той е възпрепятстван фактически да ги упражнява, освен в кратките периоди при осъществяване на личните отношения. В уредбата няма подробни правила за правата на този родител при вземането на важни решения за развитието на детето – например в кое училище да бъде записано…“. В същото съчинение, в частта относно споразумение по чл. 51 СК авторът пише [6]: „Ако съдът прецени, че упражняването на родителските права е възложено на родител, при когото интересите на децата няма да са добре защитени, може да не утвърди споразумението“. Вариант родителските права да бъдат възложени на двамата родители изобщо не се коментира в посочената част.

В същото съчинение (глава 9, Отношения между родители и деца, Велина Тодорова [7]) има коментар относно наличието на позитивни промени в новия Семеен кодекс, касаещи конструкцията „множество титуляри на упражняването на родителски права и задължения“. Всъщност авторът конкретизира, че в рамките на хипотезата (за разграничаване на титулярството, притежаването на родителски права и задължения, от упражняването – бел. моя) е развита в Семейния кодекс конструкцията на поделяне на титулярството и упражняването на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2), когато липсва споразумение между родителите. „Единият родител упражнява родителските права, а за другия родител се определят мерки за лични отношения“ [8].

В цитираното съчинение основателно се цени позитивно начеването на нова тенденция в отношенията касаещи съвместното упражняване на родителските права – „по общо съгласие“  (чл. 123 и сл.) и процесуалната възможност за преодоляване на възникнали сериозни разногласия по отделни въпроси. Но тези нови конструкции и позитиви и напредничава уредба е важима само в случаите, в които родителите всъщност не са разделени и не съществува спор по цялостното упражняване на родителските права в обстановка на раздяла на родителите [9]. В случаите, при които родителите не живеят заедно, режимът на упражняване на родителските права и задължения следва да бъде преуреден (чл. 127) [10]. При липса на споразумение, спорът се решава от съда, като законът препраща към нормата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод [11].

Разбира се, непременно следва да се посочи и „Един нов поглед към упражняването на родителските права“, а именно погледът на съдия Стиляна Григорова в монографията „Практически проблеми на новия Семеен кодекс“ [12]. Авторката задълбочено изследва исторически и в практиката промените в уредбата на семейните отношения, разкривайки динамиката в развитието им през годините. След прецизен исторически анализ, авторката сочи проблемите в съдебната практика, породили се от необходимостта съдът да преценява кой е по-подходящият родител – нуждата от указания за критериите, по които да се решава този въпрос – ППВС № 4/6.12.1962, ППВС № 1/12.11.1974.  Посочен е твърде интересния случай на изолирано решение, постановяващо съвместно упражняване на родителските права. Същото е категорично отхвърлено от ВС с решение №2/06.01.1964, гр. д. № 2491/1963, II г.о. на ВС. „Според ВС с прекратяването на брака престава да важи правилото на чл. 85 ЗЛС за едновременното упражняване на родителските права и задължения от двамата родители. Доводите се основават на неясната презумпция, че не е възможно единодействие и еднаквост в схващанията по отношение на детето“ [13]. Григорова не споделя този довод като аргументирано отхвърля и установената от съдилищата масова практика на практическо изолиране на неупражняващия правата родител от живота на детето [14]. Критикуват се мотивите, на които се обосновавала тази практика – че след разпадането на семейната общност нямало техническа възможност за съвместно осъществяване на правата от двамата родители [15]…

В съчинението си Стиляна Григорова посочва позитивната промяна у новия СК, а именно, че той разделя местоживеенето от родителските права, което според авторката показва, че по волята на законодателя не е задължително и местоживеенето, и родителските права да са концентрирани само у единия родител. Така се защитава и аргументира тезата, че съдът понастоящем може да постанови родителските права да се упражняват и от двамата родители, че решението, което отрича тази възможност е постановено през 60-те на миналия век при съвсем различни обществено-политически и културни условия: „Да се отрече възможността родителите да запазят еднаквите си правомощия по отношение на детето означава да се затвърди остарялата и закостеняла практика само единият да е истински родител, когато се прекъсне връзката между него и другия родител. Както вече отбелязах, не е това волята на законодателя, защото упражняването на родителските права не предпоставя местоживеене на детето при родителя, който единствен да ги упражнява. [16]“

Разбира се, най-важният аргумент в защита на съвместното упражняване е, че е най-вече в интерес на детето, както и че известни практически трудности биха могли да бъдат преодолени по пътя на определяне на конкретните мерки относно упражняването на правата, отделните видове действия, при които се проявяват родителските правомощия.

От наша гледна точка посочените по-горе аргументи са правилни и попадат точно в сърцевината на проблема, ярко обрисуван в контекста на направения исторически преглед. Настъпил е моментът актуалната ситуация в българското общество да бъде отчетена и уредбата да й съответства по адекватен начин.

IV ОПИТЪТ. ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ.

Всъщност какво се случва най-често и при наличието на споразумение в практиката? Решението, с което се утвърждава споразумение не подлежи на обжалване, т.е. това е една от причините влезлите в сила решения да са на ниво районен съд (освен ако споразумението не е постигнато на втора инстанция). За да утвърди споразумението съдът трябва да го приеме за законосъобразно и отговарящо на интересите на децата. Затова, когато въпреки изразено желание от страните да се утвърди споразумение установяващо споделено/съвместно родителство, съдията заявява устно („извън протокола“) и „добронамерено“, че такова споразумение няма как да бъде утвърдено…    В подобен случай молителите по-често се съгласяват и се споразумяват упражняването на родителските права да е на единия от тях и с другия да се утвърди т.нар. „широк“ режим на лични отношения и устни „напътствия“, че щом се разбират винаги може да се уточнят неупражняващият правата родител да взема детето и при други обстоятелства…От наша гледна точка в повечето случаи страните приемат и се съгласяват да запишат в споразумението режим на упражняване на родителските права и лични отношения съобразен с дългогодишната и устойчива практика на съдилищата по практически съображения.

В случаите, в които става дума за състезателен, исков процес (без споразумение) – най-често и категорично съдът постановява  при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. /има изолирана практика за съвместно упражняване, посочена в Предложението за образуване на Тълкувателно дело № 1/2016, което коментираме по-долу/

В практиката попаднахме на решение № 500/ 20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 693 по описа за 2013 г. на Русенския районен съд. В посоченото решение било утвърдено постигнато от страните споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете, щяло да се осъществява съвместно от двамата родители – като считано от съответна определена дата и през следващите две седмици те се упражняват от майката, а местоживеенето на детето през този период е при нея, а следващите две седмици –родителските права се упражняват от бащата и местоживеенето на детето е при него. Според утвърденото споразумение издръжката на детето се осигурява от този родител, при който се намира то през съответния период.

Посоченото решение се явява, от наша гледна точка, изключение – по посочените по-горе причини, но това че е допуснато изобщо, е изключително позитивен знак намекващ и за необходимостта от преодоляване на старата практика, и за съобразяване с актуалната социална и културна ситуация, както и с волята на родителите.

В същото време, с решение № 2124/13.12.2013 г. на РС – Русе постигнатото и посочено по-горе споразумение се изменя по инициатива на същите страни, постигнали по-рано утвърждаване на споразумение за съвместно родителство. По гр. д. № 5430 по описа за 2013 г., са разгледани искове по чл.51, ал.4 от СК и чл.143, ал.2 от СК (т.е. искане за изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката). Мотивите на страните са следните:

– така уредено упражняването на родителските права затруднява вземането на важни решения по повод на детето и не е в негов интерес;

– честото местене на детето от дома на единия родител в дома на другия го кара да се чувства раздвоено и обективно пречи на усвояване на учебния материал и цялостната подготовка за училище;

Затова всъщност, съдът е сезиран с молба да постанови решение, с което да измени определения с бракоразводното решение режим на съвместно упражняване на родителските права като те бъдат предоставени за упражняване само на единия родител, местоживеенето на детето бъде определено също да е при него, а на ответната страна бъде определен режим на лични отношения и ежемесечна издръжка…Ответната страна също претендира родителските права, но не спори, че уредения с бракоразводното решение режим на упражняване на родителските права по отношение на детето не е в интерес на същото.

Т.е.  от така развилият се интересен казус, стъпващ на реална житейска ситуация, можем ли да заключим категорично, че подобен режим на съвместно упражняване, но разделено живеене (и поради това често местене на детето и смяна на средата), е в негов интерес? Надали може да се отговори еднозначно, предвид различните казуси, обстоятелства и конкретика във всеки един случай, но считаме, че при всички положения правната възможност за такъв съвместен режим следва да е на разположение на родителите.

V ТЪЛКУВАТЕЛНОТО ДЕЛО

На 01.03. 2016 г. председателят на ВКС разпорежда образуване на Тълкувателно дело № 1/2016 г., в което един от въпросите за разрешаване е: Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.

Необходимостта от тълкуване и уеднаквяване на практиката се мотивира така: “Още при действието на СК от 1968 г. е прието Постановление на Пленума № 1/12.11.1974 г., с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод. Според т. 3 от постановлението бракоразводният съд определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, и по този начин определя и местоживеенето на последните при този родител. Тези указания, основаващи се на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 СК (1968 г. – отм.), респ. чл. 106, ал. 1 СК (1985 г. – отм.), не са обявени за изгубили актуалност и при действието на СК (в сила от 01.10.2009 г.), доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че при липса на споразумение между съпрузите бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата и на кого се предоставя упражняването на родителските права. Същевременно в практиката са налице и случаи, при които споразумението по чл. 59, ал. 1 СК предвижда т. нар. споделено/съвместно родителство, при което двамата родители продължават съвместно да упражняват родителските права и задължения и детето пребивава и при двамата. Доколкото обаче задължителните постановки на ПП № 1/74 г. се явяват пречка такъв режим да бъде постановяван от бракоразводния съд при липса на съгласие между съпрузите, а същевременно следва да бъде отчетено неговото несъмнено предимство от гледна точка на съхраняването на емоционалната връзка на детето с двамата му родители и пълноценното му възпитаване и израстване, следва да се прецени евентуалната необходимост от преразглеждане на дадените императивни указания, според които при развод родителската власт винаги се концентрира в единия родител.“

Посочена е практика на районните окръжните съдилища, която е била проучена  с оглед Тълкувателното дело като се констатира в Предложението за образуване, че действително по въпроса се процедира противоречиво. Преобладават случаите, в които при развод по исков ред съдът предоставя родителските права за упражняване на единия родител (Решение № 59 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 6/15 г. на РС – гр. Бяла, Решение № 450 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 7147/14 г. на РС – Перник, Решение № 104 от 06.12.2013 г. по гр. д. № 119/13 г. на РС – гр. Елена, Решение № 459 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2162/15 г. на РС – Габрово, Решение № 10 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 718/12 г. на РС – гр. Велинград и др.).

Сочи се и практика – едно единствено решение на РС – Силистра –  при която родителските права се предоставят за общо упражняване на двамата съпрузи и при липса на споразумение между тях, т. е. служебно от съда на основание чл. 59, ал. 2 СК – Решение № 114 от 08.04.2015 г. по гр. д. № 1421/14 г. на РС – Силистра.

В предложението на образуване на ТД 1/2016 са засегнати и случаите, при които бракът се прекратява с одобряване на споразумение между съпрузите при развод по взаимно съгласие. Проучена е съдебна практика и в двете посоки, като се констатира, че в практиката са налице както актове, с които родителските права се предоставят за упражняване на единия родител (Решение № 410 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 544/13 г. на РС – гр. Пещера, Решение № 147 от 16.09.2015 г. по гр. д. № 554/14 г. на РС – гр. Нова Загора, Решение № 79 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 569/11 г. на РС – гр. Оряхово, Решение № 53 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 4031/10 г. на РС – Враца и др.), така и такива, с които родителските права са предоставени за съвместно упражняване на двамата родители (Решение № 1692 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 3657/14 г. на РС – Русе, Решение № 500 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 693/13 г. на РС – Русе, Решение № 1552 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 4015/12 г. на РС – Пловдив, Решение № 43 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 104815 г. на РС – гр. Левски, Решение № 406 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 763/15 г. на РС – Смолян, Решение № 497 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 1980/15 г. на РС – Сливен и др.).

В заключение се приема, че колебанията в практиката са установени – „при така установените колебания в практиката относно предоставянето на родителските права за упражняване на единия или на двамата родители са налице предпоставките за сезиране на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, предвид наличието на противоречива съдебна практика, като по тълкувателен път на съдилищата се дадат указания относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители и се прецени необходимостта от допълване на постановките, обективирани в т. 3 от ПП № 1/ 12.11.1974 г.“

VI ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разбира се, предвид наличието на противоречива съдебна практика, ние приветстваме произнасянето на ОСГК на ВКС в тълкувателно решение и считаме, че е безусловно необходимо по тълкувателен път се дадат указания на съдилищата относно принципната възможност при развод родителските права да се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители.

 

[1] Чл. 49 ал. 4 и 5 СК: (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

[2] Григорова, Ст., С, 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, стр. 80;

[3] Григорова, Ст., С, 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс, стр. 80;

[4]  Коментар на новия Семейния кодекс, С, 2009, Цанка Цанкова, Методи Марков, Анна Станева, Велина Тодорова, глава 5, стр. 192 и сл.

[5]  Методи Марков, глава 5, цит. съч. стр. 196.

[6] Методи Марков, глава 5, цит. съч. стр. 182.

[7] Коментар на новия Семейния кодекс, С, 2009, Цанка Цанкова, Методи Марков, Анна Станева, Велина Тодорова, глава 9, Отношения между родители и деца, Велина Тодорова, стр. 394 и сл.

[8]  Велина Тодорова, глава 9, Цит. съч. стр. 394; Авторката счита, че е възможен и друг вариант – определяне на права и задължения, които да се упражняват от единия родител и такива, които да се упражняват от двамата, в съчетание с мерки за личните отношения за отсъстващия родител. Тази  конструкция е възможна само при споразумението относно родителските права и задължения при развод и раздяла.

Според нас в практиката е по-скоро изключение съдът да утвърди съвместно упражняване или една част от правата/вземането на решения/ да се упражняват от единия, друга – от другия или заедно. В собствената ни практика при (експериментален) опит да бъде уважено отправено подобно искане, съдебният състав уточни, че „при този състав“ това няма да бъде постигнато, съответно споразумението бе приведено във вид, в който да бъде утвърдено.

[9]  Велина Тодорова, глава 9, Цит. съч. стр. 403;

[10]  Велина Тодорова, глава 9, Цит. съч. стр. 403;

[11]  Велина Тодорова, глава 9, Цит. съч. стр. 405;

[12] Григорова, Ст., С, 2011, Практически проблеми на новия Семеен кодекс.

[13]  Цит. съч. стр. 82;

[14]  Цит. съч. стр. 83;

[15]  Цит. съч. стр. 84;

[16]  Цит. съч. стр. 85;

---