Възможно е спиране на производството при развод по взаимно съгласие

Производството по развод по взаимно съгласие е охранително и преминава по много по-улеснена процедура спрямо развода по исков ред.  Основно преимущество на процедурата по взаимно съгласие е, че съдът допуска развода, без да издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака и следователно не се събират доказателства за разстройството на брачната връзка. Основанието за развод в този случай е „сериозното и непоколебимо  взаимно съгласие“, съгласно чл. 50 на Семейния кодекс.

Задължително е личното явяване на страните в съдебно заседание, с цел да се изрази лично съгласие за прекратяване на брака пред съда. Съгласно чл. 330, ал. 1 и ал. 2 ГПК при неявяване лично на някой от съпрузите делото може да бъде прекратено, съгласно императивната разпоредба на чл. 330 ГПК.

Прекратяването на делото означава окончателно преустановяване висящността на производството, без да се достига до решение за допускане на развод (по същество).  Следва да се отбележи, че спиране и прекратяване са различни действия с коренно различни правни последици. В този смисъл, спирането на производството означава само временно преустановяване.

Що се касае до възможността за спиране на производството по взаимно съгласие на съпрузите и дали искането за такова не се тълкува от съда като липса на сериозно и непоколебимо съгласие за развод, не е загубило сила Тълкувателно решение №50 от 12.08.1987г. по г.д. №32/87г., на ОСГК на ВС. Съгласно приетото в посоченото тук ТР№50 от 12.08.1987г. на ВС, няма основание да не се прилагат общите правила на исковото производство относно спирането на производството, а именно чл. 182, ал. 1 ГПК (стар) – настоящ чл. 229 ГПК (нов). Т.е. при наличие на съответните основания за спиране, съгласно ГПК, то същото е допустимо.

Чл. 229. (1) Съдът спира производството:

1. по съгласие на страните;

2. в случай на смърт на някоя от страните;

3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

7. в изрично предвидените в закон случаи.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

При възобновяването следва да се прилагат общите правила,  съгласно чл. 230 ГПК.